Точно преди година, благодарение на ФАКТИ, публикувах едно предложение за Паметникa на Съветската армия в София, като дискусиите и тогава бяха твърде изострени. Понеже в Пловдив имахме подобен случай с паметникът на Альоша още през 1996 година. Тогава ОС в Пловдив гласува за премахването на паметника. Съдия Здравко Киров, при противно решение на ОС, издаде решение в полза замонолитването на паметника, позовавайки се на международна спогодба между България и Руската федерация. През 2018 година съдия Здравко Киров отказа награда от Руската федерация, защото счита че няма заслуга за това, че е спазил закона. Той се позовава на това, че международните спогодби и правила, важат над националните. В момента не се чуват компетентни мнения по този въпрос и доколко един паметник може да бъде разрушен или преместен.
И юридически и физически трудно ще бъде преместен Паметникът на Съветската армия от Княжеската градина в центъра на София. От друга страна неговото оставяне в този вид ще продължи да предизвиква негативни реакции при даден повод и без да има такъв.
Едно решение би било сравнително просто.
Паметникът на Съветската армия би придобил съвсем друг вид, а и съвсем друг смисъл, ако се премахне само горната скулптурна група, поставена върху величествения каменен постамент. Тази скулптурна група доминирана от воин с вдигнат автомат (шпагин), е всъщност тази която оформя представата за нещо агресивно и милитаристично. Тя е която придава подобна характеристика на монумента и на целия мемориален комплекс. Ако тя се премахне, външният вид на скулптурния комплекс ще е съвсем различен, дори неузнаваем, още повече ако се замени с подходящ символ.
Така едновременно ще се запази добре развитото широко мемориално пространство, около централния постамент-паметник, както и самият той. Най-дразнещият и ненавистен елемент от паметника ще бъде отстранен, а ако бъде заменен с нещо подходящо, може и да консолидира в бъдеще общественото мнение, вместо да го разделя.
При новата дискусия около паметника, се оказа, че такъв пример има в Плевен още в началото на 90 години, с паметникът на съветската армия, издигнат в центъра на града. И в световен мащаб имаме подобни примери. Ако успеем да намерим точното решение може да превърнем паметника от такъв носещ разделение в обединителен.
ПП Снимките са просто едно предложение, за да се види, че паметникът наистина става неузнаваем при липсата на горната скулпторна група.