Александър Тацов, от фейсбук страницата „Единъ Завѣтъ“
"Става въпрос за живеещите от дълго време в България руснаци. Техните трудности с българския език основно се дължат на две причини.
- Те не се интегрират в българското общество, образуват затворени групи (анклави) и помежду си говорят, естествено само на руски. Освен това изпитват високомерно пренебрежение към местните „аборигени“ и смятат, че българите трябва да знаят руски, а не обратно.
- Забелязва се обаче и друг един ефект, онобено в смесени семейства. Рускоговорящият и в този случай има големи затруднения, въпреки желанието се да учи езика. Причината в този случай са големите разлики в строежа на двата езика.
По строеж българският език е неславянски:
1. Той е аналитичен, както развитите европейски езици с дълга история. Докато всички славянски езици са синтетични (падежни). Затова руснаците и най-вече рускините не могат да свикнат с аналитичната форма (членовете). Просто трябва друго мислене....
При това българските членни форми са задпоставени. Това е единствен случай в европейските езици, освен при албански и румънски. Последният обаче е възникнал под силното влияние и като образец от българския (във Влахия и Молдова българският е бил официален до средата на XIХ век, пък кирилицата е заместена с латиница през 1878).
По начало всички езици се развиват по схемата: от синтетичен (с падежни форми) към аналитичен (с членни форми). Така например от синтетичния латински са произлезли аналитичните френски, испански, португалски, италиански…Този процес обаче е дълъг във времето, което показва, че по-старите езици са преминали в аналитична форма (като българския), а по-младите (като славянските) са останали в синтетична форма…
Освен това аналитичните езици придават по-големи възможности на езика.
ПРИМЕР: Израз само от една дума. На български три варианта - 1. Човек 2. Човека 3. Човекът. Три различни смисъла. Превод на руски – Человек. Единствен смисъл.
2. Българският език има МНОГО глаголни времена – 9 на брой, от които минали - 4 (подобно на английския и др европ. езици); В руския има САМО 3 глаголни времена - минало, бъдеще и сегашно. Това създава едно силно напрежение при преводи на и от двата езика и внася неопределеност извън контекста.
В българския език има минали времена ЧЕТИРИ:
СВЪРШЕНО, НЕСВЪРШЕНО, НЕОПРЕДЕЛЕНО и ПРЕДВАРИТЕЛНО (рускините не могат да ги научат за години в зряла възраст, карат си винаги в минало свършено; авторът познаваше една много инелигентна рускиня, която работеше в БАН, членуването рядко бъркаше, големият ер също, но миналите времена трудно ѝ се удваха). ПРИМЕРИ: Аз ВИДЯХ; Аз ВИЖДАХ; Аз съм ВИЖДАЛ; Аз бях ВИДЯЛ
3. Българският език нашироко използва специфичния спомагателен глагол “съм”, нехарактерен за руския. Нещо много трудно за руснаците. Интересното е, че този глагол буквално е зает в румънския: „Тата е болнав“- „Татко е болен“, също в известната телеграма на румънският крал Карол I до Военното министерство при падането на Плевен: „…Плевна се пад…“
4.Българският език е запазил звука звука „ъ”(ер голям), който не е от славянски произход и неговото произнасяне е проблем за руснаците.
Изобщо българският език е въведен в групата на славянските езици, само поради големия славянски словесен фонд, възникнал по исторически причини. Въпреки това в него се срещат изкл. голям брой ирански думи, които често образуват двойки със славянски такива:
ПРИМЕРИ: вървя-ходя, рипам-скачам, зъл-добър, хубав-красив, обич-любов, булка-невеста, тичам-бягам, викам-крещя, чувам-слушам, шарка-цвят, хвърча-летя, слизам-спускам (се)и т. н. и
т. н., да не говорим за специфични домашни думи нямащи славянски паралели: къща,око, корем, пръст, крак, уста, шия, клепач, чело, коса, баща, чичо, вуйчо, девер сват, (и всички останали роднински степени, повечето непознати в славянските езици) и т.н.
Един друг интересен факт във връзка с руските заемки в българския език (т. нар. „русизми“) е, че голям брой от тези русизми се явяват „обратни българизми“, т.е. заемки в народния руски говор от кирилометодиевския език (наречен още старобългарски) – българизми.
Причината е, че през X и XIV в. в., Руските княжества са подложени на огромна културна инвазия откъм България, включваща книжовници, монаси, богослужебна и светска литература (наречена в руската историография лицемерно „първо“ и „второ южнославянско влияние“). Книжнината е писана на новия за руснаците кирилометодиевски език (изв. още като старобългарски), официален за българската държавна канцелария и общоприет литературен език, ползващ се със своего рода свещен статус в България и в околните страни където се разпространява (Сърбия, Хърватия, Босна, Влашко и Молдова, части от Унгария, Полша и Балтика) .
Това културно „нашествие“ в Руските княжества включва не само писмеността, но и на първо място езика. Руският народен език се измества от кирилометодиевския, който в скоро време става официален и в канцелариите на руските князе. Нещо повече, след два – три века този език окончателно се налага като литературен език на образованите слоеве на обществото, какъвто е и досега. Простонародният руски говор със своите диалекти е изтикан в периферията.
ПРИМЕР за оригинален народен говор, записан в руски летопис от 1238, макар и с явни следи от кирилометодиевско влияние (Х. П. Храпачевский. Армия монголов периода завоевани Древней Руси. Москва. 2011. Квадрига):
… „ Яко ум крепкодушный имеють людье в граде, словесы лестьными невозможно бе град прияти. Козляне же свет сътворише – не вдатися Батыю, рекше, яко аще князь наш млад есть, но положим живот свои на нь и зде славу сего света приимше… Тотаром же бьющимся о град, прияти хотящим град, разбившим граду стену. И возиидоша на вал Тотаре, Козляне же ножи резахуся с ними… Батый же взя город, изби вси и не пощаде от отрочат до сосущих млеко, о князи Васильи неведомо есть, и инии глаголяху, яко во крови утонул есть, понеже убо млад бяше есть.“…
Сравнете с кирилометодиевския (старобългарски) език, както и със съвременния руски литературен език!
Според съветския езиковед академик Шахматов, етимологичният произход на около 40% от речниковия фонд на съвременния руски език има произход от кирилометодиевския език (наричан в Русия „староцърковнославянски“), това са така наречените „българизми“ в руския език. Има куриозни факти в това отношение. Както е известно, през последните 200 години в модерния български език нахлуват огромен брой руски думи, така нар. „русизми“ (виж произведенията на възрожденските книжовници), немалка част от които остават трайно в езика ни. За щастие обаче, не по-малко от 30% от тях са т.нар. „обратни българизми“, т.е. българизми в руския език, които впоследствие преминават в българския, уж като русизми…
С други думи имаме основания да се гордеем с уникалния си и древен език, само, че това не се гледаше с добро око в последните 70 г. Разбира се, възможността за научаване на български език е затруднително за руснаците живеещи в България, и си зависи от самия човек… "