3 млрд. куб. м вода са заключени в 181 язовира, но не се предоставят на фермерите за напояване!? Защо се случва това? С такъв въпрос, след като е писал до всички институции, с ФАКТИ се свърза Ивайло Тонев, който е бивш управител на „Напоителни системи“ ЕАД - клон Хасково.
„На фона на вноса от Украйна, все по-ясно се вижда, че държавата ни, по линия на напояването, е останала в 19 век. Проблемът с вноса и неговото решение, е чисто икономически и от ситуацията става ясно, че българското земеделско производство не е конкурентно на украинското“, пише в писмото си до ФАКТИ Ивайло Тонев, бивш управител на “Напоители системи” в Хасково. Той е отправил същия въпрос до министрите на земеделието, финансите, икономиката и до депутатите в Комисията по земеделие в Народното събрание.
Ивайло тонев в писмото си той цитира данните, представени по време на пресконференция на Българската аграрна камара, които показват, че средният добив на неполивен слънчоглед в страната е 200 кг/декар, а разходите за добива му са 250 лв./декар, като цената, на която продават нашите земеделски производители, е 760 лв./тон.
“Ако на земеделските производители им е осигурен достъп до поливна вода, средният добив на слънчоглед щеше да бъде поне 600 кг/декар. Респективно това щеше да доведе до много по-ниска крайна цена на слънчогледа, така че земеделците да покрият разходите си и да печелят. Проблемът не е вносът от Украйна, а ниските добиви, респективно липсата на напояване”, пише в писмото си.
Тонев апелира към фермерите да изискват от държавата да им бъде осигурен достъп до поливна вода. В Румъния и Гърция водата за напояване е субсидирана на 100%.
“На среща, проведена на 13.09.2023 г., в присъствието на Министъра на земеделието Кирил Вътев, Снежина Динева - Изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД, изнесе данни, че тази година са обслужили 10 000 декара повече от сезон 2022, общо обслужени 293 000 декара, от които 120 000 са оризища, което за държава като нашата е пренебрежително малък обем. Търговската дейност на предприятието извън ОПВВВ, реализира оборот от напояване за около 20 милиона лева, като само Фонд работна заплата е 27 милиона. „Напоителни системи“ ЕАД, като търговско дружество, не бива да усвоява средства по програма 4/3, поради причината, че ефект за поливното земеделие реално няма да има, а усвояването на пари по европрограма може да блокира бъдещи реформи в предприятието”, смята Тонев.
Тонев също така алармира, че в момента у нас има заключени 3 млрд. куб. м вода в 181 язовира за напояване, а водата не стига до земеделците.
За какво ще се изхарчат държавните средства, предвидени за инвентаризация в напояването и с каква аргументация? Това е само един от въпросите, които задава бившият управител на клон Хасково на “Напоителни системи” ЕАД Ивайло Тонев в писмо до ФАКТИ бг. Въпросите му са провокирани от информацията за стартирането на описването и преброяването на поливните площи и съоръжения в страната.
"В бюджета си за 2024 г. Министерството на земеделието и храните е предвидило средства в размер на 5 милиона лева за инвентаризация на поливните площи, като се твърди, че такава не е правена от 1999 г.“, припомня Тонев. Той обаче посочва данни в годишния Аграрен доклад за 2018 г., който е публикуван на страницата на аграрното министерство. В него се казва, че по данни на „Напоителни системи“ ЕАД към 2017 г. изградените поливни площи са общо 7 328 300 декара.
"Това ясно показва, че информацията, за която ще се похарчат въпросните не малко пари, е налична всеки един момент в „Напоителни системи“ ЕАД. Тук се появява и въпросът с каква аргументация и за какво точно ще бъдат похарчени тези бюджетни средства“, пита Ивайло Тонев.
Какво правят в Турция
Тъй като Турция изпитва остър недостиг на вода поради изменението на климата, новият канал Мардин-Джейланпънар от язовира Ататюрк в Шанлиурфа до Мардин в югоизточна Турция започна да доставя жизненоважна вода на близо 506 хиляди декара земеделски земи, която ще бъде стимул фермерите да успеят да увеличат производството си. Със своята дължина от 221 километра „каналът на изобилието“ ще позволи на обширни райони от турската част на Месопотамия да получава реколтата три пъти годишно и ще увеличи доходите на фермерите.
„Каналът Мардин-Джейланпънар е най-дългата изкуствена река в Турция. Той е по-дълъг от Суецкия канал и три пъти по-голям от Панамския канал. Когато всички участъци на мащабния проект бъдат завършени, обширни площи земеделска земя, еквивалентни на размер на 70 000 футболни игрища, ще бъдат напоявани обилно“, съобщиха от Министерството на земеделието и горите в Анкара.
Изграждането на канала струва 2 милиарда турски лири ($75 милиона). С канала от този регион ще се задоволяват 35% от нуждите на страната от зърно. Мехмет Шериф Йотер, ръководител на Центъра за търговия със зърно Къзълтепе, смята, че каналът може да създаде работа за приблизително 300 000 души.
„Понастоящем жънем два пъти годишно. С канала, в някои райони, дори може да са възможни три реколти годишно. Мардинската равнина в момента отговаря на 20% от нуждите на страната от пшеница и бобови растения. След като каналът започне да функционира напълно, Мардинската равнина ще задоволява поне 35% от нуждите на страната ни. Ако производството процъфтява, външната ни зависимост ще намалее", добави той.
Просто пример…