Автомобилната продукция на Suzuki никога не е привличала особено европейските купувачи. Дали заради нетипичния си дизайн, или от излишна скромност, колите на тази японска марка не могат да се похвалят с пазарните резултати на останалите производители от Страната на изгряващото слънце въпреки несъмнените си качества. В средата на 90-те години компанията за първи път реши да разчупи тясната си специализация в малолитражките и лансира компактния Baleno. Макар че отговаряше в много по-голяма степен на европейските вкусове и оглави някои от най-престижните класации за нажедност, моделът така и не успя да пробие наистина в Голфовия клас. Тогава разочарованите стратези на Suzuki заложиха на радикална промяна. Наследникът, лансиран през 2001-ва, бе напълно различен от всичко друго в сегмента. Liana (акроним на фразата Life In A New Age) бе едновременно и комби, и хечбек, и миниван. Отгоре на всичко се предлагаше с двойно предаване, което му гарантираше възможно най-широк кръг потенциални купувачи.
Надеждите на японските маркетолози - уви - не се оправдаха. Liana продължи черната традиция на абсолютно неоправдано подценяване от страна на европейците. От качествата на този автомобил се възползваха само познавачите и онези, които не страдаха от излишни предразсъдъци. Днес малцина от тях съжаляват за избора си. Компактното Suzuki може да не е дежурен призьор в конкурсите по красота и да губи априори в категорията "престиж", но като съвкупност от потребителски качества среща слаба съпротива. Кола, сглобена в Япония, с просторен салон, богато оборудване и четири задвижващи колела на такава цена се намира много трудно. По отношение на надеждността пък Liana надскача дори предшественика си Baleno, което е повече от добър атестат.
Всъщност между двата модела има доста повече сходства, отколкото предполагат кардиналните разлики във външността. Liana е построена на същата платформа с междуосие 2 880 мм, има същата габаритна широчина (1 690 мм), но е по-висока с 15 см. Такова смело прекрояване на пропорциите рядко дава повод за визуална радост и моделът се харесва на малцина. През 2004 г. японците го модернизираха, като освен всички други изменения във външността добавиха "престилки" и странични декорации, които да облекчат леко тантурестия силует. Въпреки това на пазара все още няма пълен аналог, чиято категоризация да затруднява до такава степен. Да се определи с точност какъв тип е
каросерията
на Liana в крайна сметка няма и особен смисъл. Важното е, че сглобката и антикорозионната подготовка на купето са на достатъчно високо ниво. Сред малкото му недостатъци са дългият преден надвес и относително малкият клиренс, които могат да изигрят лоша шега из окопите и стърчащите бордюри по българските улици. Зрителното впечатление за повишена вместимост също се покрива с реалността само донякъде. Високата позиция на водача и пътниците върши неоценима услуга на видимостта, а просторът на предните места е в изобилие. Отзад обаче на пълен комфорт се радват само двама възрастни пасажери. Багажникът на хечбека пък поема 300 литра, което е напълно приемлива цифра за Голфовия клас, но разочарова леко в автомобил с явен дизайнерски уклон в посока миниван. За щастие още през март 2002-ра в Европа започнаха продажбите на версията седан, която Suzuki пусна на пазара още с дебюта на японско-американския близнак Aerio. Неговият багажник поема далеч по-щедрите 480 л.
Салонът
на Liana печели точки с добре премислена ергономия и много високо качество на изработката. В колите от първата фаза от производството най-силно впечатление прави футуристичната арматура с течнокристални дисплеи, които отчитат всички работни функции. За съжаление смелото решение на японските инженери понесе доста основателни критики по адрес на информативността на уредите и при модернизацията от 2004-а те решиха да го заменят с конвенционални прибори. Още от самото начанало на продажбите обаче оборудването на модела предлагаше всичко необходимо - както за комфорта, така и за безопасността (след фейслифта броят на серийно монтираните въздушни възглавници нараства на 4). Разбира се, не липсват и странните пропуски, характерни за някои модели в този сегмент. Немалко употребявани "лиани" изненадват с всякакви глезотии, но нямат ABS. Онези, които държат на сигурността, ще останат разочаровани и от липсата на ESP. Шумоизолацията пък не може да се определи другояче освен като разочароваща. В купето безпрепятствено прониква не само звукът от двигателя, а и всяка подробност от работата на окачването.
Сериозна част от конструкцията на Liana разчита на проверени възли и агрегати от Baleno. Това важи и за
моторите
с които се екипира моделът. Европейската му версия се комплектова с познатите 1.3- и 1.6-литрови агрегати с мощност 90 и 103 к.с. След 2004 г. започва монтирането на 1.4-литров дизел на PSA с 90 коня, а мощността на големия бензинов двигател нараства на 106 след модернизация през октомври 2003-та. Японско-американският Aerio се оборудва с напълно различни мотори с обем 1.5, 1.8 и 2.0 литра (110, 125 и 145 к.с.), допълнени от 2 300-кубиков със 156 коня през 2004-а, но такива модификации на практика не се срещат на Стария контитент. На какъвто и вариант да се попадне обаче, с избора на двигател не може да се сбърка. Бензиновите мотори са снабдени с ангренажна верига вместо ремък, а клапаните рядко имат нужда от реглаж преди навъртането на 100 000 км. Френският дизел има малко по-карпизен характер, но също заслужава внимание с уговорката, че експерименти с качеството на нафтата са недопустими.
