В петък фалира Silicon Valley Bank - банка с пазарна капитализация от 208 милиарда долара. Вторият най-голям банков фалит в историята на САЩ. В сряда властите обявиха, че SVB е стабилна. В четвъртък акциите ѝ се сринаха с над 60%. В петък бяха направени толкова изтегляния на депозити, че банката загуби ликвидност и вече е под контрола на застрахователния фонд, който ще осигури депозитите до 250 000 долара. Останалите пият по една студена вода. Към края на миналата година депозитите над тази стойност надвишават 150 милиарда.
Това се случва, защото SVB като много други банки по Западното крайбрежие, но и не само, са се специализирали в предлагането на финансови услуги за технологичните компании и стартъпи. Те, вкупом, са подложени на огромен натиск след като Федералният резерв премина в настъпление миналата година и ударно увеличи централния лихвен процент, за да се справи с инфлацията. Технологичните компании и най-вече стартъпите не са част от реалната икономика, а са продължение на финансовия сектор. Те съществуват, защото беше (сравнително) по-изгодно да се инвестира в тях, отколкото парите да седят в нулеви или отрицателни депозити по банки.
Това помпа балон. Стартъп балон. Инвестирането в кухи приложения и неразумни идеи се превърна в мания, чрез която редица пъпчиви младежи станаха "милиардери" за една нощ - с парите на лековерните инвеститори. Докато при реалната икономика, където всяка инвестиция е защитена с реален продукт или механизация - инвеститор ти дава пари, но ти имаш я багер, я камион, я производствена машина, я стока, я всичко това накуп, за да покриеш инвестицията. Във финансовия сектор, какъвто фактически е технологичният стартъп балон, това е невъзможно. Няма как да ти послужи за обезпечение някакво приложение за телефон, което се явява някаква бройка редове код. Сам по себе си той не струва нищо, няма стойност.
Инвестирането в стартъпи, които събират огромен ресурс без да са произвели или създали нищо вървеше чудесно – като всяка пирамида – докато ресурса не почна да става скъп след повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв. В реалната икономика също е опасно, когато започнат да скачат лихвите, но там си хеджиран от вградената стойност, с която стоките и услугите, които продаваш имат. Ако си минна компания за теб ще е проблем вдигането на банковите лихви, но това вдигане ще доведе до естествено покачване на цената на твоите полезни изкопаеми, което ще балансира по-високия лихвен процент. Ако си стартъп с идея за приложение за доставка на кучешка храна по домовете обаче, то вдигането на лихвите за теб е убийство, защото твоят единствен приход са новите инвестиции в идеята ти. Тя няма вградена стойност, не носи нищо сама по себе си.
Неминуемо този балон вече виждаме на забавен кадър как се пука. Парите на инвеститорите се държат в банки, за да служат за покриване на разходи, докато стартъпа започне нещо да изкарва. Ако обаче това не се случи бързо, а то често не се случва въобще, тогава банката, която държи парите на стартъпа е заплашена от фалит. Просто инвеститорите започват да си търсят парите, а стартъпите започват да ги теглят от банката и когато тази банка не се е диверсифицирала, тогава тя просто фалира. За часове. Нищо изненадващо и ново няма тук. И, за съжаление, ще продължи да се случва.
В момента наблюдаваме спукването на дигитален и стартъп балон. Твърде дълго банките и инвеститорите пренебрегваха реалната икономика за сметка на виртуалната. Всяка банка се чувства по-комфортно да инвестира в стартъп за някакво никому ненужно приложение, отколкото да инвестира в реалната икономика чрез компания от тежката индустрия, да речем. Просто индустрията им се вижда непозната и далечна материя, докато те имат телефони в джоба и им е лесно да привидят как едно приложенийце би могло да изкара луди пари. По същество това вече сме го гледали, когато се спука дотком балона преди 20-на години. Свръх доверието в дигиталната сфера води до някакъв неразумен импулс, подобен на треската за злато. Всеки набива пари в тази дигитална среда с мечтата да се превърне в инвеститор в бъдещия Епъл или Тесла. Но Епъл, Тесла, Фейсбук, Туитър и Гугъл не са правилото. Те са изключението. Масово т.нар. технологични компании не произвеждат нищо, не генерират нищо и никой не се интересува от продуктите им. Освен инвеститорите.
Със същия апломб се помпа и имотен балон – просто хората, които имат пари за инвестиране ги дават за неща, разбираеми от тях. Имотите са нещо, от което всяки смята, че разбира. Като с приложенията – какво сложно може да има? Купуваш евтино, продаваш скъпо и живееш на Бахамите после, не ли? Е... не. Обикновено инвеститорите с този майндсет са онези, които първи си губят парите. И докато всичката тази лудост се случва, реалната икономика, онази, която произвежда електрониката, колите, машините, съоръженията, копае суровините, преработва ги и ги трансформира в нови стоки е хронично недофинансирана и се оправя самостоятелно. Защото в реалната икономика се иска бачкане. А в дигиталната илюзия се иска да мечтаеш да си изкарваш кинтите без усилия. Уви, хората предпочитат красива илюзия пред трудната истина. И докато балоните се помпат и спукват, реалната икономика ще продължи да произвежда за онези, които всеки ден я подценяват.