1 5339

КНСБ: Защо личната инфлация е много по-висока от официалната

  • инфлация-
  • българия-
  • работещи

Например, само през юли 2008 г. месечната инфлация е била горе-долу толкова, колкото е днес - 14,5 на сто

КНСБ: Защо личната инфлация е много по-висока от официалната - 1
Снимка: КНСБ

Ценовата стабилност на всяко национално стопанство е много важна както за поддържането на устойчив реален икономически растеж, така и за повишаване на реалната покупателна способност на населението. За съжаление, ценовата стабилност у нас през последните месеци бе нарушена и бе извадена от макроикономическия контекст, който следваше неизменно в продължение на близо 25 г., посочват в анализ за БТА от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ. От там припомнят, че в България бе въведен "паричен съвет" през юли 1997 г., с който се фиксира националната парична единица към еврото през германската марка и се постави забрана на централната банка да провежда изцяло независима парична политика. И така до днес.

Видно от данните на графиката, инфлацията измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) за април 2022 г., е 14,4 на сто спрямо същия период на предходната година. Месец по-рано тази инфлация е била 12,4 на сто а миналата година по същото време едва 2,5 на сто. Ако се заровим по-надълбоко в динамичните редове на месечната инфлация, за които данни ни предоставя националната статистика, то може да стигнем до много притеснителни изводи.

Например, само през юли 2008 г. месечната инфлация е била горе-долу толкова, колкото е днес - 14,5 на сто. Трябва да се върнем назад до май 1998 г., за да намерим месец, в който ИПЦ е бил повече от тези стойности.

България е възприела подхода за определяне на инфлацията чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ). Това е и причината, поради която всички изменения в ценовите равнища на отделните стоки и услуги, се представят чрез този индикатор. Разбира се, заложената методика на изчисляване на ИПЦ в България има своите достойнства, но също така могат да се забележат два пропуска в контекста на ситуацията.

На първо място, ИПЦ не отчита възможностите на потребителите да заместват относително по-скъпите стоки с относително по-евтините. Когато става въпрос за "ефект на заместване" в икономиката, то той се осъществява под влияние на промени в условията на предлагането, което може да предизвика динамика в относителните цени и по този начин да предизвика структурни изменения в потребителската кошница. Но тъй като този индекс предполага неизменни тегла, когато се прави ежемесечно, резултатът е нереално надценяване на значението на относително по-скъпите стоки за сметка на нереално подценяване на ролята на по-евтините.

С две думи, реалната стойност на общия ИПЦ вероятно е по-висока, тъй като в него се включват стоки и услуги със съответните тегла, които отпадат или биват заместени от други такива в процеса на действителното потребление. Това е така, защото инфлацията на по-евтините стоки от малката потребителска кошница в момента е значително по-висока от инфлацията на т.нар. "луксозни" стоки. В условията на нарастваща инфлация хората потребяват по-често стоки от първа необходимост и все по-рядко си купуват нов автомобили или телевизор за дома, макар последните да са включени със съответните тегла в изчислението на този общ размер на ИПЦ. Следователно, може да има разлика между статистически обявеното равнище на инфлацията и реалното такова в икономиката, защото потребителската кошница в ИПЦ рядко се подлага на актуализация.

На второ място, поради бързото развитие на пазарите, индексът може да игнорира появата на нови стоки и услуги, повишаването на качеството на съществуващите или възникването на стокови дефицити. Всичко това се случва в динамика при вече фиксирани относителни тегла. Все пак, ИПЦ остава надежден измерител на сравнението на цените, както спрямо базисна година, така и във верижен индекс. Но трябва да имаме едно на ум, че тези 14,4 на сто може и да са малко повече като общ измерител.

Мнозинството от хората ще кажат, че тяхната лична инфлация е много по-висока от тези средни 14,4 процента. Ще бъдат прави, тъй като, както вече стана ясно, това е обобщен измерител. Никой не си купува храна в магазина по нейните средногодишни цени. Хората си купуват храната според нейната цена към съответния момент. Затова нека погледнем в структурен план какво се случва с нарастването на цените. Да вземем две много важни групи "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" и "Хляб и зърнени храни".

Същата е ситуацията и при хляба. Инфлацията при хляба е била 2,8 пр. п. по-висока от средната за страната през май 2021 г., докато през април 2022 г. разликата вече е 9,4 пр. п. Всъщност, най-засегнатите от повишаващите се цени са именно хората, които имат най-голяма нужда от храна и хляб, тъй като се предполага, че те изразходват почти целия си доход за стоки от подобен род, т.нар. малоценни блага. При тях характерното е, че колкото по-нисък е реалният доход на човек, толкова повече се засилва търсенето на такъв тип блага. Получава се спираловиден ефект, който тласка номиналните величини на мнозинството от индикаторите нагоре, но реално води до обедняване на мнозинството от хората.

