Кой е този бизнес, който има претенции към висшето ни образование?

Бизнесът ни няма как да критикува образованието, след като по-голямата част от него се състои от малки предприятия. Това коментира по време на кръгла маса по проблемите на висшето образование, организирана от Гражданския съвет към АБВ, заместник-председателят на партията и председател на парламентарната група на АБВ  и на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-то Народно събрание проф. Борислав Борисов.

"Аз, като два пъти ректор на УНСС  - професионално  висше  учебно  заведение  - си позволявам да имам претенции към бизнеса. Кой е този бизнес, който има претенции към висшето ни образование? Нека да видим структурата му в България. Над 92 процента от фирмите  у нас са малки или микро предприятия. Над осемдесет процента всъщност са микро. Едва около  7 процента са средни и само 0.2 процента са едри предприятия. Университетите били виновни. А къде е бизнесът ни, който, например, да употребява атомните ни инженери, машинните ни инженери, физиците ни, химиците ни? Да си зададем въпроса коя част от този бизнес ползва специалисти с висше образование и правилото за разделение на труда? Висшето  образование няма за цел да готви специалисти за сергии, магазинчета и кафенета. Висшето образование готви специалисти, които да подсигуряват  технологичен прогрес. За какъв технологичен прогрес можем да говорим като над 80 процента от фирмите у нас се занимават с търговия и услуги?“, подчерта проф. Борисов. По думите му бизнесът трябва да започне да инвестира сериозно в образованието, ако  има претенции към неговото качество.

Приетата идея на Алтернатива за българско възраждане университетите да имат право да реализират стопански своята научна продукция е от особено голямо значение, смята проф. Борисов.

“Българските университети единствени в ЕС  досега  нямаха право да реализират стопански научната  си продукция. Например,  ако разработят от Техническия университет едно изобретение и получат патент, какво можеше да го направи този патент ректорът, какво до сега можеше да го направи университета този патент? Освен  да го окачи в рамка на стената или да го изложи заедно с купите си по спорт. Каква  беше логиката на това? Как се очакваше да стигне науката до бизнеса? Благодарим за разбирането, че се прие идеята най-накрая нашите университети  да могат да създават търговско дружество, за да реализират научна продукция. Само един пример давам: всяка година Харвард  печели милиарди долари от продадени свои лицензи. Промяната осигурява реализация и на креативността, постигната от университетите, защото науката е само част от креативността. Други форми са изкуствата и литературата. Предимство  е, че законът вече разрешава стопански да се реализират и произведенията  на изкуството “.

Според  професор Борисов  би трябвало да се промени и отношението към възрастта за пенсиониране на преподавателите, предвид факта, че голяма част от тях произвеждат научен продукт през целия си живот. Трябва да се регулира и съотношението между преподаватели и студенти, тъй като във водещите висши учебни заведения в Европа съотношението е един преподавател на 4 до 7 студенти, докато у нас има специалности, в които един преподавател обучава повече от 40 души.

Проблем е и фактът, че частните висши учебни заведения не произвеждат собствени кадри, а вземат преподаватели от водещите университети, което в крайна сметка води до спад в качеството на обучение, посочи още заместник-председателят на АБВ. По думите му в България се наблюдава и негативната тенденция профилирани висши учебни заведения да предлагат неспецифични  за тях специалности, което също води до некачествена подготовка на кадрите.

Трябва да се преосмислят и критериите за оценка на дейността на университетите. Няма как всички висши учебни заведения да са много добри и отлични, посочи  още  проф . Борислав Борисов. Според него заложеното в закона право университетите  ни да разкриват свои структури  в чужбина  също е от особено голямо значение. „Ние  имаме огромна диаспора в чужбина, в същото  време всяка година средно 10 000 – 12 000 места не се усвояват от плановите бройки за прием на студенти в България. Това са пари, които са  отпуснати от бюджета за обучение. Защо да не учим българите в чужбина чрез  нашите  университети, с нашите учебници ?“

Професор Борислав Борисов коментира  и промените в уредбата на дейността на институтите. „До сега институти  можеха да се създават само  за научно-изследователска работа -   идея,  която  беше  хубава, но недоразвита до този момент. Институтът е този, който прави науката, прави науката в новите направления. Какъв е смисълът ако тази научно-изследователска работа после не я пренесеш в учебниците? Това вече сега е възможно. Нещо повече: ако развие науката в определена степен, институтът може да разкрие и нова специалност чрез факултета по това ново направление“.

В заключение председателят на парламентарната комисия  по въпросите на децата, младежта и спорта обърна внимание и на критиките, които бизнесът отправя към системата на висшето ни образование.