Учени от 29 страни обсъдиха скока при болните от Алцхаймер

Медицински университет-Варна бе домакин на първата в Европа международна научна конференция за болестта на Алцхаймер, която се състоя в курортен комплекс "Златни пясъци".

Форумът се провежда за втори път в света. В него участваха учени и лекари от 29 страни, събрани от най-голямата неправителствена научна организация в света за изследвания „Алцхаймер" - САЩ, съобщиха от Варненския медицински университет.

"Болестта на Алцхаймер е наистина глобална епидемия. Няма страна, която да не е засегната. 47 милиона са болните от Алцхаймер и от свързаните с него деменции по света. Очаква се до средата на нашия век тази бройка да се утрои ако ние не намерим адекватен начин да противодействаме и да лекуваме", заяви на пресконференция при откриването д-р Мария Карио, главен научен директор на асоциация "Алцхаймер" в САЩ.

Тя каза още, че в България има прекрасни научни достижения и изследвания, които заслужават да бъдат представени пред света.

"Заболяването е било подценявано в продължение на десетилетия навсякъде по света. Проблемът става все по-видим с удължаване на продължителността на живот в повечето страни. Затова той трябва да бъде поставен на масата и не трябва да се пренебрегва", обясни проф. д-р Илия Лефтеров от Университета в Питсбърг.

Над 100 000 са засегнатите от някакъв вид деменции в страната ни, като поне половината страдат от болестта на Алцхаймер, обявиха от гражданското сдружение "Алцхаймер - България". Данните са получени при единственото, направено в България епидемиологично проучване на заболяването до момента, което се е провело във Варненския регион.

Проф. д-р Лияна Апостолова – професор по неврология, радиология и генетика в Медицинския Факултет на Университета на Индиана, Индианаполис, обясни, че целта на учените е ранната диагностика на заболяването, преди то да е влязло във фаза на проявления. Сред факторите, които влияят върху по-бързото развитие на болестта са липсата на образование, продължаващо през целия живот, тютюнопушенето, заседналото ежедневие и нездравословният начин на хранене, като в 80% от случаите става въпрос за наследствено заболяване.

Досега само половината от генетичната предиспозиция е научно доказана. Нуждата от научни генетични и епигенетични изследвания е огромна.

В последните години научните изследвания отчитат напредък в няколко направления. Първото е свързано с биомаркерите, които подпомагат диагностицирането - методи за изобразяване на мозъка или изследвания на протеини в кръвта. Другите важни открития са в сферата на генетичната предиспозиция на болестта. Проф. Апостолова поясни, че в последно време усилията и са съсредоточени върху проучване на рядка форма на заболяването, свързана с по-ранното му проявление – още при хора на 40-50 годишна възраст, без диагнозата им да е свързана с инсулти и други заболявания, характерни за по-възрастни пациенти.

"Работим с 16 университета в САЩ, от които 13 ще са клинични центрове. Имаме много групи, които ще се фокусират върху анализа на данни в определена сфера – някои ще се занимават с клиничната част и с генетиката, други – с молякулярната диагностика, трети – с ядрено-магнитния резонанс. Плануваме да преминем и в глобално изследване на този специфичен вариант на заболяването и в света. Имаме вече партньори в Англия и Дания, но търсим партньори навсякъде", допълни тя.

Основните теми, които учените обсъждат са свързани с ролята на имунната система, генетичните и епигенетични промени при болестта на Алцхаймер и възможностите за диагноза и терапия, които те предоставят, молекулярните механизми и ролята на трансмембранхия транспорт при болестта на Алцхаймер и методите за ранна диагностика – образна диагностика и други биомаркери.