Партии искат редакция на въпросите в референдума

Партии искат редакции на трите въпроса заложени в референдума по изборните правила, който предлага президентът Росен Плевнелиев.

Според БСП съществува сериозен риск от опорочаване на местния вот на есен, ако той се проведе заедно с референдума по изборните правила.

„Съчетаването на местните избори с референдум може да доведе до опорочаване на самите избори, защото вместо да се отрази волята на избирателите, комисиите може да бъдат поставени пред дилемата - или да не могат да завършат своята работа, или да се споразумеят да запишат някакви резултати, които им се струват близки до реалните, в интерес на представените в комисията партии”, заяви от парламентарната трибуна зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов.

По думите му с отделното им провеждане ще се гарантира отчитането на реалия вот на гражданите за местна власт и ще се защити референдумът от използването му за конюнктурни политически цели.

Янаки Стоилов заяви, че не предлаганите от президента въпроси в момента интересуват българите, а други: трябва ли държавата да допуска освен на държавните, финансиране и на частните училища; да се взимат допълнително пари от пациентите за едно и също лечение, финансирано от държавата. Той заяви, че  поставените от президента въпроси имат своето място и ако се проведе референдум по тях, БСП има няколко основни предложения.

По думите му отговорът на общото питане, дали хората подкрепят мажоритарния избор на част от депутатите, е ясен – колкото се може по-висок дял на мажоритарен избор. Той обясни, че левицата предлага следната редакция на това питане – „Подкрепяте ли половината от народните представители да се избират в едномандатни райони, като при определяне на мандатите за партиите се отчитат всички подадени за тях гласове в едномандатните и многомандатните райони”. Според него така се определя числеността на мажоритарно избираните депутати и  се запазва правилото, че по никакъв начин този мажоритарен избор не трябва да наруши принципа на съразмерност и да бъде отчетен всеки един глас.

По темата за задължителното гласуване Янаки Стоилов заяви, че трябва да се засегне и конституционният въпрос – допустимо ли е НС да превърне правото гражданите да участват в избора на държавни и местни органи и в задължение.

„Ако все пак бъде поставен въпросът, БСП има следното предложение за редакция – Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите, с предвиждане на санкции за неизпълнение на това задължение”, обясни Стоилов.

Янаки Стоилов заяви, че левицата няма да подкрепи референдума, ако предложенията й не бъдат отразени. Според него отговорите на тези въпроси, както са зададени сега, няма да доведат до ясен политически и законодателен резултат.

„Някоя институция, някоя партия - направи ли си труда да проведе точни изчисления, какво означава като технология съчетаването в момента на местните избори с референдум?”, попита Стоилов. Той подчерта, че местните изброи са най-сложните от технологична гледна точка, защото в тях се гласува за общински кмет, за кмет на населено място и за листа на общински съветници и има многобройни преференции, които трябва да бъдат отчитани. По негови сметки комбинирането на референдума с местните избори ще доведе до това, че около 2 часа няма да стигнат, за да могат да гласуват всички явили се пред урните, а самото броене на гласовете ще създаде предпоставки за опорочаване на изборите.

Лидерът на ДПС Лютви Местан пък предложи редакция на 1-вия въпрос в референдума да се измени в: „Подкрепяте ли всичките 240 народни представители да се избират мажоритарно?”.  Ако ще бъдете популисти, бъдете до край, призова той. По думите му в българското общество има откровени свръхочаквания за ролята на можоритарния избор.

Тези свръхочаквания са продукт на упорито внушение, че мажоритарният вот е магическо решение на всички проблеми. "Това, г-н президент, са свръх очаквания, че чрез мажоритарния избор ние ще предложим на българските граждани магическото решение на всички проблеми", заяви той. Мажоритарният вот няма да доведе до по-добро качество на политическата система, заяви Лютви Местан. За пример той посочи европейската практика, където само в Англия и Франция има класическа мажоритарна система. Според него по-справедлива била немската избирателна система, която е пропорционална по своята същност, но позволя вотът да се персонифицира. Той заяви, че ако мажоритарната система е панацеята за всички системи, то тя щеше да присъства и в останалите страни по света.

