Демократична България: Самозабравила се власт не може да осигури единството на нацията

Самозабравила се власт не може да осигури единството на нацията. Това посочват в официална позиция от Демократична България относно инцидента със Соня Колтуклиева.

Днес са нужни две оставки - на началника на НСО Тонев и на председателя на Народното събрание Доцова. Няма нужда да губим обществено време в безкрайни дискусии дали трябва да си тръгнат. Неадекватността и непрофесионализма не са политическа позиция, която подлежи на дебат.

Тя е основание да освободиш поста. Проявете достойнство и напуснете. Не лъжете и не увъртайте повече. Ситуацията е ясна. Начинът, по който човек подава оставка, също показва дали разбира тежестта на поста, който е заемал. Оставката не е просто формален акт.

Тя е способността да осъзнаеш границата, която си преминал, и отговорността, която носиш. Забележително е мълчанието на управляващите, които все още не са дали ясна оценка на случилото се. И това мълчание вече е позиция - израз на арогантност и самозабравяне. Сериозна отговорност носи Йотова.

Президентът не е страничен наблюдател на НСО. Службата е към президентската институция и държавният глава упражнява общо ръководство и контрол върху нея. Да осъдиш случилото се и да поискаш доклад е необходимата първа реакция. Но отговорността не приключва с позиция на прессекретариата. Тя започва там, където думите трябва да бъдат последвани от решения.

Ако ръководството на НСО не може да гарантира професионализъм, мярка и уважение към човешкото достойнство, президентът Йотова трябва да поеме институционалната си отговорност и да освободи началника на НСО, ако той не си тръгне сам още днес.

А Румен Радев също не може да се скрие от политическата отговорност за модела и кадрите, утвърждавани по време на неговото президентство. Отговорността не изчезва заедно с поста. Самозабравила се власт не може да осигури единството на нацията. Високият пост не е броня срещу отговорността. Тъкмо обратното - колкото повече власт имаш, толкова по-висока е летвата.

Когато преминеш границата, отвъд която човешкото достойнство престава да бъде абсолютна ценност, не се оправдаваш, не лъжеш, не протакаш и не чакаш бурята да отмине. Тръгваш си. Защото именно на върха най-ясно се вижда кой има мярка, кой носи отговорност и кой е способен да упражнява власт.

Тръгвайте си. И не чакайте повече. Подайте оставките си!