На 13 август 1961 г. комунистическият режим в ГДР, оглавяван от Валтер Улбрихт, започва изграждането на най-уродливото си творение – Берлинската стена.
Тя става част от границата между Федерална република Германия и Германската демократична република от 13 август 1961 г. до 9 ноември 1989 г., отделяща Западен Берлин от източната част на града и територията на ГДР.
Това припомня desebg.com.
Превръща се в един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат Берлинската стена умират между 136 и 206 граждани на ГДР, бягащи на Запад. Сайтът desebg.com припомня най-важните факти от нейната история.
Разделянето на Берлин
След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на четири окупационни зони. Източната зона, завзета от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република.
В трите западни зони контролът е осъществяван, съответно от, окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ.
На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.
Тогавашният комунистически лидер на ГДР възхвалява стената с думите: „Тук, на Бранденбургската врата, работническата класа на ГДР, заедно с нашите съюзници, положи основите на мира.”
Изграждане на „железен обръч около Берлин”
Един наскоро открит документ в държавния архив в Москва от историка Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен хвърля светлина върху решението за изграждане на стената. Става въпрос за открита в съветските архиви стенограма от разговор между тогавашния лидер на СССР Никита Хрушчов и източногерманският Валтер Улбрихт, провел се на 1 август 1961 г.
Тогава подготовката за строителството на стената вече е била стартирала. От документа се разбира, че Хрушчов е изпратил съветския посланик в Берлин при Валтер Улбрихт, за да му предаде намерението на съветския ръководител за изграждане на „железен обръч около Берлин”.
Съветският лидер се мотивирал с напускането на ГДР от много инженери и срещу изтичането на кадри следвало да се предприемат мерки.
В началото на 60-те години, в разгара на Студената война, сметките за бърз икономически възход на ГДР, както в края на 40-те години в Москва и Източен Берлин си представяли бъдещето, се оказали провал. Източна Германия не се оказала в състояние да настигне Западна Германия и да реализира пропагандните обещания за по-добър живот от този на запад.
Икономическият неуспех на ГДР
За икономическия неуспех Улбрихт се оправдал с Полша и България, които не изпълнявали задълженията си по доставки на въглища и стомана.
Тогава Хрушчов посъветвал лидерът на ГЕСП да изготви комюнике, в което да обяви, че се забранява преминаването в Западен Берлин, че ще бъдат изградени охранителни и контролни постове, и че преминаването на границата ще става само със специални разрешения.
Според съветският ръководител гражданите на ГДР щели да проявят разбиране, ако им бъде внушено, че стената е тяхната защита срещу западните шпиони.
С постояването на стената фактически е нарушено следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветския съюз, САЩ и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Строителството на Стената
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 г. до 1975 г. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство.
Като други предохранителни мерки е изграждането на различни съоръжения като телени мрежи, полоса, стоманени блокове против транспортни средства, бункери. Източен Берлин отделя 12 000 гранични войски за охраната на стената.
Въпреки това над 5 000 души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са – масовото бягство по тунел дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента.
Кенеди: Аз съм берлинчанин!
На 26 юни 1963 г. Американският президент Кенеди произнася в Западен Берлин прочутата си реч, съдържаща ключовата фраза: „Ich bin ein Berliner!” ("Аз съм берлинчанин!").
С тези думи Кенеди протестира срещу разделението на Германия и зловещата Берлинска стена.
Рейгън призовава Горбачов да разруши стената
На 12 юни 1987 г. друг американски президент - Роналд Рейгън изрича пред гражданите на Западен Берлин думите: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!”. Рейгън казва това пред Бранденбургската врата, близо до Берлинската стена. Думите му са чути и от другата страна на стената, контролирана от комунистите.
На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември 1989 г. лидера на ГДР Ерих Хонекер подава оставка.
Падането на Берлинската стена
На 9 ноември министър-председателят на ГДР Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.
Запазени са само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, недалече от Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.
Берлинската стена и до днес остава може би най-уродливият символ на комунизма. След 1989 г. тя се превръща в километрова „изложба” на графити, в това число и много от тях са с високохудожествена стойност.
След разрушаването ѝ фрагменти от нея бързо стават обект на търговия. Части от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията Майкрософт, в щабквартирата на ЦРУ и други.