9,5% спад на строителството у нас през 2011 г.

Това, което очаквахме през 2011 година за съжаление не се сбъдна и за сега не можем да говорим за подем в сектора. Като цяло и в ЕС спада през 2011 година в сектор „Строителство” спрямо 2010 година продължава. България е трета отзад напред по спад. По-данни на Евростат спадът у нас е от 9,5%, като зад нас са само Словения и Португалия. В същото време най-голям ръст в Еврозоната показват Полша с 9,4% , Швеция -7,3% и Германия 1,6% . Това стана ясно по време на среща на ръководството на Камарата с журналисти, провела се в конферентната зала в сградата на КСБ. Председателят инж. Светослав Глосов, зам.-председателят Венелин Терзиев и изп. директор инж. Иван Бойков направиха анализ на отминалата година, очертаха приоритетите и задачите си за следващата и отговориха на всички въпроси.

В сградното строителство понижението за деветмесечието на 2011 година спадът е 8,4% спрямо 2010 година .

В Централния регистър са вписани 4 489 , 2008 година, когато стартира регистъра са били 4100, 2009 г. – 5600, 2010 – 5200, а сега са 4500 фирми близо.

Продукцията на строителните компании за деветмесечието на 2011 година е 8 милиарда лева, което е спад със 7,7%  спрямо миналата година и ако я сравним с пиковата 2008 г. Спрямо нея спадът е 44% , като прогнозата за 2012 година е продукцията на строителните компании да бъде около 10 милиарда и половина , с което ще се доближим с 2006 г.

Продукцията формирана от сградно строителство е отчетено понижеиие за деветте месеца с 8,4%  в сравнение с 2010 година и съответно 58,4% .

Инженерното строителство спадът спрямо 2010 година е 6,6% за този период януари – септември, а сравнение с пиковата 2008 г. е 11,7% .

Към момента средносписъчния брой на заетите в сектора е 131 000 като намалението е от 11,5%. Разходите за придобиване на дълготрайни активи са 800 милиона лева или намаление от 41,5% в сравнение със същия период на миналата година.

Незавършеното строителство за 2010 година е 392 милиона лева. Вече четвърта поредна година продължават да намаляват издадените разрешения за строеж на жилища 20,7% в сравнение с този период на миналата година. Общо разрешенията за строеж на сгради има ръст от 5,3% , но това е резултат от ръста при административните сгради.

Потокът на чуждите инвестиции бележи намаление с 59% за деветмесечието на 2011 година в сравнение с това от 2010 година, спрямо пиковата 2008 година намалението е от 91% . Над 200 милиона лева са задълженията на общините към бизнеса, като 70% от тях са задължения към строителните фирми – това са над 140 милиона лева.

В бюджета за 2012 г. общо за капиталови вложения са заложени 72 милиона лева , като в това число за изграждане на общински пътища са 42 милиона лева, за зимно почистване 14 милиона. Такава ситуация генерира рискове от фалити за строителните фирми. Основните инвестиции и поръчки в момента се очакват от държавата. В момента във фондовете са основния източник за развитие на строителния бизнес.

Изискват се усилия в усвояването на европейските средства. До момента държавата ни и строителния бранш трябва да извлече само ползите , заради редица затруднения – едно от тях е тежките процедури и изискването от огромен брой документация при кандидатстването. Нещото, което Камарата на строителите в България е постигнала през тази година е включването в Закона за обществените поръчки в член, в който е записано, че удостоверенията, издадени от Камарата на строителите е достатъчен документ за участие на съответната компания в тръжните процедури . Това води до облекчаване на бюрокрацията и бумащината. Забавянето на плащането по проектите е друга трудност, която срещат строителните компании  при изпълнението и реализирането на поръчките. В много от тръжните книжа  е поставено изискване в участниците към процедурата да докажат финансова стабилност , като предоставят банкова гаранция , свободен кредитен ресурс специално за този обект и да подпишат декларация, че няма да претендират за плащане, а ще продължат да работят по обекта даже да не им се плаща в срок. Това е една абсурдна ситуация .

Как стоителния сектор би си върнал силата и разгърнал капацитета си?

Кредитната машина трябва да започне да работи, но да работи нормално с не толкова затормозения при отпускане на кредити  за финансиране на фирмите при изпълнение на обществените поръчки, препоръча Светослав Глосов. Кредитите да са с по-добри лихви . Отливът на частните инвеститори е много сериозен . Държавата респективно общините трябва да осигурят средства за финансиране на обществените поръчки по европейските  програми. Само за водния цикъл догодина са предвидени около 2,5 милиарда евро . Въпросът е , че българската страна трябва да осигурят съфинансирането за тези проекти.

Надеждите ни за следващата година отново са обърнати към държавата , респективно към общините. Ролята на държавата и общините е да осигури добри проекти, да защити тези проекти, за да може тези средства да бъдат усвоени. За съжаление това е слабост. Въпреки всичко надеждите са ни към европейските програми – воден цикъл, транспортна инфраструктура, земеделски райони , екология, културен туризъм, допълни Глосов.

Вили Терзиев пък заяви, че в  началото на 2012 година ще дадакт предложения на отговорните министерства как да се решат тези проблеми. Трябва да се измисли някаква система и то трябва да стане централизирано за общините да получават някакъв ресурс, с който да финансират програми. Има проблем и при квалификацията на консултантите, които изготвят прединвестиционните проучвания, които изработват самите проекти за кандидатстване, отбеляза Терзиев.

Всеки проект подлежи на мониторинг седем години след завършването му и най-малката грешка в процедурата или някакво дискриминационно условие води до санкции, средно за България финансовите корекции са около 25%, коментира Глосов .Връщайки парите общините не могат да платят за следващия проект. Повече от една година работим с МРРБ за изграждане на типови процедури – договори за отделните видове обекти. Като камара ние също бихме искали да направим правилник за строителство, подчерта Глосов. Иван Бойков изясни, че очакват представител на немската камара на строителите. "Поръчали сме в книжен и дигитален вид този формат на немския правилник, който е над 2000 страници. Скоро ще започне работа работна група, която ще трябва да го адаптира към българските условия. Ръководството на Камарата на строителите в България се надява този правилник да изчисти тези 25% финансови корекции . Стремим се да обективизираме критериите, но има огромна съпротива от различни групи хора – от държавната администрация, защото трябва да администрира процеси, при които най-ниската цена не е водещ критерий, а трябва да има други измерители и критерии на това, което се подава, каза Бойков. Съпротива има също и от възложителите , които искат да насочат обектите към определени играчи, защото те са финансирали предварително доста пари в този проект , а финансирането идва обикновено от Камарата.