България поддържа тезата за силна Европейска прокуратура

„България е сред групата страни-членки на ЕС, които искат силна Европейска прокуратура и това е наша последователна позиция“, заяви днес министърът на правосъдието Христо Иванов след заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“ в Брюксел.

Страната ни подкрепи постигането на частичен общ подход по предложените разпоредби във връзка с Регламент за създаване на Служба на Европейския прокурор.

По думите на министър Иванов на днешното заседание министрите на правосъдието на Франция и Италия са направили силни изказвания в тази посока. „Министърът на правосъдието на Франция дори посочи и борбата с тероризма като потенциална област, в която биха могли да се разширят правомощията на Европейската прокуратура, което е логично“.

Христо Иванов допълни, че за съжаление има друга група държави, които са по-скептични към институцията на Европейската прокуратура. „Поредица от председателства през цялото време се опитват да навигират между тези два полюса, така че да се постигне консенсус. Едните се боят от това Европейската прокуратура да не е прекалено силна, а другите - от това да не е прекалено слаба.“

По отношение на евентуални правомощия на Европейската прокуратура,  свързани с измамите с ДДС, правосъдният министър обясни, че това предстои да се обсъжда, тъй като тепърва ще се правят консултации с правни и данъчни експерти.

На въпрос как биха се отразили конституционни промени и антикорупционен закон, в хипотезата, че са приети и влезли в сила, в ситуация на евентуални бъдещи скандали с обвинения в търговия с влияние,  Иванов заяви:

„Що се отнася до конституционните промени, много зависи в какъв обем ще бъдат приети те, тъй като вие знаете, че освен онзи абсолютен минимум, който беше приет на първо четене в резултат на един доста труден компромис, има поредица от други предложения, като някои от тях биха имали съществено значение именно в такива случаи.  Въпросът за влиянието им в подобни хипотези, много зависи от нюансите и от това до каква степен те съвпадат с конкретните текстове на тези предложения. Специално законът за борба срещу корупцията ще има едно хигиенизиращо влияние като цяло върху поведението и отношенията на лицата по високи етажи на властта, затова той е толкова важен.“

Във връзка с конституционните промени и къде са точките на най-силния сблъсък там, Христо Иванов отбеляза, че най-голям е спорът за правомощията на прокуратурата и нейното положение в рамките на съдебната власт.

 „От една страна има предложения, които дават различни идеи и възможности за въвеждане на повече демократична отчетност и интегриране в дейността на прокуратурата. От друга страна има много видима боязън и нежелание от страна на много хора и в парламента, включително, да се коментира тази тема.“

Попитан, дали последният скандал ще влоши доклада, Христо Иванов посочи:  „Това, което може наистина да се отрази на доклада, е липсата на адекватни реакции. ЕК на два пъти заяви в последните седмици, че когато има някакви такива твърдения, трябва да има обективно и убедително разследване, което да даде отговор. Ако има проблем – този проблем да бъде изваден и решен, ако няма проблем – чудесно – това ще бъде много добра защита и за доброто име на хората, които са въвлечени в този безспорно неприятен скандал, който е неприятен не просто заради съмненията, които повдига, а за целия начин, по който се разгръща в общественото пространство. Но тук фокусът наистина трябва да бъде върху адекватна институционална реакция, това е фокусът на комисията. Шумът е, доколкото е опит да се подмени темата, опит да се оказва натиск върху една или друга фигура на терена, да се заглушат призивите за това да има адекватна проверка. Ако този шум постигне тази цел, разбира се, че това ще има влияние върху доклада. Но основният фокус е необходимостта от адекватна, решителна институционална реакция, която в случая означава просто да се проверят фактите.“

На въпрос как министърът гледа на призивите за оставката му в София, той отговори „ С равнодушие. В крайна сметка решението е на премиера, така, че каквото той реши, това ще се случи.“

На въпрос дали медийните скандали с обвинения за търговия с влияние заради подслушаните телефонни разговори между съдиите Владимира Янева и Румяна Ченалова ще се отразят на доклада по наблюдение на ЕК през януари, Иванов отговори:

Това, което наистина би могло да се отрази на доклада, е липсата на адекватна реакция. Ако има проблем, то този проблем да бъде изваден и решен, ако няма проблем, чудесно, това ще бъде много добра защита за хората, които са въвлечени в този неприятен скандал. Доколкото е опит да се подмени темата, доколкото е опит да се оказва натиск на една или друга фигура на терена и да се заглушат призивите за адекватна проверка, ако този шум постигне тази цел, разбира се, това ще има влияние върху доклада. Основният фокус е необходимостта от адекватна, решителна, институционална реакция, която в случая значи просто да се проверят фактите.