С различни инициативи – безплатни прегледи и консултации с водещи кардиолози, училище за пациенти и изнесени прегледи, болниците и медицинските центрове на Българския Кардиологичен Институт отбелязаха Световния ден за борба с хипертонията - 17 май. Световният ден за борба с хипертонията се отбелязва от 2005 г. по инициатива на Световната лига по хипертония, като основната цел е да се повиши информираността на обществото за заболяването, а оттам и да се подобри превенцията. По темата пред ФАКТИ говори проф. Пламен Гацов, кардиолог в болница Acibadem City Clinic.
- Проф. Гацов, по данни на световни издания приблизително 46% от възрастните хора с хипертония не знаят, че страдат от това заболяване. Кога и как започваме да усещаме хипертонията?
- По принцип артериалното налягане трябва да се измерва, макар и не толкова често, още от ранна възраст, защото нерядко съществуват хипертонии в детска възраст, в юношеска възраст. Заболяването далеч не винаги има оплаквания, така че човек да усеща нещо. Дори и да няма симптоматика е добре да бъде проследявано кръвното налягане. Като симптоми може да се посочат най-често главоболие, умора, задух, световъртеж и др. Просто е добре да измерваме артериалното налягане, за да преценим то в какви граници е.
- Защо пада възрастовата граница на това заболяване и вече говорим за хора около 30 години, които започват да пият хапчета?
- Тук процесът е двустранен. От една страна действително има подмладяване на хипертонията, а това е свързано с особеностите на съвременния живот, който е динамичен напрегнат, поставя хората пред повече предизвикателства и стресови ситуации. От друга страна е самото откриване на хипертонията, което става по-често, когато човек си обръща внимание и установява, че има високи стойности.
- На пазара има много медикаменти за хипертония, но как се преценява кои са правилните и каква е ролята тук на вас – кардиолозите, за да дадете най-доброто лечение на пациента?
- Тук нещата вече отиват в много посоки. Първо лекарят трябва прецени така наречената симптоматика, защото има и вторични хипертонии. Те най-често са свързани с ендокринните жлези, с бъбречни заболявания и др. Когато видим човек с артериална хипертония, трябва да се провери дали не се касае за такъв тип хипертония, свързана с някакво друго заболяване, защото вторичните хипертонии се лекуват по специфичен начин, а някои от тях и оперативно. Когато се отхвърли такава причина, тогава би трябвало да се пристъпи към някакво лечение, което зависи в голяма степен от възрастта на пациента, от особеностите на хипертонията. Например, има пациентите, които имат високо кръвно налягане и ускорен пулс. Те са подходящи за бетаблокери. При различните пациенти подходът е различни в зависимост от типа хипертония.
- Питах ви за лекарствата не е за друго, а защото много често - предполагам се сблъсквате и вие с това, един приятел ми каза, че това ще ми помогне, майка ми пиеше такива лекарства и беше добре. Отива се към някаква форма на самолечение…
- Самолечението никога не е добро нещо. Това е като принципа на случайността. Все едно да стреляте в тъмнината и да се надявате, че ще уцелите това, което искате. Друг много вреден подход е четенето в интернет как се лекува хипертония. Хората трябва да се обърнат към специалист. Тук е мястото на специалиста, който да прецени от индивидуалните особености на пациента каква ще е дозата, да отхвърли други причини за хипертонията – както вече казах, и едва тогава да започне лечение.
- Хипертонията е основна причина за преждевременна смърт в световен мащаб. Защо е така?
- Защото хипертонията води до редица усложнения в други органи. Хипертонията не рядко води до инсулт, до инфаркт, до евентуална артеросклероза на други големи съдове. И така потенциално води до други смъртоносни заболявания. Затова е важно хората да си обръщат внимание.
- Какво бихте посъветвали хората, когато отиват на профилактични прегледи и се срещат с кардиолог. На какво трябва да обърнат внимание?
- Да бъдат спокойни, да не се самолекуват. Вече го казахме, но трябва да следят стойностите на своето артериално налягане. Това не означава, че човек трябва да стои постоянно с маншет на ръката и да се невротизира. Достатъчно е, когато има някакъв проблем, да се мери кръвното един, два до три пъти в седмицата. След като проблемът бъде овладян, това може да стане веднъж на седмица.