Стар политически лаф гласи, че „еколозите“ в политиката са като дини – отвън зелени, а отвътре червени. Има нещо, да ви кажа. Зелените партии по цял свят са основно крайнолеви. Само у нас нещо си лепят етикет „десни“, ама то аз ако си сложа етикет „лекоатлет“, това няма да ме прати на олимпиадата. Та, етикетирането е лесна работа, изпълването на етикета със съдържание обаче е друга работа. Затова предлагам да третираме зелените като модерни комунисти, каквито са и идеологически, и практически.
Ако трябва да сме обективни, трябва да спрем да ги наличаме зелени. Те не са зелени, защото не ги е грижа за околната среда. Основната им задача е климатът и климатичната истерия. Зелените политики са се свели до ограничаване на въглеродния отпечатък. Другото е за цвят. Така че вместо да ги наричаме „зелени“, мисля е време да започнем да им казваме „въглеродчици“. По-точно е и съвсем ясно описва основният смисъл на политическото им съществуване.
Та, въглеродчиците носят съдържателна вина за сметките ни за ток и парно. Също така и за покачващите се цени на горивата, а оттам и на всички стоки. Не са само въглеродчиците виновни за инфлацията и скока на енергоносителите, разбира се. Сред тях се нареждат централните банки, които продължават с нулевите нива на лихвите, както и като цяло политическите елити по света, които прегряха икономиките с цел да прикрият собствената си некомпетентна реакция по отношение на пандемията. Но редом с управляващи и банкери, не по-малка е вината на въглеродчиците.
Въглеродните партии, движения и техните полезни идиоти в социалните мрежи оказват невиждан натиск върху обществата. Той е основно в две направления – намаляване на конвенционалното производство на ток и ограничаване на използването на фосилни горива. Първата и основна битка е срещу АЕЦ и ТЕЦ, двата най-евтини и надеждни източника на електроенергия. Не може да има друг ток освен от ВЕИ, това гласи член първи от въглеродната конституция. Нищо, че АЕЦ и ТЕЦ генерират 70% от електроенергийния микс на България. Нищо, че голяма част от световната енергетика продължава да разчита на атомна електроенергия и въглищни централи, за да функционира. Въглеродчиците не се интересуват от това. За тях не може АЕЦ и ТЕЦ, защото ако ползваш евтина и надеждна електроенергия, значи няма смисъл да инвестираш във ВЕИ. Пък ВЕИ-собствениците са основните донори на въглеродните партии. Не казвам, че има конфликт на интереси, ама май го казвам всъщност.
Втората битка е срещу фосилните горива. Не може бензин и дизел вече. Не, не и пак не. Двигателят с вътрешно горене – враг номер едно на въглеродната фейсбук общност! Природният газ пък е враг по афилиация – не толкова заради въглеродния си отпечатък, колкото защото защо не. Двигателят с вътрешно горене трябва да умре, за да живеят електричките. Те пък трябва да се зареждат само от ток произведен от ВЕИ. И „тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам „Дано“, както би казала Богдана Карадочева.
Прочее, отварям една скоба. Имам дълга биография в сферата на рециклирането. От управление на компании, през ръководство на съсловни организаци, до редица международни контакти. Като човек, който разбира от тази материя, искам да кажа ясно – само човек, който не е влизал във фабрика за рециклиране на батерии, може да си мисли, че електромобилът е нещо екологично. Отделно е хубаво да се запознае човек с методите, по които функционират оловните и литиевите мини. Това са най-мръсните, най-енергоемките, най-тежките производства. Рециклирането на батерии е тежка задача, която изисква много енергия, сложни химико-физични процеси и създава значителен риск за околната среда. Но е доста по-добре да го рециклираш, отколкото да го добиваш от недрата на земята, защото там е още по-гадна работата. Ама това въглеродчиците не ги интересува. Защото за тях не е важно реките, почвите и въздуха да са чисти. За тях е важно да се намали въглеродния отпечатък, дори и това да е само пропагандно клише. Пак казвам, трябва да спрем да ги наричаме „екологични партии“ и да ги обозначим с коректното им название – „въглеродни партии“. Затварям скобата.
Понеже от години се прилага натиск върху АЕЦ и ТЕЦ, а и понеже същият този натиск се прилага и срещу петрола и газа, днес ставаме свидетели на проста закономерност. Кой да повярва, че ако в продължение на години работиш за това най-евтините източници на енергия да станат по-труднодостъпни, то те вярно ще вземат да станат по-трудно достъпни? Въглеродчиците са в шок и ужас от факта, че веднъж стана на тяхната. Случи се точно това, което искаха – увеличава се делът на ВЕИ в микса, има „свободен“ пазар на електроенергия, увеличават се акцизи и регулации срещу петрола, пречи се на изграждането на газопреносни мрежи и прочие. И резултатите са на лице – невиждан ръст в цените на тока, горивата и газа. Мистерията е разгадана. Това е все едно с години да режеш клона, на който седиш и после с изненада да се намериш по очи на земята.
Пак казвам, не само въглеродчиците виновни. Но те носят своята сериозна отговорност. И понеже вече са официално на власт и у нас, и къде ли не в Европа, време е да започнем да ги третираме не като невинни граждански активисти и еколози, каквито от години не са, а като жадни за власт политически апаратчици, каквито от години са. Апаратчици, впрочем, които са готови да преобърнат земята, за да изградят своята „световна политическа революция“. Въглеродният интернационал е изграден, функциониращ и проспериращ. Лев Давидович би им завидял.