Въпреки сериозното преструктуриране и свиването на разходите в германската автомобилна индустрия, условията на труд в сърцето на Долна Саксония продължават да изглеждат впечатляващо. Според актуалните данни от отдела за човешки ресурси на концерна, абсолютното дъно, под което никой не може да бъде паднал, е брутна ставка от 15.29 евро на час. Важно е обаче да се отбележи, че крайната сума във фиша за заплата не е фиксирана за всички, а варира в сериозни граници в зависимост от локацията на конкретното производствено хале, трудовия стаж и специфичния колективен договор, подписан със синдикатите.
Когато теглим чертата обаче, тази стартова почасова ставка е брутна, което означава, че преди да стигне до джоба на работника, тя сериозно оредява от тежките германски данъци и осигуровки. На практика, за един служител на пълен работен ден, чистите пари за харчене в края на месеца възлизат на приблизително 2000 евро нето. Новаците в занаята без никакъв предходен опит обикновено биват разпределяни на позиции с по-ниски нива на отговорност – като например предварително сортиране и сглобяване на елементарни комплекти от детайли. Любопитен щрих от кухнята на завода е, че за тези базови длъжности дори не се изисква перфектно владеене на немски език.
При по-опитните и висококвалифицирани кадри обаче финансовите изражения скачат рязко нагоре. Специалистите с доказан ценз и солиден стаж зад гърба си редовно се разписват срещу суми между 3000 и 5000 евро на месец, като тук везните натежават спрямо конкретното ниво в корпоративната йерархия.
Истинският „джакпот“ обаче се крие в някои от най-натоварените и специфични сектори на производството. Най-пресният пример е поточната линия за сглобяване на двигатели, където дори един новопостъпил служител може да си докара завидните 6500 евро месечно. Големият бонус в случая е, че тези солидни пари се изкарват при съкратена, изключително щадяща работна седмица от едва 32 часа – лукс, за който повечето европейски работници в други сфери могат само да мечтаят.