14% от населението участва в корупционни сделки

Равнището на административната корупция сред населението в България през последните две години остава практически непроменено. Средно годишно около 14 % от пълнолетното население е участвало в корупционни сделки поне веднъж за периода 2012 – 2013 г. Това сочат индексите за динамиката и равнището на корупцията в България през 2013 г., които са получени чрез Системата за мониторинг на корупцията (СМК), разработена от Центъра за изследване на демокрацията и Витоша рисърч.

През последните години, обаче се наблюдава формирането на устойчиво корупционно поведение у гражданите, като даването на подкуп на служител става автоматично и без да е поискан явно, т.е.за някои услуги подкупите са се превърнали в част от цената за предоставянето им. През 2013 г. 53 % от далите подкуп са направили това в резултат на оказан натиск от служителите, с които са контактували, докато до 2007 г. този дял се движи в интервала 90 – 96 %.

Динамиката на корупционните практики в стопанската сфера остава непроменена за периода 2012 – 2013 г . След резкия спад през 2007 г., реалната административна корупция в бизнес-сектора остава сравнително устойчива.

Принципната допустимост на корупцията при населението е устойчиво ниска, а при бизнеса продължава постепенно да намалява, което показва нарастващо неприемане на корупционното поведение като правило. Въпреки това, практическата ефикасност на корупцията като средство за разрешаване на проблеми и получаване на достъп до услуги остава висока, а при бизнеса дори се увеличава след 2008 г.

Доверието в държавните институции и в специализираните антикорупционни органи, включително в съдебната власт като цяло и системата на наказателното правосъдие в частност, остава много ниско. Усещането на гражданите и на бизнеса за нарастващо разпространение на корупцията в страната се засилва.

Действията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт за борба с корупцията остават неясни и безрезултатни. В този контекст политическото внимание би следвало да остане насочено към двете ключови области в противодействието на корупцията: необходимостта от административна реформа за изграждане на професионална държавна администрация и укрепването на органите за разследване на корупцията.