AUSTIN MINI

Отново ще сперм вниманието ви на един автомобил, отдавна превърнал се в легенда. Този път обаче ще си говорим за така наречената втора разновидност на първото поколение британски миньони. Родоначалникът на компактният автомобил започва кариерата си в далечната 1959 г. със скромния двигател с обем 850 см3 и мощност 34 к. с., предно предаване, необичайните 10-цолови гуми, малката и твърде привлекателна каросерия, за която маниаците и до днес твърдят, че е съвършена и не би могла да бъде променена с нещо. Втората генерация се появява през 1971-ва, когато повечето от произвежданите автомобили са с ходов обем 1 000 см3 и мощност от 38 до 45 к. с. По-рядко срещаният Mini Cooper разполага с малко повече кончета, но запазва неповторимия си облик. Двадесет години по-късно, след поемането на ръководството от Rover се монтират значително по-модерни агрегати - 1 300 куб. см, 53 к. с. или 63 к. с. и визията е леко променена (АВТО пазар бр. 358).След 1996 год. остава само един двигател с инжекционно впръскване на горивото и трипътен катализатор. Материалът ни, както вече споменахме, разглежда британски автотомобил от втора генерация. По интересното обаче е, че малкото четириколесно е във вариант кабриолет – трансформация направена от германското тунинг студио Hoch. Сега едно от тези екзотични возила е собственост на българин, намира се в отлично техническо състояние и представлява изключителна рядкост и същевременно ценност за ретроколекционерите у нас, а и по целия свят.

Откритият мъник е оборудван с двигател с обем 1 000 см3 и мощност 38.5 к.с. при 5 250 об./мин. Четирицилиндровият редови агрегат е напречно разположен, като към него е монтирана четиристепенна механична трансмисия, намираща се в блока на мотора. Въртящият момент се предава на предните колела – рядкост за онези години. Окачването е на т. нар. “кюфтета”, представляващи гумени тампони, свързващи шасито и каросерията. Пружини или ресори липсват като леките поклащания на тампоните са успокояват от амортисьори, които всъщност нямат много работа. Джантите са запазени в първоначалния си вид – 10 цолови, а гумите са с възможно най-високия профил. Спирачната система е еднокръгова с четири барабанна на колелата.

Уредите са централно разположени, като това се прави с цел воланът без много усилия да може да се мести вляво и дясно, зависимост от движението. Всичко е измислено максимално просто, но същевременно гениално. На мястото на традиционната “жабка” идеално се вмества частта от кормилната уредба, намираща се в купето, като кутията за различни предмети се монтира на срещуположната страна. Педалите също се демонтират и монтират бързо и лесно. Друго интересно решение е подсилването на каросерията след премахването на твърдия таван. В пода са интегрирани три надлъжноразположени носещи кутии, като две от тях се намират в праговете, а средната е монтирана в “тунела”. Освен тези елементи автомобилът се оборудва и с напречно разположен ролбар, намиращ се между предните и задните седалки и стоящ над главите на пасажерите. Върху него се “опъва“ мекия гюрук, който в предната си част се захваща за ветроупорното стъкло, а отзад за началото на багажника. Като споменахме думата багажник, трябва да отбележим и наличието на такъв. Товарното пространство естествено отговаря на габаритите на автомобила и е меко казано символично – още една характерна черта подсказваща ни за очарованието на британския миньон...

Радославъ СЛАВЧЕВЪ
[email protected]