Законът за образованието няма да се отлага

Първите обществени обсъждания на новите учебни програми по български език и литература и история и цивилизации за втори, шести и осми клас започнаха днес във Враца с участието на директори, учители, родители и експерти от областите Враца, Монтана, Видин, Плевен и София-област. В дискусиите, освен експерти от дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“, участва и заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов, съобщиха от ведомството.

Стаматов коментира, че сроковете за обсъждане на програмите за трите класа са кратки, но това се налага от факта, че за изготвянето на качествени учебници в Закона за предучилищното и училищното образование също са разписани ясни срокове. За да има добри учебници за учебната 2017/2018 г., когато ще влезе в сила реформата за втори, шести и осми клас, трябва да намерим съгласие по учебните програми до средата на март, посочи той. По думите му до момента към Министерството на образованието и науката не са подадени никакви писмени становища.

Заместник-министърът беше категоричен, че законът няма да се отлага и сроковете ще се спазят. Този закон буксуваше 15 години - тъкмо тръгне и се връща, не можем да си позволим това повече, законът е факт и сроковете ще бъдат спазени, заяви той.

Над 696 000 записани ученици има в края на първия учебен срок в цялата страна, но 5491 са заминалите за чужбина за този срок. Тези деца едва ли ще се върнат, ако всички ние от българската образователна система не я променим, за да предоставя възможности на децата, каза Стаматов. Той коментира още, че децата винаги ще са с една крачка напред с технологиите, но забраната за телефоните трябва да важи за всички училища.

Акцент в представената от Министерството презентация беше фактът, че с новите учебни програми от пети до десети клас се създава ясна връзка както в надграждането на знанията по самия предмет, така и между различните предмети.

Българска литература ще се изучава повече от четири години - изцяло в VII, X, XI и XII клас, но също и с отделни текстове в останалите класове. Досега такъв акцент върху българската литература не е имало и разпределението ще се фокусира именно върху нея заради външното оценяване, посочиха още експерти от МОН.

За първи път в програмата е разписано ясно разпределение между часовете за литература и часовете по български език. Това ще реши проблемите с грамотността. Обособени са часове и за комуникационни способности по няколко часа седмично, за да може децата да добият умения и за справянето си като граждани в реални ситуации.

В дискусията бяха обсъдени и творбите в шести клас, които породиха обществени спорове. От МОН посочиха, че „История славянобългарска“ ще се учи в първия гимназиален етап по литература, както и по история и цивилизация в прогимназиалния и първия гимназиален етап. "Родната реч" на Иван Вазов ще се преподава в началния етап, а "Хайдути" на Христо Ботев в пети клас. Обсъждания имаше относно сложността на произведението на Елин Пелин "Косачи" за шести клас, като участващите в дискусията се обединиха около разбирането, че разказът трябва да остане в програмата. Много учители посочиха, че в тази възрастова група е важно у децата да се създават и общочовешки ценности.