Пандемията от COVID-19 задълбочава така наречените "здравни неравенства", сочат анализи на КНСБ, предаде Българската национална телевизия. Тези неравенства са породени от високите разходи за здраве, които домакинствата правят – средно 30 процента от доходите им.
Разходът при бедните домакинства е много по-голям - от 50 до 118 процента, и се налага да теглят кредити за прегледи, медикаменти и лечение. Според синдиката по-бедните общности са изложени и на по-голям риск от COVID-19.
Разходите за здраве при домакинствата са непропорционално високи спрямо доходите им. Те водят до т.нар. "здравни неравенства", които са силно изразени при хората с доходи под линията на бедност, обясни икономическият експерт на КНСБ Любослав Костов.
"До около 30% средно от доходите на хората през последните години са отивали за някакви разходи за здраве, лекарства, хоспитализация, прегледи при лекари - при това в периода преди коронавирусната криза. Ако вземем хората с минимални доходи и хората с минимална пенсия, то там процента нараства с между 50% и 118%. Това означава, че хората с най-ниски доходи много често прибягват до тегленото на бързи кредити или на някакви потребителски кредити, за да посрещнат своите неотложни нужди за лечение".
Анализаторите от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ посочват, че най-бедните 20% от населението са изправени пред по-голям опасност по отношение на COVID-19 спрямо най-богатите 20%. Те не могат да се грижат пълноценно за здравето си и често страдат от придружаващи заболявания. Те са с по-ниско образование, а от там и рискът да останат без работа е по-голям, допълни БНТ.