За беда по наследство от Baleno са се предали не само достойнствата, а и недостатъците. Горната пластмасова част на радиатора или по-скоро притискателната му пластина продължават да са слабо място. Подмяната с резервен върши временна работа и препатили съветват да се заложи на алуминиев детайл, който отстранява течовете завинаги.
Свещите също могат да се смятат за консуматив.
Трансмисиите
на Liana са изключително надеждни, независимо от вида. Предсрочна подмяна на възли от силовото предаване преди 150 000 км по правило се налага само вследствие на механични увреждания - страничен удар по някое от колелата, скъсан маншон на каре и т.н. Щети по карданния вал при версиите с двойно задвижване са практически изключени - той е скрит дълбоко в трансмисионния тунел, а и ауспухът го покрива частично. В български условия предните накладки издържат по 25-35 000 км, а задните - поне 100 000. ABS-ът работи грубо и шумно, по пък е ефективен.
Разбира се, изправността на
ходовата част
зависи и от навиците на задкормилното устройство. Версиите 4WD задължително трябва да се карат с четири еднакви гуми, включително и като степен на износване. Liana вози твърдичко и шумно. Част от неприятните звуци могат да се отстранят с дозатягане на крепежните болтове на подрамите, но рано или късно започват да се обаждат стабилизиращите щанги. Тропането може да се дължи и на износени опорни стойки на амортисьорите, но като цяло по окачването не се налагат инвестиции по-рано от 100 000 км. Здравината на ходовата част е в пълен унисон с общата безпроблемност на модела, който категорично спада към препоръчителните покупки в този сегмент.
СПРАВКА ЗА МОДЕЛА
Mazda6 (GG/GY)
ИСТОРИЯ
Юни 2001 | Suzuki пуска в продажба наследника на Baleno. Новата Liana използва същата платформа и се предлага само с каросерия хечбек с пет врати. За задвижване са предвидени бензинови мотори с обем 1.3 и 1.6 литра (90 и 103 к.с.) |
Март 2002 |
Стартират продажбите на модификацията седан. |
Октомври 2003 | Мощността на големия бензинов мотор се увеличава на 106 к.с. |
Април 2004 | Моделът претърпява модернизация. Изменени са предната броня, радиаторната решетка, арматурното табло и др. Гамата се обогатява с 1.4-литров турбодизел на PSA със система Common rail и променлива геометрия на компресора (90 к.с.). |
ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
Двигател (без оборудване) |
1 600 EUR |
Скоростна кутия (механична) | 1 500 EUR |
Динамо | 460 EUR |
Стартер | 360 EUR |
Водна помпа | 90 EUR |
Ауспух (комплект) | 350 EUR |
Спирачни дискове (2 бр. предни) | 140 EUR |
Накладки (предни дискови) | 85 EUR |
Фар (комплект) |
125 EUR |
Преден калник | 100 EUR |
Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Suzuki Liana 1.6 /103 к. с./, произведен 2001 г.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Цецо
15:52 08.09.2011
2 Тошето
15:52 08.09.2011
3 groso
15:52 08.09.2011
4 Ivan
15:52 08.09.2011
5 gogova
15:52 08.09.2011
6 али
15:52 08.09.2011
7 Mr.Bankoof
Верно че не е красива кола,но багажник голям,вътре е просторна,държи се мн.добре на пътя,слуша и веднага реагира на зададените команди на водача колкото натискаш,върви и набира все едно съм с керосин,карам я 5год. И още не съм влезнал в бокса,само японско масло слагам,сложиж и АГУ,пак куршум,пък да не ви говора какво става позавойте по пътя за Клофер,ям всичко нагоре даже и почивки трудно ми се опират,докато съм жив само японско коли ще карам!!!
18:57 05.03.2018
8 Mr.Bankoof
19:04 05.03.2018
9 Mr.Bankoof
Продай я на мен,пък си купи някой красив боклук и ще си го гледаш като паметник пред блока,а може и 6мес.да седиш в бокса за части или да събираш пари за ремонта
19:09 05.03.2018
10 Jerri
19:44 06.03.2018
11 Яна
19:18 11.08.2018
12 Яна
19:19 11.08.2018
13 Яна
Коментиран от #14
19:20 11.08.2018
14 иванов
До коментар #13 от "Яна":
Колата е супер!Карам я 5година и е невероятна.Бърза и маневрена,единствено на лед е по слаба,но с добри гуми компенсира.ИКОНОМИЧНА НА ГАЗ ВОЗИ ЗА 8 ЛЕВА НА 100.ПРИ НОРМАЛНО КАРАНЕ ОБАЧЕ.НАД 120 СИ ХАРЧИ.КАТО ЦЯЛО Е МНОГО УДОБЕН АВТОМОБИЛ.00:32 02.10.2018
15 Васко
Коментиран от #16
17:23 10.12.2018
16 Boris
До коментар #15 от "Васко":
Всички коли, джипове и изобщо 4*4 е необходимо да се карат с еднакъв диаметър гуми и налягане в тях. Макар и минимална разлика, веднага започва да товари трансмисията и след известно време, може да доведе до скъпо струващ ремонт!11:54 25.08.2019
17 Гошо
Коментиран от #19
19:33 16.11.2019
18 Mr.Bankoff
18:30 09.08.2020
19 Mr.Bankoff
До коментар #17 от "Гошо":
Взимай я,без да се чудиш много, единствено което ще ти се наложи да правиш,но това е неизбежно за наше пътища, рециклиране на носач-шарнир,заедно са,30лв.е на брой носач, карайте внимателно18:36 09.08.2020