Невидимите и хибридните заплахи са в основата на конфликтите от "сивата зона", където очертанията между войната и мира са все по-неясни и където сблъсъкът може да се превърне в постоянен. Това се посочва в анализ, представен от НАТО и посветен на пандемията от COVID-19.
Отбелязва се, че появата на новото заболяване е допринесло за разпространението на дезинформация, както и до прекомерен информационен поток (инфодемия). Посочва се, че целта на дезинформацията и в този случай е насаждане на недоверие към държавните власти и възможностите им да се справят с кризата, предаде Новини.бг.
При войната винаги има край, докато дезинформационните действия и кибератаките, насочени към дестабилизация и объркване, може да бъдат безкрайни. В "сивата зона" действията са извън рамките на откритата проява на насилие, но включват постигането на психологически цели и затрудняването на законодателния процес. Липсата на доверие във властите води до самостоятелни решения за постигане на сигурност - единични или в групи, основани на невярна информация. Способността за отговор при подобни кризи изисква предвидимост на общественото поведение, се допълва в анализа.
Посочва се, че светът е бил най-неподготвен за криза като тази с COVID-19, където заплахата е невидима, ролята на обществото и съобразяването му с налаганите мерки е ключова, а решението не може да се постигне с военни средства. Пандемията е заплаха за сигурността, но не може да се приравнява с война или с военно предизвикателство, пише авторът Гунхилд Хугенсен, преподавател по международни отношения в университета в Тромсьо, Норвегия.
Според нея дезинформацията цели да политизира кризата и да предизвика реакция в обществени групи, от която може да настъпи дестабилизация. Тя добавя, че когато обществото не вярва на властите, възможностите за противодействие на кризата са ограничени. Откритите демократични общества са изключително уязвими за крайни политически възгледи и за дезинформация, отбелязва авторът. Необходимо е да се отчита възможността гражданите с волни и несъзнателни действия да задълбочават кризата, независимо дали е причинена умишлено или е свързана с природно бедствие. Взаимодействието между военните и гражданските структури следва да бъде подобрено. Нужно е обществото да бъде по-образовано, медиите да бъдат независими, а информацията да осигурява прозрачност, добавя Хугенсен.