Един от най-великите подвизи в историята на човечеството е защитата на Термопилите от 300 спартанци, които удържат няколко дни набега на многохилядна персийска армия. 299 от тях загиват, а единственият оцелял разказва историята и увековечава завинаги легендата. Дори в наше време се говори за битката при Термопилите, а през 2006 година бе заснет филма „300“ с участието на Джерард Бътлър.
Дали обаче всичко това е реалност, или е мит, доукрасен от историците? Битката при Термопилите се води през август 480 г. пр. Хр. Три дни проходът е удържан, но пада след офанзивата на персийската армия, която е в пъти по-голяма от защитата.
Тактиката и саможертвата на спартанците и техните съюзници се използват като пример за саможертва и важни стратегически военни решения. Въпреки че 300 спартанци участват в защитата на Термопилите, то има най-малко 4000 техни съюзници, които им помагат в първите два дни, както и най-малко 1500 мъже, участвали в третия ден на отбраната.
Броят на войската на Ксеркс е в пъти по-голям от гръцките бойци. Персийците събират армията си в продължение на четири години. Царят на Персия е твърдо решен да не пести сили и да събере армия, която като океан да залее гръцките територии. Въпреки че историците не са сигурни в точния брой на армията (Херодот споменава за над 2 милиона, но според някои историци това е преувеличено), то всички се обединяват около тезата, че персийците са в пъти повече от гърците. Въпреки че в редиците на армията им има и роби и наемници, то това не очерня мощта на завоевателите.
Леонид взима със себе си 300 спартанци, които се отправят към мястото на битката. Проходът е от ключово значение и е окупиран от спартанците, които искат да изненадат персийците и да окажат яростна съпротива. Ксеркс не вярва, че толкова малка войска може да му се противопостави и изчаква тя да се разпръсне. Когато обаче вижда, че това няма да се случи, той атакува.
Спартанците формират фаланга, причаквайки мидийската войска в тесен проход между скалите, след което ги избутват в морето. Близо 10 000 мидийци са убити, а според Херодот нито един от гърците не е ранен (Ктесий споменава за двама убити). Ксеркс изпраща нова многохилядна войска, но отново без резултат. Спартанците са добре въоръжени и обучени и се справят с набега. Персите предлагат богатства на Леонид. След отказа пратеник предупреждава спартанците, че стрелите на армията ще са толкова многобройни, че ще закрият слънцето. „Добре, тогава ще се бием на сянка“, отвръщат спартанците. Срещу тях се изправят пехота, стрелци, конници и дори слонове.
На втория ден от офанзивата Ксеркс изпраща елитни войски, измежду които и „безсмъртните“ - корпус, предвождан от добре подготвени персийски воини. Прозвището им идва от това, че броят им винаги се запазва 10 000 – местата на убитите са запълнени от нови единици. Спартанците и техните съюзници отново успяват да отблъснат офанзивата и демотивират персийската армия. В редиците й дори има бунт, а според историците Ксеркс дори обмисля да се откаже от мечтата си да завладее гръцката земя. Неочаквано събитие променя хода на битката. Предателят Ефиалт от Трахина (Трахиниецът) разкрива на персите тайна планинска пътека, която ще ги отведе до гърба на спартанската защита и ще съкруши отбраната на прохода. Научавайки за предателството и тръгването по пътеката на част от елитните бойци, Леонид нарежда на всичките си съюзници да си вървят, а в края той остава със спартанците да брани Термопилите.
На третия ден от защитата Леонид казва на своите войници, че „ще вечерят в подземното царство“. При пристигането на персите спартанците минават в настъпление, като целта им е да убият колкото се може повече персийци. Спартанците – знаейки, че ще загинат – се сражават свирепо. В продължение на няколко часа удържат защитата, убивайки хиляди от враговете си. Според Херодот Леонид дори успява да рани царя-бог с хвърленото си копие, доказвайки, че даже и той може да кърви, и не е повече от смъртен човек. Спартанците са заобиколени, но дори тогава отхвърлят поредното предложение да се предадат.
Саможертвата на спартанците на Леонид въодушевява гърците, които отблъскват Ксеркс, който напуска Гърция завинаги след Саламинската битка. Десетки години след това гърците се споразумяват с персите да върнат тялото на Леонид и да го погребат като герой, заедно с всички други загинали в защита на родината си. Тристате спартанци и Леонид са познати в цял свят като символ на отчаяна смелост – в лицето на непосилно превъзходство на противника.
Спартанците на Леонид, 300 на брой, бранят прохода с помощта на свои съюзници и подкрепление, но това по никакъв начин не омаловажава техния подвиг и саможертва. Мит е, че са били сами срещу многохилядната персийска армия, но е реалност, че са се сражавали като легендарни войници.