5 млн. евро глоба за некоректни фирми, търгуващи криптоактиви… Адв. Гинка Христова пред ФАКТИ

Криптоактивите бързо се превърнаха в „интересна“ територия на финансовия пазар, а темата влезе в общественото полезрение у нас с избухването на шумни международни скандали за многомилиардни трансакции. ЕС обаче започна да въвежда регулации, за да няма възможност за широк спектър от злоупотреби – пране на пари, данъчни престъпления, банкова дейност без лиценз, компютърни измами и пр. По темата пред ФАКТИ говори адвокат Гинка Христова, която следи актуалните въпроси в сферата на крипторегулацията и престъпленията, извършени в метавселената.

- Адвокат Христова, на 20 април тази година беше приет Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който урежда издаването и предоставянето на услуги, свързани с крипто активи и стабилни монети, т.н. stable coins. Какво представлява MiCA…
- Това е част от една голяма инициатива на Европейския съюз да регулира дигиталното пространство във всички негови аспекти. Вече имаме европейска регулация на електронната търговия, на киберсигурността, на авторското право онлайн, ето че дойде ред и на криптовалутите, които са част от амбициозния проект на Европейския съюз - Пакет за цифровите финансови услуги. Интересно е да се знае, че MiCA като законодателен акт е регламент и ще се прилага директно във всички държави от Европейския съюз, включително и България. Това е много показателно, тъй като Съюзът в по-голяма степен борави с директиви, които трябва да бъдат имплементирани или „внедрени“ в националното законодателство от всяка държава членка и степента на синхронизация не е чак толкова голяма, като при приемане на регламент. Когато се приеме регламент, това значи, че ЕС е преценил конкретната материя за изключително важна и поради това следва да бъде регулирана с най-висока степен на уеднаквяване на законодателството. Досега търговията с криптоактивите се регулираше „по аналогия“ т.е. нямаше изрични законодателни разпоредби за криптото и се прилагаха общите нормативни разпоредби, според материята. В България промяната започна с изменението на ЗМИП (Закона за мерките срещу изпирането на пари ), с което търговците на криптовалути бяха изрично посочени, като задължени лица за прилагане на мерки против пране на пари. Създаде се и специален регистър към НАП, където тези търговци следва да се впишат. Тази първа стъпка беше направена с цел изпълнение на задълженията на България по имплементиране на последната директива на Европейския съюз във връзка с мерките против прането на пари. Сега обаче предстоят много по-интересни неща.

- Каква е целта на регламента и какви глоби се предвиждат за нарушения на предвидените в него правила?
- Може би към момента не се осъзнава съвсем ясно, но MiCA е един от най-важните актове на Европейския съюз за тази година. Неговата цел е за първи път да регулира, като включително контролира, един глобален пазар, който се очаква да нарасне от приблизително $910 милиона през 2021 г. до $1,902,5 милиона през 2028 г. Много често са ме питали защо Европейският съюз е решил да се занимае с криптопазарите, след като има толкова други проблеми в Съюза, които следва да бъдат решени. Някои експерти казват, че това е вследствие на множеството измами с криптовалути, а други, че е породено от желанието на Съюза да въведе повсеместна дигитализация. Според мен, въпреки че всичко изброено е вярно, основната причина са цифрите, които цитирах преди малко.

Нито една държава, в случая икономически съюз, не иска да пропусне заплащане на данъци върху подобни огромни обороти.

Бидейки нерегулирани досега, криптовалутите не бяха незаконни, но малко или повече се намираха в една „сива зона“, в която определянето на дължимия данък и заплащането му е първото нещо, което се размива. Следователно, един от най-значителните ефекти от регулиране на криптовалутите ще бъде положителният ефект за фиска и държавните бюджети. Средства ще бъдат акумулирани от този бизнес не само чрез данъци, но и чрез предвидените в регламента глоби – глоби за нарушения на предвидените в него правила – 700 000 евро за физически лица и 5 милиона евро за юридически лица.

- Как Регламентът ще се извади криптотърговията от „сивия пазар“?
- Aко погледнем в дълбочина текстовете в MiCA, ще видим, че изключително детайлно е разписано каква информация трябва да се предоставя занапред на потребителите, как трябва да се опишат правата и задълженията, какви гаранции трябва да предостави криптотърговецът за финансовата си устойчивост. Всичко това е ново за този сектор. До момента даже някои от най-големите играчи на криптопазара нямаха на сайтовете си конкретна информация къде е регистрирано дружеството им, как е точното му наименование и друга изключително важна информация, ако се стигне до съд. Без да се знаят тези „подробности“ няма как да се определи към кой съд може да се обърне лицето и като цяло - чия е отговорността, която следва да се ангажира. Общи фрази, като това е „група от компании, опериращи в цял свят“ вече далеч няма да са достатъчни, ако криптотърговецът иска да остане и да оперира на европейския пазар. Спазването на многобройните нови изисквания от само себе си ще доведе до изчезването на тези бизнеси, които не искат да влагат ресурси в т.нар. „compliance“ или нормативно съответствие, а те логично са и най-рисковите. По този начин пазарът ще се саморегулира. Потребителите сами ще започнат да отсяват тези компании, които им предлагат грандиозна печалба, но без информация за себе си и гаранции за направените инвестиции.

