Електронното правителство и справедливото правораздаване ще повишат доверието към политиците

Като президент, убеден демократ и европеец, ще дам всичко от себе си в подкрепа на обединена и силна Европа, която да мине през кризите и да стане по-силна от тях. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в изявлението си в рамките на отчетната пресконференция по повод четвъртата годишнина от встъпване в длъжност.

Държавният глава посочи, че с работата си отстоява националните интереси и провежда активна проевропейска външна политика, като се стреми към добросъседство, както и утвърждаване на доброто име на България в региона и по света. „България е незаобиколим фактор на Балканите, а в региона се пресякоха няколко ключови международни теми: отношенията Запад-Русия; изграждането на енергийни коридори; бежанската вълна и охраната на външните граници на Европейския съюз; борбата с тероризма и интеграцията на мюсюлманските общности в Европа; промяната на геополитическия и стратегически баланс в Черно море и на Балканите; напрежението между Русия и Турция и други. България води мирна, демократична и балансирана принципна външна политика. Това се цени високо, а нашият глас се чува ясно на международната сцена“, заяви президентът Плевнелиев. Държавният глава беше категоричен, че няма как да запазва мълчание, когато се рушат устоите на международния ред или са поставени под опасност националните интереси.

„Когато демократичните ценности са под угроза, не мълчиш. Когато се извършват кибератаки срещу българската държава и демокрация, не мълчиш. Аз го направих - посочих, че кибератаките са новият Костинброд“, заяви президентът по повод блокирането на институционални сайтове в дните около местните избори и националния референдум през 2015 г. „Това бяха атаки срещу българската демокрация. Този вражески акт трябва да се разследва докрай. Необходимо е да се изготви план за действие, да се изграждат способности за киберзащита и всички да си отворят очите, а не да се снишават и да мълчат“, подчерта президентът. 

Росен Плевнелиев приветства политическите лидери, партиите и народните представители, които застанаха зад референдума за въвеждане на електронното гласуване. Решението на Народното събрание препотвърждава волята на хората за пряка демокрация в България. Народните представители, които казаха „да“ на електронното гласуване, показаха, че имат желание да чуят народа. Днес те показаха, че искат да управляват в негов интерес. Според държавния глава днешното решение на парламента помага за връщането на доверието в институциите и засилва пряката демокрация в страната. Президентът е сигурен, че това ще доведе до по-масово гласуване и по-активно гражданско общество, защото днес Народното събрание ясно показа, че гласът на гражданите не е без значение. Решението отваря пътя за въвеждането на технологиите на бъдещето в държавното управление и ще доведе до ускорено въвеждане на електронните услуги за гражданите. Държавният глава призовава депутатите да продължат активно да работят по приемане на законите, които ще позволят и този начин на гласуване да стане възможен. Така ще затвърдят усещането, че се съобразяват с волята на гражданите, че пряката демокрация няма да бъде пренебрегвана и има бъдеще в държавата ни.

Росен Плевнелиев се ангажира, че и след провеждането на инициирания референдум през 2015 г. ще продължи и занапред да полага усилия пряката демокрация да намери своето достойно място в обществения живот в страната. По думите на държавния глава, резултатът от проведеното миналата година национално допитване за въвеждане на електронно дистанционно гласуване показва, че  българите искат да бъдат активни участници във вземането на важните решения в държавата. „Отказът от модерните начини на гласуване и неглижирането на  волята на народа могат да доведат не само до апатия и деградация на демократичните ценности, но и до упадък на самата държавност, още по-ниско доверие на гражданите и още по-голяма нестабилност“, предупреди президентът Плевнелиев.

„Който иска да спечели доверието на гражданите, който иска да играе съществена роля в българската политика занапред, трябва да направи четири прости неща – електронно правителство, справедлива система на правораздаване, повече референдуми и социалноотговорна, а не олигархична икономика“, заяви държавният глава. Росен Плевнелиев  приветства усилията за задълбочаване на реформата в съдебната система и призова за ускоряване на действията по нея. „Трябва да работим заедно - политици, граждани и магистрати, за да постигнем независима и ефективна съдебна система, която да върне на гражданите усещането за справедливост“, апелира държавният глава. Президентът призова и за по-ефективно разследване на фалита на КТБ.

В отчетната пресконференция президентът открои изпълнения ангажимент за приемане на устройствени закони в сектор „Сигурност“ и подчерта положените усилия за рязко повишаване на съвместимостта с партньорите от НАТО. Държавният глава подчерта и твърдата си позиция от първия ден на мандата си срещу назначаването на агенти на ДС за посланици на България и в подкрепа на осветляване на архивите на службите на комунистическия режим „Няма да се успокоя, докато комунизмът не влезе в учебниците по история и в музея по един обективен начин“, заяви президентът.

Росен Плевнелиев изрази удовлетворение от начина, по който страната ни се е справила с рекордния наплив на бежанци. „Подхождаме отговорно към това огромно предизвикателство. Пазим достойно външната граница на ЕС“, добави Росен Плевнелиев.

Президентът изрази безпокойство от „невиждания възход“ на популизма и антиевропейските проекти в Европа и отбеляза крайната необходимост от модерни патриоти, а не от крайни националисти. Държавният глава предупреди, че европейският проект е в опасност, заради издигането на нови стени и разделение и призова за усилия в името на дългосрочно обединение. „Европа е отслабена  от рекорден брой кризи, които сякаш по-скоро регистрира, без да успее да наложи устойчиви решения. Борим се с последствията, но не решаваме първопричините“, предупреди президентът Плевнелиев. Държавният глава посочи, че се наблюдава увеличаване на чувството на несигурност и липса на посока, а доверието на гражданите в общия проект намалява. „Най-голямото предизвикателство днес е да върнем дългосрочната перспектива, цел и визия на проекта за обединена и мирна Европа“, заяви президентът.