Citroёn Saxo

Ако някой в Европа може да претендира за традиции в конструирането на сполучливи автомобили от най-малките класове, това несъмнено са французите. "Петлите" могат да се похвалят с буквално вековен опит в създаването на моторизирани джуджета, а един от пионерите в тази област става Citroёn. Всички помнят "Грозното пате" 2CV, изиграло за Франция същата роля, с която се нагърбва Бръмбара на Volkswagen за Германия.Дребосъците винаги са заемали централно място в моделната гама на Citroёn. В определени периоди от историята си компанията дори произвежда няколко возила с еднакво предназначение и технически параметри едновременно, за да задоволи в максимална степен изискванията на клиентите си. Онова, което ги обединява неизменно, е простотата на конструкцията и евтината поддръжка. В края на 80-те и началото на 90-те години тези качества помогнаха и на АХ да се превърне в един от най-масовите мъници в Европа. Макар да не беше лишен от недостатъци, дребосъкът си спечели множество почитатели с практичността и икономичността си.

През 1995 г. обаче АХ вече беше видимо остарял и в PSA се заеха да му намерят заместник. Съвсем логично инженерите на концерна се опряха на опита си от близкото минало и през 1996 г. представиха Saxo, чиято конструкция представляваше почти пълно технологично копие на Peugeot 106 от 1991-ва. Това можеше да означава само едно - известната с нетрадиционния си подход марка беше поела курс към по-обикновени, но по-практични и надеждни возила. Девет години след премиерата на Saxo това се оказва правилното решение. Напредъкът на Citroёn по отношение на изработката и експлоатационните качества на возилата на "Двата шеврона" е несъмнен. Дебютът на новите С2 и С3 пък превръща миниатюрния "саксофон" в напълно постижима покупка заради намаляването на цените на употребяваните екземпляри.

Роднинската връзка между Saxo и 106-ицата на Peugeot лесно се долавя и с невъоръжено око. Макар да е само няколко сантиметра по-дълга обаче,

каросерията

на Citroёn-а изглежда някак по-масивно. Платформата, на която са изработени и двата автомобила, вече е доста стара, което не пречи на французите да дават 12-годишна гаранция срещу корозия. Ръждата е непознато явление дори при най-старите "саксофони", стига да не се брои задното ауспухно гърне, което рано или късно се нуждае от смяна заради конденза на влага вследствие рядкото достигане на нормална работна температура в градски условия. В някои случаи се налага и "освежаване" на уплътненията на вратите, които остаряват и не изпълняват функциите си.

Обикновено "Citroёn" и "комфорт" се смятат за синоними. Дребното франсе радва собственика си с уютен

салон

проектиран и сглобен изключително грамотно. Подобно на много свои "колеги" от същия клас, Saxo се води петместен само на хартия. За сметка на това, четирима души могат да пътуват дори на по-дълги дистанции при напълно задоволително ниво на комфорта. Оборудването също си го бива - много от модификациите разполагат с електрически пакет и климатик. Прогресът в сравнение с АХ се усеща и в интериора, макар че с течение на времето тук-там от салона започват да се чуват поскръцвания от разместени или поостарели пластмасови детайли. Размерите на багажника също не са особено вдъхновяващи, макар че при нужда обемът му достига почти 1 000 литра след сваляне на облегалката на задната седалка. Хвалби заслужава нивото на пасивната безопасност. “Саксофонът” се комплектова серийно с два еърбега от самото начало на производството.През Април 1996 г. Saxo дебютира с четири бензинови

двигагателя

с впечатляващия диапазон от мощности между 45 и 118 к.с. Французите очевидно бяха решили да не експериментират и на този фронт, защото три от тези агрегати бяха познати отдавна на почитателите на марката. Базовото 954-кубиково моторче например се монтира на различни модели на PSA още от средата на 70-те години на миналия век. Макар да е претърпял множество модернизации от тогава насам, този двигател ще се стори достатъчен само на водачи с будистко спокойствие, за които икономичността е от първостепенно значение. Не по-лаком обаче е и агрегатът с работен обем 1 124 см3, известен също от миналото на PSA. Надеждността и приличните динамични характеристики правят модификациите, оборудвани с него, най-масови и разпространени. Оптимален като параметри и експлоатационни разходи все пак се оказва 1 360-кубиковият двигател - отново стар познойник на феновете на френски коли.

Отделно внимание заслужава 1.6-литровият мотор, с който Citroёn оборудва наточените версии на Saxo - VTR и VTS. Във вариант с 8-клапанова глава този изключително приятен агрегат развива 88 к.с., а във вентилираната модификация - 118 коня. Те са напълно достатъчни, за да причислят френския дребосък към клуба на джобните ракети с потенциал да се справят с лекота с далеч по-претенциозни и скъпи бегачки. Във Великобритания например, където Saxo се радва на особена почит, са продадени над 8 000 екземпляра от версията VTS, което подрежда Citroёn-чето на първо място по популярност сред спортните хечбекове.

От Август 1996 г. Saxo се оборудва и с 1 500-кубиковия дизел на Peugeot 106. За жалост икономичността изчерпва почти напълно преимуществата му пред останалите мотори. От друга страна, какво по-важно от нея за един малък градски автомобил?Механиката на Saxo има шанса да е преминала проверката на времето в 106-ицата. Благодарение на това силовата част е практически имунизирана към сериозни проблеми. При спазване на правилата за поддръжка дребосъкът може да изненада само с течове на масло от гарнитурите на двигателя и трансмисията, които почти винаги са с козметичен характер. Неприятното в случая е, че отстраняването им не е така евтино, както при модели на други марки.

Едно от безспорните достойнства на Saxo в сравнение с флотилията минита по улиците е великолепната за толкова малък автомобил возия. Citroёn отдавна определя стандартите по отношение на

окачването

и в този смисъл управляемостта и комфортът на Saxo не изненадват особено. По-впечатляващи са надеждността и ресурсът на ходовата част, на която дори скептичните немци се затудняват да намерят кусури. Отделни проблеми създава само задният мост, където с времето се износват някои опорни втулки.

Доста повече неизправности тормозят

електрическото оборудване

Макар и значително по-съвършена в сравнение с АХ, инсталацията определено се явява недостатък на Saxo. Възли като фабричния имобилайзер или динамото, чието разположение го излага на постоянен "обстрел" с кал и нечистотии, дефектират по-често от обичайното. Крайно неприятно явление - особено през зимата - е пълното изтощаване на акумулатора.

Въпреки изброените недостатъци, според много специалисти и собственици Saxo е най-удачният и качествен малък Citroёn, правен някога. Макар все още да не успява да мери сили с японците или германците в субкомпактния клас, "саксофонът" притежава други качества, с каквито споменатите конкуренти никога не са разполагали. Сред тях е и цената.

Димитър Димитров
[email protected]