Detroit Electric

Днешните привърженици на електромобила с право изтъкват неговата безшумна работа, екологичност и експлоатационни преимущества пред традиционните возила с двигатели с вътрешно горене. В началото на миналия век обаче колите, задвижвани с ток, са ценени високо и поради други техни качества. Така например ако водачът е дама, притеснението дали ще може да завърти тежката манивела отпада мигновено. Електромобилите са далеч по-пъргави и приятни за управление от пуфтящите си и гърмящи бензинови събратя, идеални са за кратки пътувания из града, а и нямат нужда от гориво, което в онези години се набавя доста трудно. Без да е инженерен гений или индустриален магнат, роденият в Онтарио, Канада, Уилям Андърсън бързо осъзнава това и става един от първите предприемачи, ориентирали продукцията си главно към нежната половина от автомобилистите в Съединените щати.

Неговата компания Anderson Carriage започва производство на карети, леки вагони и селскостопанска техника през 1884 г. в Порт Хюрон, Мичиган. Бизнесът процъфтява и в началото на 20 век Андърсън решава да премести фирмата в близкия Детройт. Именно тогава му хрумва, че дамите от заможни семейства биха оценили по достойнство създаден специално според техните нужди автомобил. Той трябва да е максимално лесен за поддръжка и експлоатация, без да е нужно да разполага с кой знае какъв резерв от мощност или обсег на придвижване с едно зареждане. Какво по-удачно решение от електрическата тяга?

Първият автомобил на компанията се ражда през 1907 г. под името Detroit Electric и още до края на годината намира 125 собственици. Цифрата нараства до внушителните 1 500 бройки за 1910 г. и Андърсън взема решение да промени марката на електромобилите си на Anderson Electric Car Company. През 1911 г. е представена новата "безверижна" директна трансмисия, свързваща чрез директен вал двигателя и задния мост, която прави колата още по-безшумна. Иначе в конструкцията на дребните и малко старомодни автомобилчета няма нищо революционно. Двигателят им се захранва от 14 шестволтови батерии, доставяни от Edison. С помощта на релета те могат да се свържат паралелно като два 42-волтови или една 84-волтов акумулатор в зависимост от желаната скорост. Максимумът, който постигат, е малко повече от 32 км/ч - напълно достатъчно за движение в рамките на града. В брошурите си Anderson Electric Car Company гарантира ресурс от 130 км между две презареждания и макар никога да не са рекламирани като пътнически автомобили, возилата на детройтската фирма се доказват като изключително издръжливи на по-дълги преходи. Рекордът, който една от колите й поставя по време на тест през 1914 г., впечатлява дори днес - 340 км без презареждане.

Модата на електромобилите бързо завзема големите градове, а клиенти на Anderson Electric Car Company стават Томас Едисън, Джон Д. Рокфелър Мл. и дори Хенри Форд (!). Финансовата стабилност позволява на Уилям Андърсън да обърне поглед към разширяване на бизнеса и не след дълго фирмата му става собственик на британската Ewell-Parker и шотландската Arrol-Johnston, с което навлиза на чужди пазари и става най-големият производител на електромобили в света. През 1919 г. Anderson Electric Car Company е преименувана на Detroit Electric, а гамата започва да се обогатява с лекотоварни возила.

Онова, което Андърсън пропуска, е прогресът на бензиновите автомобили. Те стават все по-лесни за експлоатация, по-безшумни и бързи. Detroit Electric не променя нищо в конструкцията на автомобилите близо две десетилетия и това започва да се отразява на търсенето. В началото на 20-те години то спада драстично и компанията свива производството до границите на минимума, като в крайна сметка започва да изпълнява само специални или индивидуални поръчки. Detroit Electric остава една от малкото компании в бранша, вегетирайки на ръба на съществуването. Смъртта на Уилям Андърсън през Ноември 1929 г. и Голямата депресия окончателно я довършват и макар да продължава сглобяването на своите малки старомодни автомобилчета до 1938 г. под ръководството на Джеймисън Ханди прочутата някога фирма затваря врати без някой дори да чуе за това.

Димитъръ ДИМИТРОВЪ
AvtoMitakъ@avto.bg