„Единственият аргумент, в полза на мажоритарния елемент, на смесената пропорционално-мажоритарна избирателна система, е ирационален. Това са високите очаквания на българския гражданин. И ако това е основният аргумент, който ни води, то да бъдем доблестни пред очакванията на избирателите, да им дадем всичко, което искат, без редукция“, заяви лидерът на ДПС.

Лидерът на ДПС изрази сериозни резерви и повтори втория въпрос дали вотът да не бъде задължителен за всички. Задължителният вот ще доведе до задълбочаване на проблемите в политическата среда у нас, заяви Местан и даде пример с Гърция, където гласуването е задължително, както и със ситуацията, в която се намира страната сега и нарастващата й политическа криза. Според него задължителният вот ще доведе до задълбочаване на пороците на избирателната система.

Електронното гласуване Местан определи пък като „гласуването на бъдещето”. „Трябва да се гарантира, че вотът няма да бъде контролиран електронно”, допълни още той. Да, това е модерно решение - решение на бъдещето, каза Местан. Той обаче изрази сериозни съмнения, че са на лице сигурно гаранции за честно отчитане на резултатите. Според него има реални условия за контролиран вот ако това се въведе.

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров пък заяви, че изобщо не трябва да се гласува допитването с трите политически въпроса. Той обвини президента, че с искането за референдум си прави политическа реклама. Лидерът  на „Атака“ обвини и управляващите, че изместват фокуса на проблемите на българските граждани, които не са мажоритарния вот и електронното гласуване, а бедността и безработицата.

„Господин президент, аз не вярвам, че вие наистина искате допитване до народа. Вие вече 4 години сте на този пост. Ако наистина искахте допитване до народа, до сега можехте да инициирате няколко допитвания. Например по въпроса дали иска българския народ чужди военни бази на своята територия или не. Иска ли българския народ санкции срещу Русия, от които губим стотици милиони или не. Българският народ трябваше да бъде попитан, когато използваха българското небе за бомбардировки срещу Югославия през 1999 година. Българският народ трябваше да бъде попитан, когато беше вкарана страната ни в НАТО и ЕС. Ако вие наистина искахте допитване до народа, щяхте да подкрепите нашите предложения за генерално преработване на Закона за допитване на българските граждани", подчерта Воолен Сидеров и за пореден път обяви, че от „Атака" са против политика, която провежда президентът.

„Няма как да подкрепяме вашите предложения, още повече направени в контекста на една чиста политическа реклама. Няма никаква логика да искате референдум по тези въпроси. Проблемите на българския народ са съвсем други - ниски доходи, безработица, липса на икономика", заяви Сидеров.

От Патриотичен фронт също оспориха трите въпроса и особено електронното гласуване, като предложиха гласуването по трите въпроса да се случи поотделно.

„Гласуването по тези три точки да бъде разделно за всяка една по отделно, защото това е правилното решение, което трябва да вземе Народното събрание“, заяви Димитър Байрактаров.

„Няма да се спирам и да давам примери за референдума в Гърция, защото мисля, че всеки един човек трябва да си отговори възможно ли е един референдум да се организира за 5 дни“, каза депутатът като подчерта, че за това време дори и само бюлетините не могат да се напечатат.

„След 2 месеца в България ще има местни избори и ще трябва да се проведе референдум, ако бъде одобрено днешното решение на парламента за провеждането на референдум. Върху коя информационна кампания трябва да се концентрира българският гражданин?“, попита той. Байрактаров посочи, че едната кампания е тази за референдума, а другата за местния вот.

Във връзка с третия въпрос, който се отнася до дистанционното електронно гласуване, депутатът поясни, че едва ли има трезво мислещ човек, който не смята, че това е най-лесният начин за корумпиран вот.

Димитър Лазаров от ГЕРБ пък му отвърна, че всички български граждани, които живеят в чужбина, не бива да се лишават от възможността да гласуват на избори.

„Тези около 1,5 милиона души са пратили 86 милиона лева в България, това ли са хората, които ще лишим от правата да гласуват?“, попита той.

В чужбина българите са пръснати и трябва да пътуват, за да гласуват, заяви той и призова: „Да не отричаме изцяло възможността за електронното гласуване при гаранция за сигурността на вота.“