Пандемията обединява, но миграцията разделя страните в Европейския съюз. Това бяха част от посланията в речта „За състоянието на Съюза” на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която тя държа в сряда. Светлина в края на тунела, наречен „пандемия” вижда Урсула фон дер Лайен:
„Следващата година ще бъде още едно изпитание за духа. Гледайки нашия съюз знам, че Европа ще издържи това изпитание.“
Тази визия за сплотеност на Евросъюза обаче е на фона на първата година след Брекзит, в която се води „войната на наденичките”, както бяха известни договорките около гратисния период без митнически проверки на охладени месни продукти. А бившият главен преговарящ на блока Мишел Барние предупреди, че други държави ще последват Великобритания и ще напуснат Европейския съюз, ако той не промени имиграционните си правила, след като по-рано призова Франция да възвърне законодателния си суверенитет, за да се освободи от надзора на европейските съдилища що се отнася до миграцията. Именно тя е причина за разрив в блока, призна в речта си Урсула фон дер Лайен:
„Докато не намерим обща позиция как да се справяме с миграцията, нашите противници ще продължат да се прицелват в нея. В крайна сметка всичко се свежда до доверието – както между страните членки, така и от страна на европейците, че миграцията може да бъде овладяна. Наясно съм, че има много възгледи по тази тема, но вярвам, че единодушието не е далеч.”
Въпреки милиардите евро, отпускани на Турция, решение за обща мигрантска политика все още няма на хоризонта.
Какво предстои оттук нататък за континента предвид пандемията?
Относно здравеопазването председателят на Европейската комисия наблегна на работата по създаване на Европейския орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации HERA и даряването на ваксини:
„Предлагам нова здравна мисия за готовност и устойчивост за целия Европейски съюз. Тя трябва да бъде подкрепена с инвестиции от 50 милиарда до 2027 г., за да бъдем сигурни, че никакъв вирус няма да превърне местна епидемия в световна пандемия отново. Ние бяхме единствените, които споделиха половината от произведените от нас ваксини с останалия свят. Доставихме над 700 милиона дози за над 130 държави.”
Това се случва обаче на фона на изключително ниския интерес към препарата на „АстраЗенека” в Европа, от които са поръчани 300 милиона дози.
Урсула фон дер Лайен постави акцент върху различните аспекти в дигиталното развитие на блока:
„Усвояването на цифровите технологии ще ни донесе успех, в противен случай – ще има провал.”
Един от тях е следният:
„Позволете ми да се съсредоточа върху полупроводниците за момент – тези малки чипове, които са в основата на всичко. Няма цифрови технологии без тях. В момента за най-модерни чипове зависим от производството на Азия. Това не е въпрос само на конкуренция, а и на технологичен суверенитет. Нека се концентрираме върху нашите сили в полупроводниците и да станем отново световен лидер. Това трябва да бъде нашата цел.”
Подобни амбиции би било хубаво да виждаме в реални примери, което можеше да се случи и по време на самата реч, в края на която Урсула фон дер Лайен даде за вдъхновяващ пример параолимпийската златна медалистка по фехтовка от Италия – 19-годишната Бебе Вио, която е с четири ампутирани крайника и присъстваше в Страсбург. Щеше да е подходящо ако тя носеше най-модерните протези, разработени в Европа.
Друг оттенък на ролята на новите технологии за бъдещето на Европейския съюз, беше отбраната, на която беше наблегнато в речта „За състоянието на Съюза”:
„Вече не ви е нужна армия или ракета, за да предизвикате големи щети. Можете да парализирате индустриални заводи, общински администрации и болници само с лаптоп. Можете да нарушите избори със смартфон и достъп до интернет. Не трябва да ни е достатъчно само да обсъждаме киберзаплахите, а и да се стремим да станем лидер в киберсигурността. Трябва тук, в Европа, да се разработват инструменти за киберзащита. Ако всичко е свързано, всичко може да бъде хакнато.”
