Opel Corsa C

Мъчително дълго време в Opel бяха принудени да се примиряват с вечното второ място на пазара на масови модели след Volkswagen. 90-те години не направиха изключение. Проблеми с качеството, ръждата и постоянните отзовавания на автомобили заради фабрични дефекти изправиха европейското поделение на General Motors пред нерадостната перспектива да губи по точки и от традиционно последния в германската "бюджетна" тройка Ford. Едва през 1999 г. със Zafira изгря лъч на надежда, че новата стратегия на босовете в Рюселсхайм има шансове. Пълното ревизиране на конструктивната, производствената и маркетинговата политика струваше на немския гигант огромни средства, но определено си струваше. Доказва го най-вече третото поколение на минито Corsa, което е може би най-качественото возило на Opel за последните 25 години и определено съобщи очакваната с копнеж от многобройните почитатели на марката добра новина.

По данни на справочника Schwacke 6-годишен екземпляр от третата генерация Corsa може да се намери за около 5 500-6 000 евро. Цифрата обаче се оказва доста оптимистична предвид съотношението между търсене и предлагане. Малкият Opel бе оценен по достойнство още с дебюта си през 2000 г. и в момента рядко се задържа по борсите в Западна Европа. Преобразяването в имиджа на модела, започнало още през последните две години от производството на предходното поколение, бе усетено тутакси от търговците, които се стараят да го капитализират в максимална степен. Ето защо да се попадне на запазена Corsa C на близка до каталожната цена си е чист късмет. Такава нетипична за марката ситуация обаче си има съвсем разумно обяснение. Дребосъкът от Рюселсхайм притежава почти всички положителни черти на предшествениците си без да страда от практически никакви сериозни недостатъци.

Драстичната разлика в качеството на изработката на най-малкия Opel може да забележи дори абсолютен лаик. За ръжда отдавна не е актуално да се говори, но все пак си струва да се отбележи, че

каросерията

на Corsa не само се поцинкова, а и се третира с мощно антикорозионно покритие, включително скритите повърхности и местата с контактна заварка. За автомобилите от субкомпактния клас често може да се чуят клиширани възклицания колко малки изглеждат отвън и колко обширни са отвътре, но в случая с рюселсхаймския дребосък подобна констатация просто няма как да се пренебрегне. Лишеното от френски авангардизъм и японски шербет купе действително предлага удивителен за габаритите простор. Изработката и материалите в

салона

пък могат да накарат и най-върлия критикар да признае, че в Opel са настъпили нови времена. Малко модели в класа могат да се мерят с Corsa по степен на обезшуменост на моторния отсек, където следва поредната порция приятни изненади.

Те започват със смехотворния на пръв поглед трицилиндров

двигател

с който в края на кариерата си се оборудваше и предходната генерация. Това извънредно забавно моторче разполага с едва 58 к.с., които успява да мобилизира само при постоянно натискане на педала на газта в пода, но благодарение на удачно подбраните предавателни числа на трансмисията се справя ентусиазирано с градския трафик. Старанията му нямат ефект на магистралата, но по претъпканите улици трудно може да се предположи, че са му "резнали" един цилиндър. Обикновено постоянната работа в пределни режими на високи обороти означава и по-висока амортизация, но за последните 6 години оплаквания от повреди по най-малкия агрегат са единици.

По разбираеми причини най-популярни са модификациите с 1.2-литров двигател с мощност 75 к.с., чиито експлоатационни качества също получават много високи оценки. Отличава се с икономичност, поддържа отлична крайцерска скорост извън града и не е страдал от никакви "детски болести". Газоразпределителният му механизъм се задвижва от верига, което спестява доста време, средства и най-вече грижи.

Моторната гама допълват 1.4- и 1.8-литровите мотори, вторият от които се монтира на топ версията с традиционното за Opel означение GSi. От гледна точна на икономичността определено губят в сравнение с двата по-малки агрегата, но пък и осигуряват далеч по-интензивни емоции на пътя. В механично отношение нямат почти никакви недостатъци като се изключат някои козметични течове на масло от гарнитурите.

Малкият Opel се екипира също така и с два дизелови двигателя. Първият, производство на Isuzu, е познат от предното поколение на модела и има само един недостатък - скъпият ремонт в случаите на повреда, колкото и редки да са те. През 2003 г. започна монтирането на австрийски турбодизели от ново поколение с индекса CDTi с ходов обем 1.3 и 1.7 литра и мощност съответно 70 и 100 к.с., за които към момента може да се отбележи единствено, че са много мощни и тяговити. Ако имат конструктивни недостатъци, те ще се появяват тепърва.

Opel Corsa C се оборудва с три типа

трансмисии

които припяват с пълно гърло в хора на общата техническа безпроблемност на модела. Краткотрайна сянка въхру петстепенните механични скоростни кутии хвърли само механизмът за превключване на предавките, от чиято работа в началото на производството се чуха някои оплаквания. Проблемите обаче бяха взети под внимание и отстраняването им бе извършено в рамките на гаранцията.

Автоматичната трансмисия, монтирана на Corsa C, е създадена в Япония от Aisin-Warner. При съблюдаване на техническите изисквания и смяна на маслото на всеки 60 000 км не напомня с нищо за съществуването си и си кротува там някъде под предния капак. По-интересен е третият вариант, с който се оборудват модификациите с 1.2-литров двигател. По същество т.нар. Easytronic представлява обичайна Опелова петстепенна скоростна кутия F-17, при която превключването и изборът на предавките се осъществява чрез електрически механизъм, командван от електроника. В краката на водача има само два педала (газ и спирачка), а скоростният лост силно напомня на такъв при традиционен автоматик. Хидравлика обаче няма. Автомобил с Easytronic харчи по-малко гориво не само от автоматик, а и от такъв с механична трансмисия, особено в града. Причината за това се корени във факта, че електрониката никога не бърка и избира оптималния режим за превключване на предавките във всякакви условия на движение. Единственото му слабо място е електрозадвижващият блок, който страда от мръсотията и солта през зимата.

Малко са оплакванията от

ходовата част

на Corsa C. Окачването се справя успешно дори с варварските издевателства на родните пътища, като при това осигурява приличен комфорт и управляемост. Кормилната система в по-скъпите модификации се оборудва с електрически улисител. Така хем се разтоварва моторът, хем се постига много широк диапазон на действие с максимум при ниски скорости. Практиката показва, че това е не само доста удобно, а и изключително надеждно решение.

С третото издание на Corsa Opel най-сетне постигна онова, което липсваше на предходните две поколения. Нещо повече - мъникът илюстрира добре новите тенденции в Рюселсхайм. Безпрецедентно високото за марката качество на изработката, изключително грамотната конструкция и експлоатационните достойнства на модела го правят едно от най-сполучливите предложения в класа. За съжаление, те са дали отражение не само върху цената на употребяваните екземпляри, а и върху тази на резервните части. Corsa C е автомобил от принципно ново поколение и обслужването му трябва да се извършва единствено от специалисти. Това също го отличава драстично от предшествениците му.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]