Без конкретен резултат завършиха разговорите между синдикати, работодатели и управляващи във финансовото министерство за бюджета за 2027 г. Основният спор е около минималната работна заплата и размера на увеличението на доходите.
Предложението за минимална заплата от 660 евро не е окончателно решение, са получили уверение синдикатите. Те настояват планираният ръст на възнагражденията от 5% да бъде увеличен до 10%.
„Не е непосилно, даже по-малко. 380 милиона евро не е непосилно това да бъде намерено“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.По думите му в макрорамката има резерви, които могат да осигурят необходимото финансиране за по-високи доходи. КНСБ настоява бюджетът да отчете натиска върху домакинствата и разходите за живот.
Предложение за поетапно увеличение
От КТ „Подкрепа“ предлагат увеличението на заплатите първоначално да се приложи само за първото полугодие. След това да бъде направена преценка дали има възможност за допълнителен ръст.
„Това увеличение, което предвиждат за заплатите, да се отнася само за първото полугодие, пък към средата на годината да видим дали ще има възможност и за допълнително увеличение“, каза президентът на синдиката Димитър Манолов.КТ „Подкрепа“ възразява и срещу планираното облагане на ваучерите за храна над 100 евро.
Работодателите настояват за икономически критерии
Работодателските организации настояват решението за минималната заплата да бъде основано на икономическите показатели, а не на политически или синдикален натиск.
„Трябва да бъдем разумни, защото ситуацията в икономически план, във фискален план, не е цветуща“, заяви председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митев.Социалното министерство защитава проекта с предвиденото увеличение на социалните разходи. Наталия Ефремова посочи, че са заложени по-високи помощи за семействата, подкрепа за родителите на деца с увреждания и увеличени плащания за майчинство.
Според министъра на труда и социалната политика размерът на минималната заплата е определен след търсене на баланс между исканията на синдикатите и възможностите на работодателите.
Петър Витанов определи сравнението с Хофа като лично мнение
В парламента председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов коментира свое сравнение на Пламен Димитров с американския синдикален лидер Джими Хофа.
„Просто изразих едно лично мнение. Много дълбоко уважавам синдикалната дейност. Това е просто персонално отношение към лидера“, каза Витанов.В писмен отговор до БНТ Пламен Димитров заяви, че КНСБ няма практика да коментира лични мнения. Той посочи, че през последните 16 години синдикатът е организирал близо 80 протестни акции независимо от това коя партия или коалиция управлява.
Източници: bntnews.bg
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 червен пабирог
19:26 16.10.2026
2 Брюксел
19:27 16.10.2026
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Ние прогресивните ,
19:31 16.10.2026
5 Луцифер
19:32 16.10.2026
6 СаАААМО ОТ ДВОЙНОТО ДДС
19:34 16.10.2026
7 Гост
19:34 16.10.2026
8 Горски
Коментиран от #9, #12
19:41 16.10.2026
9 прогресивен капест гълаб
До коментар #8 от "Горски":
с тая нова формула добре ви поошушкахме!Коментиран от #10
19:43 16.10.2026
10 Горски
До коментар #9 от "прогресивен капест гълаб":
Гледай на 25 как ще ви клатят!Коментиран от #11
19:47 16.10.2026
11 прогресивен капест гълаб
До коментар #10 от "Горски":
няма шанс всичко е уговорено зад гърба ни е ссср!19:53 16.10.2026
12 Истината
До коментар #8 от "Горски":
Най-съществената разлика между свободния работник и работният „добитък“ е правото на отказ. Добитъкът няма избор при кого да служи и каква да бъде дажбата му.Следователно, заплата, която позволява развитие, е тази, която ти дава излишък – както финансов (спестявания), така и времеви (свободно време). Този излишък е горивото за свободата. Ако няма излишък, системата наистина се дегенерира до модерен икономически феодализъм.
Грешката на системата: Проблемът става реален, когато пазарът на труда спре да бъде свободен и конкурентен. Ако в един град има само един голям завод (монопсон) и никакви други алтернативи или работодателите се сговорят да предлагат сходни по размер заплати, работодателят има силата да свали заплатите до нивото на биологичното оцеляване. Тогава работниците биват третирани като животни, защото цената на тяхното напускане е гладът. Те са хванати в капан. Това, което ни отличава от животните, не е необходимостта да ядем, да имаме подслон и да се възпроизвеждаме биологично – тези нужди са общи. Отличава ни стремежът към автономност и смисъл.
Затова в икономическата философия „справедливата заплата“ не е тази, която те държи жив, за да работиш, а тази, която ти осигурява икономическа независимост. Тя трябва да ти позволи в един момент да спреш да бъдеш просто наемен работник и да станеш господар на собственото си време. Ако една икономическа система не позволява това на трудолюбивите хора, тя е морално компрометирана.
19:55 16.10.2026