Коментар на Даниел Смилов:
Българските граждани се произнесоха седми път на парламентарни избори за по-малко от четири години с инструкция към народните представители - и най-вече към "победителя" - да състави правителство. ГЕРБ и Борисов се сърдят, че "победата" им - макар и като цяло Пирова - не беше отпразнувана с фанфари, но не бързат да кажат как ще изпълнят основната воля на избирателя. Формално оправдание за забавянето станаха изборите в САЩ.
Това само по себе си е абсурдна постановка, но за нея по-късно. Изборите страдаха от големи дефекти и създадоха съмнения, че партията ДПС-Ново начало постигна добрия си резултат основно заради помощ от институциите. Те ѝ дадоха нечестно предимство в битката за името ДПС, арестуваха опонентите ѝ и си затваряха очите за манипулациите ѝ - купен или контролиран вот и комисии. Видеонаблюдението в Белица показа и основната схема: комисия, която явно е купена или повлияна по друг нелегитимен начин, нагласява резултатите, като дописва и унищожава бюлетини. Смисъл от инцидентни, изолирани действия от този характер няма никакъв - явно става дума за системни машинации на много места, което се е случвало и на други избори (местните, например). Стана и пределно ясно защо партиите, ангажирани в подобни практики - най-вече ДПС-тата и ГЕРБ - са против гласуването с машини. Те си имат тяхна политическа машинария, на която машините пречат.
Как принципните и важни проблеми бяха засенчени
От тази гледна точка връщането на задължителния машинен вот - спрямо който няма нито едно емпирично потвърдено възражение - е основната мярка, която може да намали злоупотребите. Второто е МВР да оповести статистика за сигналите за купен вот - за кои партии са. Обоснованото подозрение е, че подобна информация не се обявява, защото тези партии са основно ДПС и ГЕРБ. Не може да има сигнал за купуване на гласове, без да е ясно за кого се купува: в крайна сметка избирателят се ангажира с номер на бюлетина, преференция за определен кандидат и т.н. И сега е ясно например каква цел изпълняват преференциите за определени кандидати: трима изместиха Росен Желязков от първото място за ГЕРБ в Благоевград. Никой не вярва, че това е изблик на гражданска активност - по-скоро става дума за схема за отчитане на купен или контролиран вот.
"Величие" обаче засенчи тези принципни и важни проблеми във вниманието на хората. Драмата на тази партия всъщност е резултат и от манипулацията на вота: изхвърлянето на бюлетините за малки парии и такива, които не бяха с бюлетина 8 или 18, явно е помогнало "Величие" да е под чертата. Неслучайно само от видеонаблюдението се намериха повече от нужните 21 гласа за партията. И то от секции, които не се крият внимателно от камерата, а допускат грешки просто от объркване или умора. Редно беше ЦИК да нареди второ преброяване на поне някои съмнителни секции - аргументът, че няма право на това е абсурден, защото самата ЦИК поправя грешки и несъответствия в протоколите на СИК и РИК, а РИК имат право да правят повторно преброяване, когато открият сериозни дефекти в първичните протоколи. По обратен ред с методически указания и инструкции едно частично повторно преброяване би било напълно възможно. Ако ДПС-Ново начало беше малко под четири процента, със сигурност щеше да има второ, трето и четвърто преброяване, докато нещата се нагласят.
Да се касират ли изборите в тази ситуация? Аргументът за сезиране на КС изглежда безспорен, дори в ситуация, при която МВР не съдейства, а отчита "перфектно" свършената си работа. В крайна сметка само съдебно решение на висш орган може да уталожи всички съмнения, които тези избори породиха. И въпреки системните проблеми, все пак разумното е изборите само частично да се касират, ако повторно преброяване на селектирани секции покаже по-добър резултат за "Величие".
Другите дефекти на системата ще се отстранят не с нови избори, а с машинен вот, оповестяване на партиите, купуващи гласове, както и с политическа промяна, която ще изолира купувачите от лостовете на държавата.
Двата варианта на Борисов
Тук идваме и до същността на проблема: могат ли тези, които манипулират изборите и имат неформално влияние върху институциите, да бъдат изолирани от властта? ПП-ДБ направиха опит веднага да организират "санитарен кордон" около Делян Пеевски и неговата формация. Подписването на декларация е символен акт, който едва ли е гениална идея: вместо да накара партиите да се позиционират срещу Пеевски, той най-вероятно ще доведе до замеряне с контрадекларации, което е просто изместване на проблема.
