Cвeтoвнaтa бaнĸa пyблиĸyвa дoĸлaд, в ĸoйтo идeнтифициpa 17 cтpaтeгичecĸи мeтaли, чиитo дoбив тpябвa дa бъдe yвeличeн дpaмaтичнo до 2050 г., зa дa ce oтгoвopи нa тъpceнeтo. Те ще са необходими за производството на слънчеви колектори, геотермални централи, вятърни турбини и електромобили, към чието използване се стреми света и най-вече Европейският съюз. Експертите очакват, че ще се увеличат нуждите от графит, литий, кобалт, алуминий, мед, ценк, титан, никел, сребро, хром и др.
Производството на графит, литий и кобалт ще трябва да бъде значително увеличен с близо 500% до 2050 г., за да се отговори на търсенето за технологиите за съхранение на енергия, показва докладът. Производството на алуминий и мед в световен мащаб ще трябва да нарасне от сегашните нива от 29 млн. тона на 103 млн. тона до 30 години. Поради материалната интензивност на нисковъглеродните емисии, всеки потенциален недостиг на доставки на минерали може да повлияе на скоростта и мащаба, при които могат да бъдат внедрявани технологии в световен мащаб.
При производството на фотоволтаици и електромобили ще се търси алуминият и медта. При фотоволтаиците ще се потребява по-голямата част от алуминия (87%), докато при производството на енергия от вятър и геотермалните извори ще се отчита най-много потребление на цинк и титан, при 98% и 64% съответно. При слънчевите панели и вятърните турбини ще използва около 74,2% от цялото търсене на мед. Докато графит и литий ще отива основно за производството на батерии за електромобилите, пише в доклада на СБ. Всички превозни средства имат акумулатори, почти винаги с оловно-киселинна батерия. В анализа се набляга, че ще се търсят в бъдеще две батерии за автомобилите. Оловно-киселинните батерии са доминирали в ранните етапи на електрическата експлоатация на превозното средство, защото е позната технология и евтина. Те ще останат да се използват, но постепенно ще се заменят с Li-ion батерии, които са по-издръжливи и вече се използва при производството на лаптопи, телефони и друга електроника. Предлагат много по-висока плътност на енергията от предишните поколения батерии, което означава, че може да се съхранява повече енергия. Те също изискват по-малко поддръжка и предлагат набор от гъвкавост, тъй като могат да бъдат произведени с разнообразие от различни минерали и са пригодени за различни функции. Li-ion батериите бързо ще превземат целия пазар, за което ще са необходими повече метали.
Според експертите на СБ, бъдещето ще бъде комбиниране на климат и интелигентен добив на метали. Затова зелената икономика трябва да смекчава рисковете, свързани с осигуряване на стабилни доставки на минерали, като същевременно ограничава въглеродните емисии и климатичните промени. Минералите ще играят жизненоважна роля, за да се позволи преходът към чиста енергия, което ще е от решаващо значение за климатичната общност. Те трябва да работят в тясно сътрудничество с производителите на тези минерали - включително богатите на ресурси развиващи се страни и минната индустрия. Така може да се гарантира намаляване на парниковите емисии.
Минният сектор също използва между 2-11% от общото потребление на енергия в света, така че ще бъде важно енергийният сектор да работи в тясно сътрудничество с минните компании и държавите, които имат запаси. Само по този начин може да се гарантира, че минералите ще бъдат добивани чрез използването на алтернативни енергийни източници и ще се спазват изискванията за глобалното затопляне. Минните компании ще трябва да инвестират в намаляване на въглеродните емисии и материалните отпечатъци, свързани с добива на минералите. Ключова роля за тях ще играят иновациите, които трябва да въвеждат за намаляване на използваното количество енергия, вода и земя, необходими за извличането на минералите.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Гошо
Коментиран от #5
23:37 08.07.2020
2 Е що
23:57 08.07.2020
3 Врачка
Коментиран от #14
00:31 09.07.2020
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Гошо геолог
До коментар #1 от "Гошо":
Ех,Гошо,Гошо!!Познай къде се намират повечето находища и заводи за тези метали.Коментиран от #11, #12, #13
00:38 09.07.2020
6 ХА ХА ХА
До коментар #4 от "Юрист пише този текст":
По добре изтръскай барабошките от шалварите на господаря си почетния председател на ДПС .01:28 09.07.2020
7 Да бе, Да
Коментиран от #8, #9, #15
01:41 09.07.2020
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Бачо Киро
До коментар #7 от "Да бе, Да":
Ти глей ся Хасан и Айшето ако са чели статията и от утре кво бране на мед и алуминий почва...01:43 09.07.2020
10 Графита
07:42 09.07.2020
11 гост
До коментар #5 от "Гошо геолог":
И къде се намират , бе пишман геолога , хахах !!По отношение на добива на алуминиева руда Русия се нарежда на седмо място в световната класация. Въпреки че находищата на алуминиева руда в Русия предоставят на страната големи количества метал, това не е достатъчно, за да се осигури напълно индустрията. Затова държавата е принудена да купува боксит в други страни !!!!
Така е за ВСИЧКИ метали , няма метална руда от която в Раша да са повече от 10% от световните запаси , заблудений !!! А като производство още по-малко !!!!
09:41 09.07.2020
12 гост
До коментар #5 от "Гошо геолог":
.НАЙ-ГОЛЕМИ производители на медни концентрати са Чили, САЩ, Канада, Перу, Мексико, Австралия, Китай, Индонезия, Замбия. Много от тях разполагат със собствени мощности за производство на мед чрез топене и преработват концентратите в своите предприятия. Редица от изброените по-горе държави доставят големи количества на световния пазар.Чили продава медни концентрати преди всичко на Япония /около 35% от общия експорт/, на Бразилия /13%/, Германия/10%/, Испания /10%/, Република Корея /5%/.Структурата на експорта на Канада е следната: Япония /68%/, Испания /6%/, Република Корея /5%/.САЩ доставят суровина на държави като Япония /36%/, Република Корея /15%/ и др.От посочените досега числа личи, че основен купувач на медни концентрати е Япония. На нея се пада повече от половината от целия световен внос. Освен Страната на изгряващото слънце големи импортьори също така са Канада /15% от световния внос миналата година/, Германия /10%/, Испания /8%/ и Република Корея /6%/.МОНГОЛИЯ СЕ НАРЕЖДА НА ТРЕТО МЯСТО В АЗИЯ по производство на медни концентрати. Практически всички добити в страната количества отиват за износ.Та къде са "находищата и заводите" , бе геолога , хахахахахха ???!!
09:57 09.07.2020
13 гост
До коментар #5 от "Гошо геолог":
Даже от любимия ви петрол и газ кочината вече държи малко повече от 10% от световните , той за метали тръгнал да се перчи , хахахахха !!!10:01 09.07.2020
14 гост
До коментар #3 от "Врачка":
Прочети коментари 11 и 12 и после се плюнчи за Публикувано във факти.бг: несметните и подземни богатства !!!! И не си мисли , че всички са с промити мозъци като вашите !!!10:18 09.07.2020
15 гост
До коментар #7 от "Да бе, Да":
В белите държави вече почти половината мед и алуминии се добиват чрез рециклиране !!! Ама отде да знаят тия дето са свикнали само да копат наготово от земята ?? Демек първобитните народи на северна Азия , хахаха !!11:19 09.07.2020