Както в Унгария, така и във Великобритания Европейският съюз е отново на мода, пише в редакционна статия британският вестник "Индипендънт", цитиран от БТА.
В Будапеща падането от власт на Виктор Орбан е сеизмично, но усилията на (британския премиер) Киър Стармър да изгради по-тесни отношения с континентална Европа могат да се окажат също толкова важни, отбелязва британското издание.
Четвърт час след като Виктор Орбан призна поражението си на парламентарните избори, председателката на Европейската комисия не можа повече да се сдържи и заяви в социалните мрежи: "Унгария избра Европа. Европа винаги е избирала Унгария. Една стана тръгна отново по европейския си път. Съюзът става по-силен".
Вероятно е неделикатно представител на Европейския съюз да реагира така, отбелязва "Индипендънт". На практика обаче Фон дер Лайен напълно имаше право, пише вестникът. През 16-те дълги години, през които Орбан управляваше, ставаше все по-непреклонен и упорит, като мнозина започнаха да се чудят защо Унгария просто не излезе от ЕС. Във вътрешните работи той подкопа относително младата унгарска демокрация и свободите, извоювани след края на Студената война, като установи контрол над медиите и съдебната власт.
В Брюксел той никога не действаше като "отборен играч", особено що се отнася до международното предизвикателство на миграцията. Във външната политика той открито оправдаваше (руския президент) Владимир Путин и стана негов съюзник, въпреки че Унгария е пълноправен член на ЕС и НАТО. Орбан много пъти пречеше - и понякога дори налагаше вето, на ключова финансова и друга помощ за Украйна.
Въпреки че извличаше каквото може от бюджета на ЕС, Орбан смяташе, че е достатъчно умен да изгради тесни приятелства с президента (на САЩ Доналд) Тръмп и с президента Путин. Тръмп изпрати вицепрезидента си - Джей Ди Ванс, в Будапеща, да мобилизира подкрепата за Орбан.
Както отбелязва обаче Урсула фон дер Лайен, народът на Унгария - и особено младите - избра вместо това Европа. И то убедително. Новият премиер - Петер Мадяр, не е либерал. Някога той беше ученик на Орбан. Той обаче е истински унгарски патриот и разбира, че няма бъдеще за страната му в това отново да стане сателит на Русия, пише "Индипендънт". Четиридесет и пет годишният Мадяр е млад лидер, но той възкресява духа от въстанието през 1956 година срещу съветското потисничество. Украйна сега има нов и ценен съюзник, като се очаква 90 милиарда евро от ЕС под формата на заем да могат да бъдат предоставени на Киев (Виктор Орбан блокираше тези средства - бел. БТА).
На другия край на континента, във Великобритания, се случва едно по-незабележимо и прозаично преосмисляне на отношенията с ЕС. Дебатът е типично технократски и понякога звучи нелепо, но е от голямо значение за посоката на движение след толкова много враждебност и болка. Обединеното кралство създава парламентарен механизъм - "динамично уеднаквяване с правилата на единния пазар на ЕС", за да гарантира, че някои стандарти и правила на ЕС за продукти ще могат да бъдат безпроблемно и бързо възприети от британското право.
Курсът към трайно хармонизиране на някои правила на Обединеното кралство и ЕС стана обект на атаки от консерваторите и от "Реформирай Обединеното кралство", които го окачествиха като "предателство на Брекзит". Въпреки това в политическата програма на Лейбъристката партия се посочва ясно, че Обединеното кралство няма да се присъединява отново към единния пазар на ЕС или към митническия съюз, а че само ще "премахва ненужните бариери пред търговията".
Във време, в което Америка става официално все по-враждебна към ЕС и към Обединеното кралство и тяхното предполагаемо "цивилизационно заличаване" на западните ценности, в което НАТО видимо се фрагментира и Китай бързо се очертава като свръхсилата със заявка за лидерство през 21-ви век, значението на Европейския съюз, по необходимост, се засилва.
Из Европа така наречените християнски националисти популисти натрупаха голям политически капитал, обвинявайки ЕС за проблемите, пред които са изправени народите им.
В Унгария, Великобритания и на други места обаче изглежда все повече хора осъзнават, че въпреки всичките си недостатъци Европейският съюз не е източник на проблеми и заплахи, а е всъщност най-добрата гаранция за тяхното благоденствие и свободи, заключава "Индипендънт".