EUvsDisinfo: Проблемът Курск (оригинално заглавие: The Kursk problem)
Украйна контролира територия от 1250 кв. километра (към момента на писане на статията) във вътрешността на Русия. Киев иска да защити Украйна от руските атаки, идващи от този регион. На пръв поглед тази логика повтаря огледално по-ранното твърдение на Путин, че Русия искала да създаде „буферна зона“ с опита на Москва да овладее големия украински град Харков и околностите му през май т.г.
Но има разлика: думите на Путин бяха опит да се прикрие фактът, че Москва просто иска да завладее Украйна и да я приключи като независима държава, а пък украинските власти упражняват правото си на самозащита в съответствие с член 51 от Устава на ООН и защитават страната си от агресивната война на Русия. Украинските удари по военни летища и логистични точки в Русия също представляват отбранително действие въпреки трескавите твърдения на Москва за „украински тероризъм“.
Курск: разнопосочни послания
През последните дни продължихме да наблюдаваме доста разнопосочен, даже противоречив набор от послания в прокремълската мрежа, опитващи се да обяснят какво се случва. В първите дни на инвазията имаше изненада, шок и недоверие. След това машината на Кремъл се задейства в усилие да овладее усещането за паника. По същество, в момента съжителстват следните основни наративи:
- Това е екзистенциална заплаха. Украинското настъпление е ужасяващ план на САЩ, Запада, НАТО и други и е сериозна заплаха за самото съществуване на Руската федерация, което следователно заслужава ядрен отговор съгласно съвременната руска ядрена доктрина и стратегия.
- Грози ни цивилна ядрена катастрофа. В допълнение към логиката на екзистенциалната заплаха, паралелно върви интензивна кампания, според която целта на украинците е да ударят атомната електроцентрала в Курск и да предизвикат цивилна ядрена катастрофа. Провокирането на страхове от катастрофа тип втори Чернобил е класически прийом на Кремъл. Също такъв прийом представляват постоянните и неоснователни обвинения на Москва срещу Украйна, че планира безразсъдни атаки срещу украинската АЕЦ „Запорожие“, която сега е окупирана от руски сили.
- Не се безпокойте. Украинската операция е обречена на провал. Това е хаотичен и отчаян опит да се повдигне ниският дух на „неонацистите“ (това е кремълски жаргон за украински войници). Паралелно върви твърдението, че офанзивата служи за отклоняване на вниманието от политическите проблеми, които Зеленски уж има. Москва продължава да прокарва наратива, че Зеленски не е легитимен президент. Според свързано с това твърдение, Западът вече е изгубил доверие в Зеленски и подготвя смяна на лидерите в Киев. Очевидно това послание има за цел да подкопае обществената подкрепа за военните усилия в Украйна.
Коя публика е адресатът?
Съществува явно противоречие между посланието, че Русия е под екзистенциална заплаха и посланието „не се безпокойте“.
Не се безпокойте. Всичко е под контрол…
Руските големи държавни ТВ-канали изпълняват основно една роля: подпомагат консолидацията на режима на Путин и контрола върху обществото. Те раздухаха внушението „не се безпокойте“ и сега показват идентични снимки на едни и същи изгорени части от украинско оборудване, а така също демонстративно показват малобройни групи пленени украински войници. Това повтаря почти едно към едно подхода „Вижте: врагът губи!“, използван за успокояване на обществените настроения в Русия след унизителното отстъпление на руските сили през пролетта на 2022 г. от района на Киев и по-късно през есента на 2022 г. от южните райони на Херсон, както и от района на източен Харков.
Успоредно с това руските държавни медии популяризират скорошното посещение на Путин в Азербайджан и полагат усилия да създадат усещане за нормалност. Макар и посещението на Путин в Баку да е било планирано преди операцията в Курск, тук сякаш става въпрос за отклоняване на вниманието от изненадващо настъпилата неудобна ситуация.
…Но се мобилизирайте!
В същото време виждаме поток от послания за деня на страшния съд за Русия – за създаване на страх и подтикване към действия от други общности в Русия. Популярният телевизионен, радио и подкаст водещ Владимир Соловьов използва послания за недоволство, редувайки силни критики с хвалебствия по адрес на руските власти. По подобен начин известният режисьор, поддръжник на войната и твърд националист Карен Шахназаров предупреди, че руските власти трябва да изхождат от факта, че е възможно Русия да загуби военния конфликт с Украйна. Това стана в телевизионното предаване „Вечер с Владимир Соловьов“ по главния канал „Россия 1“, в което Шахназаров критикува елитите за липса на вътрешна мобилизация, а военното ръководство – за лошото му представяне в област Курск.
Военните блогъри
Към хора на разпространителите на такива послания се присъединиха военните блогъри – понякога наричани „диванни бойци“ с тяхната често мека, но понякога и силна критика към командирите на средно ниво. Военните блогъри се толерират заради ролята им най-вече като средство за обратна връзка и клапан за освобождаване на напрежението в руска военна система, в която общо взето липсва надеждно и основано на факти отразяване. Само няколко блогъри са били порицани от руските власти, докато умерените членове на политическата опозиция биват очерняни, хвърляни в затвора или вкарвани в трудови лагери.
Объркване
Проблемът с изпращането на смесени послания е, че повечето информационни потоци се пресичат, а съдържанието прескача между държавната телевизия, блогосферата и общностите в социалните мрежи. Трудно е да се поддържат отделни наративи с противоречиви послания: такъв коктейл може в крайна сметка да обърка публиката. Неуспехът да се измисли една последователна история с убедителни наративи разкрива пробойните в кремълската машина за дезинформация и безпокойството, което я обхваща.
Войната на Запада срещу Русия
Настъплението в Курск увеличи интензитета на станалия класика кремълски наратив, че Западът е започнал война срещу Русия. Вече виждаме непрестанни твърдения и гневни обвинения, че Западът е реалният подбудител и идеолог на операцията в Курск. Руските държавни и приближени до Кремъл медии не изпускат възможност да насаждат схващането, че зад нападението стоят или западни планове, или оръжия, боеприпаси и оборудване. Наред с това Москва полага постоянни усилия да подкопае подкрепата сред западните общества и правителства на оръжейните доставки за Киев. Това е придружено от реториката на Москва, която изключва всякакви преговори с Киев след настъплението в Курск – всъщност не че Кремъл някога е бил реален застъпник за мир.
EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България