Урсула фон дер Лайен се обяви за централизация в сферата на отбраната:
„От жизненоважно значение е да подобрим сътрудничеството в разузнаването. И не става въпрос за разузнаване в тесния смисъл, а да обединим сведенията на всички служби и източници – от Космоса до полицейското обучение, откритите източници и агенциите за развитие. Европейският съюз може да има уникални по мащабите и дълбочината си знания, но ние можем да използваме тази информация и да вземаме решения, само ако имаме пълната картина. А сега това не е така.”
Тя също така обяви, че съвместно с президента на Франция Еманюел Макрон ще бъде проведена Европейска среща на върха, посветена на отбраната. Макрон е отявлен поддръжник на идеята за европейска автономия в тази област. Провеждането на подобна съвместна среща на върха обаче може да се разчете и като подкрепа за Макрон предвид предстоящите президентски избори във Франция догодина.
Централно място в годишната реч на Урсула фон дер Лайен заемаше темата за промените в климата и т.нар. "зелен преход":
„Това климатично и икономическо лидерство заема централното място за постигане на световните и свързаните със сигурността наши цели. То също така отразява по-мащабната промяна в световните дела във времена на преход – към нов световен ред. Навлизаме в нова ера на хиперконкуренция. Повече електрически автомобили, отколкото дизелови, са били регистрирани в Германия за първото полугодие на тази година. Полша вече е най-големият износител на Съюза на акумулатори и електрически автобуси.”
Важно е обаче да се уточни, че и тези технологии замърсяват природата непряко – захранването за електрическите автомобили обикновено идва от атомни централи, които не са екологични, нерешен е и въпросът с рециклирането на техните акумулатори. Урсула фон дер Лайен обяви:
„Целта е проста – ще сложим цена на замърсяването, ще направим чиста енергията, която използваме, ще имаме по-умни коли и по-чисти самолети. Ще се погрижим климатичните амбиции да са в тандем със социалните, защото зеленият преход трябва да бъде справедлив. Затова предлагаме новия социален климатичен фонд, за да се преборим с енергийната бедност, от която страдат 34 милиона европейци. Но Европа не може да го направи сама, защото целите за 2030 г. няма да задържат повишаването на температурите до градус и половина. Всяка една държава носи отговорност.”
Тя изложи основните идеи и във външнополитически план:
„Със САЩ ще разработим новите приоритети за световна промяна – от новия съвет по технологиите, до здравна сигурност и устойчивост. Европейският съюз и САЩ винаги ще бъдат по-силни заедно. И, разбира се, същото важи и за нашите съседи от Западните Балкани. Преди края на този месец ще пътувам до този регион, за да изпратя силен сигнал за ангажираността ни към процеса на присъединяване. Инвестиране в бъдещето на Западните Балкани е вложение в бъдещето на Европейския съюз.”
Това обаче е в известна степен в разрез с казаното от германския канцлер Ангела Меркел, която тази седмица беше на прощална обиколка в страните от Западните Балкани. Тя предупреди, че тях ги чака „дълъг път”до членството в Европейския съюз.
Отправяйки поглед на Изток Урсула фон дер Лайен заяви:
„Много сме добри в това да финансираме пътища. Но за Европа не е логично да построим идеалния път между медна мина – собственост на Китай, до пристанище – собственост на Китай. Затова скоро ще представим нашата нова стратегия за свързаност. Чрез нея ще изградим партньорства в цял свят. Искаме да създаваме връзки, а не зависимости.”
Нямаше конкретика обаче в следната заявка:
„Днес 25 милиона души са заплашвани или принуждавани да се трудят. Не можем да приемем, че са принуждавани да правят продукти, които се оказват за продан в магазини в Европа. Така че ще предложим забрана за продукти на нашия пазар, изработени с принудителен труд. Защото човешките права не са за продан.”
Тя обаче не посочи директно мюсюлманското малцинство в Китай уйгури, които са принуждавани да работят в трудови лагери в провинция Синдзян. Някои доклади сочат, че сред произвежданите от тях неща са и продукти за германската автомобилна индустрия. Урсула фон дер Лайен не спомена детският труд в Бангладеш, където деца шият дрехи за между 11 и 90 долара на месец или робите в Африка в мини за ценни метали. Колкото и благородно да е желанието на председателя на Европейската комисия, дали е осъществимо? Въпрос също толкова съществен и за останалите ѝ предложения.