Хранителен режим, богат на пълноценни въглехидрати и с относително ниско съдържание на мазнини, може да подобри показатели, използвани за оценка на биологичната възраст, само за четири седмици. Това показва австралийско изследване, публикувано в научното списание Aging Cell.
Учени от Университета в Сидни проследяват 104 души на възраст между 65 и 75 години. Участниците са разпределени в четири групи с различен баланс между мазнини и въглехидрати и различен дял на растителните и животинските източници на протеин.
Всички режими са базирани предимно на минимално преработени храни, а въглехидратите идват основно от пълнозърнести продукти, бобови растения, плодове и зеленчуци.
Най-силен ефект е отчетен при всеядния режим с повече въглехидрати и по-малко мазнини. При него около 14% от енергията идва от протеин, 28-29% от мазнини и приблизително 53% от сложни въглехидрати.
След четири седмици участниците в тази група показват средно около 3,5 години по-ниска изчислена биологична възраст спрямо началото на експеримента и в сравнение с групата на всеяден режим с повече мазнини.
Какво са яли участниците
Режимът не изключва животинските продукти. Млечни храни присъстват във всички групи, а при двата всеядни режима половината от протеина идва от животински и половината от растителни източници. При полувегетарианските режими около 70% от протеина е растителен.
Сред основните храни в по-благоприятните режими са:
пълнозърнести продукти и мюсли;
боб, леща и други бобови растения;
плодове и зеленчуци;
ядки и семена;
соеви продукти;
млечни продукти;
умерени количества животински протеин.
„Искахме режимите да бъдат реалистични“, обяснява ръководителят на изследването д-р Кейтлин Андрюс от Университета в Сидни. Целта не е била да се противопоставят крайно растителни и животински храни, а да се изследва как взаимодействат източникът на протеин и съотношението между мазнини и въглехидрати.
Как учените измерват „биологичната възраст“
Изследователите не твърдят, че участниците буквално са станали с няколко години по-млади. Биологичната възраст е изчислена чрез кръвното налягане и 20 биомаркера, сред които холестерол, инсулин и С-реактивен протеин, свързан с възпалителните процеси.
Повечето участници отслабват, средно с около 1,8 кг за четири седмици. Според д-р Кейтлин Андрюс обаче загубата на тегло сама по себе си не обяснява резултатите, тъй като е наблюдавана и в групата с повече мазнини, при която няма съществена промяна в биологичната възраст.
Според д-р Томас Холанд, лекар и изследовател от Rush University в Чикаго, резултатите съответстват на натрупващите се данни за ползите от хранене с повече фибри, плодове, зеленчуци и минимално преработени продукти.
Подобен модел се наблюдава при средиземноморската диета, DASH и MIND, които поставят акцент върху растителните храни, пълнозърнестите продукти и ненаситените мазнини и ограничават преработеното месо, сладките изделия и храните с много наситени мазнини.
По-важен изглежда цялостният модел на хранене: разнообразни растителни храни, достатъчно фибри, минимално преработени продукти и ограничаване на добавената захар, рафинираните въглехидрати и излишните наситени мазнини.
Авторите отбелязват и основното ограничение на проучването: експериментът продължава само четири седмици. Затова все още не е ясно дали наблюдаваните промени в биомаркерите се запазват в дългосрочен план и дали се превръщат в реално по-нисък риск от заболявания или по-дълъг живот.