Не на последно място една от най-значимите последици на инфлацията е преразпределението на капиталите в посока от кредиторите към кредитополучателите. Длъжникът, чието задължение е с постоянен лихвен процент, се облагодетелства от инфлацията, защото след изтичането на кредитния срок той връща заема в номиналния му размер. Следователно, инфлацията предизвиква загуби за хора, чиито финансови активи са с постоянен лихвен процент. Изходът винаги е бил в повишението на номиналния процент по начин, който да запази равнището на реалния лихвен процент. И тук възниква въпросът с индексацията. Това е едно от средствата, които най-често се прилагат от търговските банки за отстраняване на отрицателните преразпределителни последици от инфлацията. Тогава, щом търговските банки масово го прилагат, за да защитят своите инвестиции, защо доходите на хората да не бъдат също индексирани с размера на тази инфлация? Така, както банките искат да запазят маржа на своята печалба, така и работниците не са станали по-малко трудолюбиви или производителни, за да им бъде намалявана покупателната способност, макар при по-високи номинални равнища.

Единственият субект, който печели от високите нива на инфлацията, е държавата. По този начин тя може да намали реалния обем на вътрешния си дълг, както и да намали размера на заложения дефицит, без да редуцира предварително фиксираните разходи чрез преизпълнение на приходната част. Но хората не печелят. Нито бизнесът, нито работниците. Милтън Фридман е казал, че "инфлацията е единствената форма на наказание без законово основание". Така както инфлацията не чака законово основание да се повиши, много моля и изпълнителната власт да не чака законово основание да вдига доходите.


Поставете оценка:
Оценка 4.4 от 7 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Хи хи

    4 1 Отговор
    Графиката прилича на Z и обяснява всичко
  • 2 Грульо

    5 0 Отговор
    Защото кошниците на народа е по-малка от кошницата на управляващите калинки.
  • 3 Б А Й Х @ Й ‼️

    4 0 Отговор
    Стъкмистика, дами и господа ‼️
    Какво е месечна инфлация - разликата между цените на 01-ви и 30-ти ли ❓ Да ама не, както казваше Бай Петко❗А колко тоалетни казанчета или огледала купувате годишно и колко килограма хляб , месо, плодове и зеленчуци ❓
    Тяхното е като смес свиско/пилешко 1:1 ( едно прасе -едно пиле ) ‼️‼️‼️
  • 4 Горно Уйно

    4 0 Отговор
    Абе некак си не моем да разберем каков икономически термин е това "лична инфлация". Значи таа нфлация сам си я праа.
  • 5 ДЪЛБОКО ВИЖДАЩ

    0 1 Отговор
    Кузманов е пред 2ра победа в квалификациите на Ролан Гарос!
  • 6 Колибка

    1 0 Отговор
    Защото,по цял ден обарвате
    колежките и следите единствено,
    правителствения ветропоказател.
    Всъщност сте незаконно формиро-
    вание.Извън контекста на общество,
    камо ли социална регистрация,
    като дейност да имате.
    Незаконно ,получаващи участие.
  • 7 Щот официалната не е

    2 0 Отговор
    Вярна
  • 8 гост

    5 0 Отговор
    Държавите винаги са обирали народите си чрез инфлация и данъци.До голямо прозрение достигнахте,няма що.
  • 9 гумата

    3 0 Отговор
    Инфлация по време на дефлация (липса на сделки; продажби на стоки и услуги) НЯМА!
    Лъжата инфлация прикриваща спекула с цените на стоките чрез изкуствено повишение на цените НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ!
    Хората на купуват! НЕ ТЪРСЯТ И НЕ КУПУВАТ!
    Хората не пазаруват бензин и вече се започна с оферти за по- голяма отстъпка на бензин 95.
    Хората си готвят у дома и не ходят на ресторант. Пазаруват все по- малко дрехи и продажбите дори на вносните стоки се ограничават. В България настъпва икономическа катастрфа с дефлация и цялата икономика ще се парализира, защото никой няма да пазарува повече от насъщната си нужда в максимално натурален вариант.
    Вината е на политическия елит, който опитва да събори валутния борд , но да кандидатства проформа в еврозоната.