МФ очаква за 2023 година дефицит от 2.2% от БВП

Дефицит в размер на около 2,2% от прогнозния БВП в края на 2023 г. очаква Министерство на финансите на база на предварителните данни и оценки на бюджетното салдо в сектор "Държавно управление". Окончателните статистическите данни за 2023 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2024 година.

Постигнатият по-добър дефицит на КФП за 2023 г. дава възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лв. на МРРБ за разплащане проекти на общините.

Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. След разхода от 1,2 млрд. лв. за аванси за общински проекти, очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,8% от прогнозния БВП.

Дефицитът е оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), посочват от Министерство на финансите. Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2023 г. са в размер на 67,1 млрд. лв., като съпоставено с 2022 г. приходите по КФП нарастват с 2,3 млрд. лв., въпреки че второто плащане по ПВУ се отложи за началото на 2024 г. За този ръст най-съществен принос имат данъчните приходи, които отчитат 11,9 на сто (5,6 млрд. лв.) номинално нарастване спрямо 2022 г. Подобрението от предходните месеци при ДДС от ВОП продължи и през декември, с което до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци от първото полугодие бе компенсирано (ДДС от сделки в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14% спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение над 99%. Изоставането при ДДС от внос от първото полугодие на 2023 г. не беше изцяло компенсирано. Приходите, събрани от Агенция "Митници" през 2023 г., се очаква да бъдат с около 650 млн. лв. по-малко от планираните за 2023 г. Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо отчетените за 2022 г. с около 3,3 млрд. лева. Това се дължи основно на базов ефект от промяна в законодателството по отношение на постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за финансиране изплащането на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по §24 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., които през 2022 г. са постъпили в частта на неданъчните постъпления, както и постъпилият през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2023 г. са в размер на 72,5 млрд. лв. (97,9% от годишния разчет) и нарастват с 9,6 на сто спрямо предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.

Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,85 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

От Министерство на финансите съобщават още, че са публикувани и данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30.11.2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на ноември 2023 г. е отрицателно в размер на 980,3 млн. лв. или 0,5% от прогнозния БВП, при планиран в разчетите към ЗДБРБ за 2023 г. дефицит за годината в размер на 4 580,0 млн. лева. На месечна база за ноември се отчита подобрение на бюджетното салдо, като приходите за месеца превишават разходите с 459,9 млн. лв. Подобрението на бюджетната позиция през ноември се дължи на приходната страна на бюджета, като основен принос имат по-високите постъпления от данъци.

По-високият размер на данъчните приходи през месец ноември се дължи главно на постъпленията от авансови вноски за корпоративен данък и прилагането на мярката за надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България. Тази мярка беше приета по-рано през годината с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.10.2023 г.) и действието ѝ стартира след приемането на Наредба № Н-5 за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (oбн., ДВ, бр. 83 от 3.10.2023 г., в сила от 3.10.2023 г.).

Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2023 г. са в размер на 60 117,6 млн. лв., което представлява 86,5% от разчетите към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3 652,1 млн. лв. спрямо отчетените към ноември 2022 година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 47 775,5 млн. лв., което представлява 89,9% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5 032,9 млн. лв. (11,8%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,5% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 10 512,3 млн. лв., което представлява 90,4% от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 20 623,7 млн. лв., което представлява 88,1% от предвидените в ЗДБРБ за 2023 г. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 574,5 млн. лв. (в т. ч. 892,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), което представлява 96,6% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 14 065,0 млн. лв. или 90,9% от разчета за 2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 10 201,9 млн. лв., което представлява 91,5% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 140,3 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2023 г. възлизат на 61 098,0 млн. лв., което е 82,5% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4 234,4 млн. лв. (7,4%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Нелихвените разходи са в размер на 58 778,2 млн. лв., което представлява 83,0% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 53 494,8 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 229,9 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 53,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 791,3 млн. лв. (96,1% от планираните за 2023 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 528,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.11.2023 г. е 17,4 млрд. лв., в т.ч. 15,2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.