- Страни като Швейцария и Лихтенщайн се стремят да привлекат в технологичната индустрия инвеститори и новатори, а Германия и Франция искат да въведат строги правила. Как се прави балансът в интереса между страните?
- В отговор на този въпрос е интересно да разгледаме какво се случи последните години в Естония във връзка с крипто индустрията. Естония се смята за една от най-дигитализираните държави в Европейския съюз и преди пет-шест години беше описвана като „рая за криптобизнеса“. Благоприятна законодателна уредба, лесни процедури по регистрация и минимални изисквания към фирмите. Това се промени преди около две години, когато Естония въведе изключително строги изисквания за регистрация на фирми, търгуващи с криптовалути, които към днешна дата се доближават до тези за откриване на финансова институция. Това доведе до отписване на близо 80 % от регистрираните в Естония криптотърговци. Очевидно подходът трябва да бъде умерен и да се търси „златната среда“. Ако четем мотивите на Европейската комисия за въвеждането на MiCA, ще видим, че се цели „въвеждане на мерки за допълнителна подкрепа на потенциала на цифровите финансови услуги от гледна точка на иновациите и конкурентоспособността“, но също така и „като същевременно се смекчават рисковете“. Постигането на тези две цели едновременно не е лесна работа. Моето лично мнение е, че със сигурност регулация на този пазар е необходима, но, за да има тя реален положителен ефект и към потребителите, и към бизнеса, много важно е надзорните органи да си сътрудничат с бизнеса. Има много положителен ефект, когато се дават конкретни насоки как да се прилагат нормативните изисквания. В случая те са изключително сложни и изискват дълбоко познаване на много и разностранна материя, в сферата на финансовите пазари, мерките против пране на пари, търговското право, международното частно право, потребителското право и много други…. Малко са специалистите в тази област, а дори и за тях са необходими доста време и ресурси, за да успеят да приведат един бизнес в съответствие с всички изисквания. Европейската комисията, осъзнавайки това, е дала гратисен период и регламентът ще започне да се прилага 18 месеца след влизането му в сила. Знаейки всичко, което трябва да се направи, този гратисен период далеч не е достатъчен и то ако сте започнали подготовка от сега. За мен много важно е бизнесът и регулаторите да работят заедно в този период. В България по подобен начин се разви процесът по прилагане на Регламента за защита на личните данни - GDPR. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) положи много усилия да помогне на бизнеса, давайки конкретни насоки, препоръки и поне в началото при проверки се опитваше повече да дава задължителни препоръки, от колкото да налага имуществени санкции. Мисля, че това би бил работещият вариант и с MiCA.

- Защо MiCA е безпрецедентно регулаторно решение?
- Дигиталните пазари са много специфична материя за регулиране поради трансграничния характер на дейността им. Практически това е бизнес, работещ чрез сървър, ситуиран в Монголия, но може да процъфтява, имайки клиенти от Франция, България, САЩ, Япония и т.н. В същото време този бизнес ще трябва да прилага законодателството на всички тези държави едновременно. Това е много объркващо и трудно, дори и при най-добро желание от страна на криптотърговците. Всеобхватна уредба на MiCA слага началото на подобни регулаторни инициативи по цял свят. Не трябва да забравяме, че един от основните двигатели на иновациите и магнит за инвеститорите е регулаторната яснота, каквато досега липсваше в Европа по повод на търговията с криптовалути. Новата регулация ще осигури предвидимостта, от която имат нужда, както инвеститорите, така и бизнеса. С въвеждането на MiCA Европа има потенциала да се превърне в притегателен център за Web3 новатори от всички краища на света, които търсят сигурна нормативна среда. Неслучайно анализаторите предвиждат много от големите криптофирми да се локализират в Европа, което ще доведе до истински бум в тази област.

- България къде е в тази „схема“…
- България към настоящи момент е изпълнила задълженията си за имплементиране на директивите против пране на пари, създала е регистър за вписване на доставчиците на криптовалути и е определила надзорен орган, в случая ДАНС. Това е само „прелюдия“ към всичко, което предстои да се случи с MiCA. Надзорният орган е доста активен и не гледа формално на задълженията си за надзор в тази сфера. Извършват се регулярни проверки, като неотдавна бяха публикувани Национална оценка на риска за 2023 г. и Секторна оценка на риска за криптоактивите. Аз лично имах удоволствието да участвам във фокус групи за целите на актуализацията на секторната оценка и считам, че е много положително регулаторът в България да се намира в комуникация с бизнеса. От друга страна, за съжаление, България може да пропусне този голям бум на нови инвестиции, за който споменах, заради консервативното отношение на българските банки към криптобизнесите. Все още банките отказват да работят с криптофирми, което отблъсква огромен брой чуждестранни инвестиции. Надявам се с приемането на новата регулаторна рамка банковият сектор да се успокои и да започне да разглежда множеството криптобизнеси, спазващи всички законови изисквания, като един сериозен партньор и клиент, а не като нещо неясно и мъгляво, от което трябва да се пазят.

- Регулирайки дейностите в ЕС, свързани с криптоактиви, MiCA обхваща няколко ключови области, в това число прозрачност, разкриване, разрешаване и надзор на трансакции. С криптовалути търгуват и частни лица, и фирми. Каква е разликата в отговорността…
- Ако питате конкретно за санкциите, регламентът прави ясно разграничение, когато говорим за юридическо или за физическо лице. По повод на задълженията си те не се различават. Независимо дали правим криптобизнес сами зад лаптопа си, или сме международна компания с хиляди служители, новите регулации на MiCA няма да ни подминат.