Менда Стоянова: Ясно е кой фалира КТБ

Цветан Василев дължи много отговори не само на българската съдебна реформа, а и на всички нас и е добре да има възможност да ги даде. Това заяви по БНТ председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова. Ясно е кой фалира КТБ, каза тя.

„Ясно е кой фалира КТБ - това е г-н Василев и ръководството на банката. Това, което каза той - политическа атака и т.н., всичко това може да се интерпретира, че се е случило или е било причина, но ако изобщо е имало такова нещо, това е било повод в този момент банката да избухне. От доклада на парламентарната комисия виждаме, че рано или късно банката е трябвало да фалира. Василев говори за повода, за момента, в който е влязла прокуратурата, че са иззети документи. Това е на повърхността, това е поводът, но когато влезете вътре в документите ще видите, че банката е управлявана като пирамида. Високи лихви, привличане на депозити, с тези депозити са раздавани кредити, които за съжаление са инвестирани половината и повечето от тях в непечеливш бизнес. За да не бъдат категоризирани като лоши кредити, давани са нови кредити на други фирми, които да служат за източник за погасяване на предните. Това е пирамида и тя рано или късно щеше да рухне. Най-лошо за мен е, че голяма част от парите са инвестирани в непечеливши проекти, те са изхарчени и никога няма да бъдат върнати“, коментира тя.

Стоянова обясни и че тегленето на нов външен дълг от 2 милиарда евро се налага заради поредната година на дефицит в бюджета на България и обясни защо е необходим:

“Теглим заем защото 8-ма година сме на дефицит. Харчим повече от колкото събираме, но едновременно искаме повече пари за здравеопазване, сигурност и това е 8 година. Този дефицит се налага да се финансира от дълг. Голяма част от този дълг рефинансира и стари дългове, чиито падежи са сега и следващата година, т.е. ние трябва да започнем да бъдем на излишък, за да почнем да погасяваме старите си дългове, а не да ги рефинансираме с нови. Има обаче и положителна новина, че заявките за тези 2 млрд. евро, бяха за повече - 3 и 8 млрд. евро. Следователно има голям интерес, има доверие към финансовата стабилност на България, ниската лихва, която се постигна е рекордна. Тя отново потвърждава това доверие.”