Настоящата криза дойде неочаквано. Никой не предвиди връзката между залеза на пандемията и старта на растежа. В продължение на две години редица производства буквално спряха, поради липса на клиенти. Покупките, освен тези за храна замряха напълно.
Това коментира във "Фейсбук" Божидар Чеков.
С мъка бяха ликвидирани стоките от складовете. Хората спряха да пътуват. Световната икономика заработи на бавни обороти. Стратегическите резерви от газ и петрол, по силата на обстоятелствата, бяха сведени до минимум. Англия дори прекрати работата на платформите за газ с които разполага в Северно море.
Когато в повечето развити страни, благодарение на ваксинацията, пандемията стана под контрол, оптимизмът се завърна бързо. Прекалено бързо дори, защото складовете бяха празни.
Показателен пример е растежа на покупката на коли втора употреба. Поради липсата на нови, много от желаещите да добият превозно средство се насочиха към старите коли. Индустриалното производство, добива на суровини, транспорта и всички сектори върху които почива пазарната икономика заработиха с непознат до сега темп.
Търсенето на енергия тласна цените към непознати до сега върхове. На първо място тези на газа. Според агенция ТАСС през септември 1000 куб. м синьо гориво се търгуват на цена надвишаваща 600 долара.
Печалбите на Газпром, които през 2020 година възлизаха на един милиард и 500 хиляди евра се увеличиха петорно. Само за първите 9 месеца на 2021 година, те достигнаха 6 милиарда евра. Тези внушителни резултати на руският производител на газ не оставиха безразлични членовете на европейската комисия. За кризата трябваше да се намери виновник. Нямаше политик или висшестоящ чиновник, който би се осмелил да обвини европейските данъкоплатци, че пазаруват без мярка, че се втурнаха да пътуват и напълниха заведенията със желанието да живеят като нормални хора.
Пред растящото недоволство от растежа на цените и недостига на газ, Комисията декларира Газпром за главен виновник за кризата. Руснаците само това чакаха за да открият словесен дипломатически огън срещу бюрократите от Брюксел. Те припомниха, че в продължение на десет години срещу Газпром се водеха съдебни процедури за доминиращата му роля, като доставчик на синьо гориво. Под ръководството на еврокомисарката Маргарет Вестагер официално бе забранено на руснаците да доставят повече от 40% газ.
Директорите на Газпром призоваха Брюксел първо да направи ревизия на правилата относно ограниченията и след това да поиска нови количества. Не е Газпром, който бави прокарването на тръбата на Nord Steam 2, а американската администрация – посочиха от Москва. Владимир Путин бе принуден да се намеси. „Европа е нашият най-важен клиент.
Ние имаме нужда от Европа, колкото тя има нужда от нас!“ Тази истина обаче не се харесва на всички. Американските инвестиции в добива на втечнена газ включват Европа в предвижданията си. Включват, но в някакво бъдеще което е пълно с неизвестности. Най-голямата от тях е Украйна. Американците, които скрито или открито поддържат враждата на Киев срещу Москва са все по-изолирани от западните си съюзници, начело с Германия.
Франция също е изключително въздържана към американските планове. Газопроводите, които заобикалят русофобската от векове Полша, лишават Украйна от милиарди такси за пренос на газ. В тази енергийна криза, на която не се вижда края, въпреки привидната общоевропейска политика, все повече от членовете на съюза показват, че всеки се спасява поотделно. България сключи договор с американски доставчик на газ, който реално го няма.
Унгария в същото време подписа споразумение с Газпром и осигури своите нужди за следващите 15 години. Новите доставки на руски газ, подобно на Nord Stream, няма да минават през територията на Украйна. Киев протестира пред Брюксел, защото тръбите, които го заобикалят, лишават страната от ценните такси за транзит. Украинските протести остават „глас в пустиня“.
Турболенция както знаем се усеща най-силно на задните седалки на самолета. В европейския самолет България е на последната седалка. Колкото и да са здрави българските колани, друсането е неизбежно.