На много европейци може им да се наложи да преосмислят плановете си за почивка това лято, тъй блокадата на Ормузкия проток води до недостиг на самолетно гориво, а авиокомпаниите са принудени да вигат цените на билетите.
Цените на авиационните горива се удвоиха от началото на американските и израелски удари срещу Иран.
Един барел самолетно гориво е скочил от 80 евро през февруари на 180 евро в края на април, обяснява пред ДВ Марина Ефтимиу от Дъблинския градски университет. „Ако цените на горивото, които съставляват между 25% и 50% от общите разходи на авиокомпаниите, останат така високи, а самите компании не са се подсигурили срещу този риск, те могат да фалират", обяснява тя.
Съвсем скоро се очаква и недостиг. Преди две седмици от Международната агенция по енергетика предупредиха, че Европа разполага с авиационно гориво за още шест седмици. Континентът използва около 1,6 милиона барела дневно, 1,1 милиона от тях са местно производство, но голяма част от останалите пристигат от Близкия изток през Ормузкия проток, който е блокиран от седмици.
По-скъпи билети и по-малко полети
Компаниите реагират различно. Air France-KLM обявиха, че въвеждат допълнителна такса от 100 евро за полетите на далечно разстояние, докато Lufthansa планира да зачеркне 20 000 кратки полета в идните шест месеца. SAS пък ще отменят около 1000 полета. „Длъжни сме да го направим, защото в противен случай ще фалираме след няколко месеца", призна Себастиан Юстум, заместник-директор на Air France-KLM.
Несигурността и допълнителните разходи покачват и цените на билетите, отбелязват наблюдатели, като според консултантската компания Airfare те са нараснали с 24% през последната година.
Асоциацията на европейските авиолинии, която представлява 16 авиокомпании на Стария континент, призова Европейския съюз (ЕС) да приеме спешни мерки, за да ограничи ефектите от войната в Иран. Сред предложените мерки е да отпадне задължението над 90% от горивото да се пълни в Европа, както и временно да бъде преустановена търговията с емисии, която задължава авиокомпаниите, опериращи в ЕС, да плащат за въглеродните емисии.
ЕС се опитва да координира доставките и разпределението
„Само за 60 дни от началото на конфликта разходите ни за внос на изкопаеми горива са се увеличили с над 27 милиарда евро", заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен наскоро. Тя подчерта още, че координираните действия между държавите членки са задължителни. „Предлагаме по-тясно сътрудничество не само при запълването на националните газови хранилища, но и при резервите на горива - особено на авиационното гориво и дизела, където пазарите се свиват", коментира Фон дер Лайен.
Миналата седмица Европейската комисия стартира плана си „AccelerateEU", който включва наблюдение на запасите от авиационно гориво и координиране на доставките за авиокомпаниите и летищата в целия блок.
И докато експертите признават, че координацията между държавите членки може да омекоти ефектите от кризата, тя няма как да замести недостатъчните доставки. „Тя може да попречи недостигът на национално ниво да предизвика паника в целия континент, но не може да създаде гориво, което липсва", коментира Ефтимиу от Дъблинския университет.
„Изключително тежка ситуация"
Износителите на авиационно гориво разполагат с все по-ограничен ресурс. „Голяма част от керосина се рафинира в Азия. Южна Корея е най-големият износител, но азиатските страни започват да ограничават износа, тъй като суровият петрол също идва от Близкия изток", обяснява Ефтимиу.
Въпреки това ЕС се опитва да внуши увереност, че е готов да се справи с евентуален недостиг на самолетно гориво в бъдеще, като дори насърчава хората да пътуват. „Макар че трябва да се подготвим за най-лошия сценарий, трябва също така да се въздържаме от изпращането на откровено негативни и тревожни съобщения, които създават объркване и паника сред пътуващите", заяви Апостолос Цицикостас, еврокомисар по устойчив транспорт и туризъм. „Правим всичко възможно, за да предвидим и ограничим въздействието на тази изключително трудна ситуация", допълва Цицикостас.