ФАКТИ.БГ
  • бъдни вечер-
  • рождество христово-
  • коледа-
  • трапезата-
  • ястията-
  • нечетен брой-
  • богородица

На Бъдни вечер първият залък е за Богородица

Според обичая трапезата се разстила на земята върху слама

Публикувана: 24 Декември, 2014 06:45 Обновена: 24 Декември, 2014 18:37
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 7665
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 5 от 1 гласа.

Денят, предшестващ раждането на Исус Христос, българите наричат “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Мали Божич”, “Крачун”. Познат е и като “Детешка Коледа”, защото из къщите тръгват дружини коледарчета - момчета на 8-12 години, с дрянова пръчка в ръце, наричана “коледница”, с която удрят по прага и благославят: “Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!”

Малката Коледа преминава в подготовка за Бъдни вечер

Стопаните колят прасетата, а жените месят коледни хлябове, приготвят постни гозби, варят жито за първата ”кадена вечер”. Мъжете отсичат дебело крушово или дъбово дърво, завиват го в бяло платно, миросват го и така го става “бъдник”. Когато го донасят вкъщи, мъжете питат: “Славите ли млада Бога?”, а другите отвръщат: “Славим, славим, добре си дошъл!” Бъдникът е символ на младия Бог, който се ражда в тази нощ и трябва да гори в огнището през всичките коледни нощи.

Бъднивечерската трапеза се нарежда на земята, като под нея разстила слама, която напомня за сеното в яслата на новородения Христос. Тази слама се запазва и я слагат под плодните овошки или в градините и нивите, за да раждат повече и да е богат урожаят. Върху сламата се слага кълчищен чувал за жито, а отгоре постилат тъкана покривка.

Между ястията слагат и босилкова китка със сребърна пара

завързана с червен конец. До трапезата поставят палешника и ремъка от ралото. Софрата не се вдига през цялата нощ. Ястията на трапезата са нечетен брой, като слагат “всичко, което земята ражда”. Задължително има пълнени чушки или сарми с ориз, варен фасул и леща, жито, ошав и орехи. Най-възрастният от семейството прекадява три пъти с палешника от ралото софрата, стаите, оборите и двора. После вдига високо над главата си обредния хляб и благославя: “Да се ражда пшеницата под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната като дренки. Дядо Боже, ела ни на гости, да вечеряме заедно!”

Преди вечеря всички трябва да застанат прави до трапезата. На най-възрастните в семейството се пада да разчупят празничния хляб, в който е скрита и сребърната пара. Едната половина от погачата се слага пред иконата на Богородица, а другата се разделя между членовете на семейството. Към първия залък от хляба стопанката прибавя по малко от всяка гозба на масата - от сармите, боба, орехите и баницата с тиква. Препълнената чиния се поставя пред иконата на Богородица и стои там през цялата нощ. На сутринта храната се дава на птичките да я отнесат нависоко.

На другия ден (25 декември) е един от най-големите християнски празници Рождество Христово, наричан от българите още Коледа, Божич, свързан с представата за раждането на новото слънце.

Още в полунощ по къщите тръгват групи от ергени коледари, наричани “коледарци”. Те са облечени в празнични премени, на калпаците си закачват коледни китки, украсени с пуканки и бучки захар, а в ръка носят “шарена тояга” от леска или дрян. Дружините коледари с гърмеж на пушки съобщават, че тръгват из селото. В дворовете пеят песен за всеки член от семейството. Стопаните канят коледарите около богата трапеза. Чрез коледуването ергените преминават в нов социален статус и вече са годни за женене. Много разпространена е народната поговорка, която казва, че: „момък, който не е коледувал, не може да се ожени”.

Коледа е ден „празен” от работа, на него традицията забранява да се похваща каквато и да е работа. Сутринта на Коледа

всички, празнично облечени, отиват на църква

след което на селския мегдан се извива празнично обредно хоро, на което се хващат и коледарите. На Коледа се отговява от дългите пости, роднини взаимно си гостуват и трапезата не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка. След Освобождението на България към коледната обредност се прибавя още един елемент, привнесен чрез руско и чешко посредничество от Западна Европа - коледното дърво, украсената елха. Тя прониква главно в градовете, като започва да се прави и на Нова година. Навсякъде Коледа се празнува три дни.

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 5 от 1 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери
Андрий Парубий
Председателят на парламента в Украйна Андрий Парубий коментира дрона в пленарна зала
Такова нещо не се случвало. Като папуаси се държат някои депутати."

Още бисери
ТОП 5