Много често сърцето само си казва причините за предстоящите усложнения, но хората сме свикнали да не обръщаме внимание на тези подсещания. Сърцето е много търпелив орган, но… Какво е CRT-D устройството… Пред ФАКТИ говори проф. Светослав Йовев, който завежда Отделение по кардиостимулация и електрофизиология в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков”.
- Проф. Йовев, какво представлява CRT-D устройството и при какви случаи се използва?
- Това устройство е най-високият клас пейсмейкър, който включва в себе си ресинхронизираща терапия и кардиовертер дефибрилатор. Този комбиниран електрокaрдиостимулатор се използва при комплексни процедури, при пациенти с тежка форма на сърдечна недостатъчност и висок риск от внезапна сърдечна смърт.
- Колко често се сблъсквате с ненормална анатомия на сърцето, която обуславя поставянето на такова устройство?
- Сравнително не много често, но това устройство дава добри надежди при прилагането на пациентите с вродени сърдечни деформации. Може да има добър ефект при пациенти с доказана и излекувана - частично или напълно, вродена сърдечна малформация. Такива пациенти, слава Богу, много рядко попадат при нас, защото са малък брой от общата популация, като най-често те се контролират и следят от детските кардиолози. Именно детските кардиолози имат пълния обем информация при проследяването на тези пациенти и те именно насочват пациентите към нас. Статистиката показва, че годишно между 500 и 700 деца се раждат у нас с вродени сърдечни малоформации. От тях над 80%, благодарение на съвременната кардиохирургия, достигат до зряла възраст. Именно тези хора, които са достигнали до зряла възраст, стават наши пациенти в един момент.
- А защото тези пациенти, в по-голямата си част, страдат от сърдечна недостатъчност…
- Това зависи вече колко и какъв е проблемът на сърцето от гледна точка на това какъв тип е вродената аномалия. Много често при тези пациенти в периода на тяхното израстване не винаги проблемът може да бъде компенсиран на 100%. В хода на годините може да се отключи и да се развие сърдечна недостатъчност, свързана с или без ритъмно-проводни нарушения. И тогава вече идва нашата намеса – намеса на кардиолозите за възрастни, но действаме заедно с консултации с детските кардиолози, защото, пак ще кажа, те имат много опит и имат много богата информация за характера на тези заболявания.
- Вродените сърдечни малоформации колко голям проблем са в България…
- Споменах, че между 500 и 700 деца годишно се раждат с такива проблеми. Много пъти става така, че сърдечните малоформации не се усещат и улавят веднага при раждането и после много късно се разпознават. Затова е редно всяка една родилка, всяко едно новородено да бъде консултирано с детски кардиолог. Колкото по-рано стане диагностицирането на вродената сърдечна малоформация, толкова по-рано може да си вземат правилните решения. Много от случаите могат да бъдат напълно излекувани, когато малформацията не е тежка и може бързо да бъде коригирана.
- Какъв е шансът родител с вродена сърдечна информация да го предаде на детето…
- Има заболявания - най-честите са дефект на между-предсърдната преграда (ASD), бикуспидна аортна клапа, болест на Мърфан, коит могат да се предават по наследство.
По статистика майката може да прeдаде между 5 и 10% дефект на детето, а бащата около 3%.
- Как определяте подхода към даден пациент и какво устройство е най-добре да му поставите, за да има най-добър ефект за него…
- В университетска болница „Александър Чирков“ досега имаме шест случая с вродена сърдечна малформация (ВСД) и настъпили ритъмно-проводни нарушения на фона на напредваща сърдечна недостатъчност. За щастие тези случаи са много редки и са за период от 10-15 години. Общо взето, в световната кардиологична общност няма единно решение и препоръки как точно да процедираме при такива пациенти. От ограничения опит ние оставаме с убеждението за добра надежда от прилагането на тези устройства при тези пациенти. Ще дам и например. Трима от пациентите имаха пълен АV-блок – това усложнение е свързано с рязко забавяне на сърдечната честота (пулс), което е следствие на проблем в проводната системата на сърцето и забавено или блокирано провеждане на импулсите в него. При тях задължително трябва да се постави устройство, което да коригира ритъма на сърцето. Тези пациентите имаха и сърдечна недостатъчност и затова избрахме да се имплантират точно този тип устройства. При тях проблемът е в това, че анатомията на всеки човек е много различна и не винаги има подходящ достъп до сърцето. От друга страна, ако има такъв достъп, дали самата анатомия на сърцето вследствие на сърдечната аномалия позволява оптималното пласиране на електродите, ако го сравняваме с една нормална анатомия. И затова ние действаме абсолютно синхронизирано с детските кардиолози и лекарите от образната диагностика, защото те имат много опит. В контекста на това, искам да благодаря на д-р Чилингирова и доц. Грудева за техният професионализъм, всеотдайност и разбиране. При тези пациенти задължително по протокол на клиниката се извършва скенер или ядрено-магнитен резонанс, за да се определи точно анатомичният дефект и стратегията за имплантация на системата за стимулация. По някога в краен случай се стига и до кардиохирургично поставяне на електрода, за да може пациентът да получи възможно най-пълния обем терапия. Нещата са много особени и сложни, когато говорим за доброто на тези пациенти. Решението какво ще се предприеме не трябва да бъде еднолично и смятам, а и съм убеден, че то трябва да бъде мултидисциплинарно. Голям проблем е, че в настоящия момент в България няма единен национален регистър на пациентите с вродени сърдечни малоформации. В един момент ние не знаем тези пациенти къде отиват, кой ги следи, как ги следи, каква е тяхната бройката. Когато тези пациенти станат пълнолетни, къде и при кой вид лекар ще се извършват профилакличните прегледи, при детски кардиолози или при кардиолози за възрастни, кой ще заплати за тези прегледи? И накрая опираме до чист законодателен регламент, с който да бъде реализирано едно по-добро здравословно бъдеще на тези пациенти.