Но така или иначе до изборите в САЩ, както в познатата история за Кръстьо Сарафов, човекът Борисов ще мисли: ще играе ли Пеевски царот или няма да играе. Опциите пред победителя ГЕРБ всъщност са две.
Първата, която самите ГЕРБ преди изборите определиха като "първа", е ГЕРБ и ПП-ДБ да опитат да направят управление с трети партньор. Доколкото ПП-ДБ последователно са заявявали, че този партньор няма да е ДПС-Ново начало, остават ИТН, БСП и Догановата формация. И трите правят сложно уравнението, но това така или иначе е един вариант.
Вторият избор е "правителство на малцинството" на ГЕРБ, зад което стои мнозинство от ГЕРБ, ДПС-Ново начало, ИТН, БСП (и други индивидуални депутати, напуснали групите си). Този вариант ще изключи ПП-ДБ, може би "Меч" и "Възраждане", макар че от хората на Костадинов със сигурност ще има подкрепа, ако не с гласове за правителството, то поне при ключови политики.
Изборът за Борисов е тежък. Ако предпочете ПП-ДБ, той ще се антагонизира с Пеевски, а това явно му е невъзможно. В този вариант Борисов ще трябва да влезе в режим Пунта Мара по съдебна реформа, антикорупция и регулатори, с опити Пеевски да бъде придърпан да участва в управлението през квотите на ГЕРБ (както в предната "сглобка"). Самият Пеевски обаче ще е твърдо против това, защото той иска официално участие във властта.
Вторият вариант - управление на малцинството на ГЕРБ с подкрепа от Пеевски и други - не може да бъде осъществен без сериозно насилие. България може да не се превърне в открита диктатура, но ще разчита на насилствени политики срещу опонентите на управлението Борисов-Пеевски. Първо, ще трябва да се прикриват следите от стореното срещу Догановото ДПС и манипулациите на изборите. Това ще изисква овладяване напълно и с нови мандати на прокуратурата, ВАС и други органи. Второ, тъй като управление Борисов-Пеевски ще е с тежък репутационен проблем, то ще започне прокурорски и репресивни контраатаки срещу основните си опоненти - най-вече ПП-ДБ. Вече е ясна първата линия на контраатака - срещу Асен Василев за скалъпената "митническа афера". Трето, за допълнителна легитимност ще се привлича национал-патриотарщината на "Възраждане", с което Бай-Ганьовският характер на управлението ще добие завършен вид: манипулирани избори, сопаджийство, откровен популизъм и безсрамни медии.
Политиците и тяхното собствено спасение
Мнозина - явно и Борисов - смятат, че една победа на Доналд Тръмп в САЩ ще направи репресивния български вариант възможен. С един "транзакционен" президент в САЩ, местният произвол може да бъде търгуван я за сделки с реактори, я за Турско-руски поток-2, я за нещо друго. Същевременно американският изолационизъм може да развърже ръцете на местните управляващи да нагласят властта по свой вкус.
С тези сметки много български политици ще гледат изборите в САЩ. Парадоксалното е, че тези избори ще са по-важни за демокрацията и свободата в Украйна, Грузия, Молдова, България и Унгария, отколкото за самите американци.
Българското общество има сили да се противопостави на подобно развитие. То ще има и сериозна подкрепа да го направи, както в Европа, така и в Америка. Но все пак стоим пред избор, който може да се окаже по-съществен, отколкото мнозина са си представяли.
И "победителят" Борисов изглежда осъзнава драматичността на ситуацията. Един от неговите исторически приноси в съвременната ни история е, че не позволи корупционните практики - които процъфтяха по негово време - да доведат до колабиране на демокрацията и плурализма в страната. Дошло е време този принос да бъде поставен на сериозен тест обаче, защото главният потенциален партньор на Борисов се показа като доста безскрупулен.
Може да видим традиционното Борисово решение на трудни проблеми - отлагането. Това би означавало нови избори, нов Главчев, а може би дори връщане към служебни кабинети на Радев. Това отлагане вече може да се окаже тежък проблем само по себе си и да доведе до разпад на политическата ни система на следващите избори. Парламент, пълен с мечове и щитове, лесно може да се изроди в революционен конвент - желаещите да бъдат Робеспиер и в този не са малко.
Един ориентир в тази ситуация ще е запазването на свободната, плуралистична и парламентарна демокрация. Хората са се произнесли - политиците трябва да управляват отговорно. А това означава, че освен за собственото си спасение, трябва да мислят и за бъдещето на страната. За свободата и липсата на репресия в нея.