9 декември 1927 г. Спогодбата Моллов - Кафандарис

На 9 декември 1927 г. е подписана спогодбата Моллов-Кафандарис за размяна на население между България и Гърция.

Спогодбата Моллов-Кафандарис е договор между България и Гърция, подписан на 9 декември 1927 г. и одобрен от Съвета на Обществото на народите (предшественик на ООН) на 12 януари 1928 година.

Подписана е от финансовите министри на двете страни - професор Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат следва и размяна на население от двете страни.

Обезщетенията не се изплащат по силата на Ньойския договор. Тук става дума за една спогодба, подписана между България и Гърция, относно уреждането на последиците от воините и имуществото на българските преселници от гръцка територия към българска през периода 1913-1944 година.

Най-общо с нея България си плаща държавния дълг към Гърция с имуществото на българските преселници, т.е. с къщи, ниви, инвентар и т.н. По този начин се уреждат финансовите отношения между двете страни, а впоследствие България трябва да изплати обезщетение на нейните граждани, чието имущество е послужило за погасяването на държавния дълг.

Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България, размяна на населението и изплащане на задължение на Гърция към България в размер на 1 050 000 лева.

Кой е Владимир Моллов?

Владимир Моллов (04.07.1873-29.04.1935) е известен юрист, държавник и общественик, действителен член на БАН (1906 ). Роден е в Киев. Завършва право в Московския университет, специализира в Париж, Хале, Лайпциг, Виена и Торино. Професор в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Един от ръководителите на Демократическата партия, а след 1923 г. и на Демократическия сговор. Министър на народното просвещение, на железниците, пощите и телеграфите.

Като министър на финансите (1926-1931) сключва Бежанския заем 1926 г. и Стабилизационния заем 1928 г.

Ето какво пише в бюлетина на БТА от декември 1927 г.:

Женева, 9 декември 1927 г. /Швейцарска телеграфна агенция/ Съветът изслуша краткия доклад на представителя на Финландия по настояването на българските бежанци и финансовото възстановяване на България. Г-н Моллов благодари на Финансовия комитет и на членовете на Секретариата на ОН, които бяха отишли в София, за да проучат положението на страната и изказа надеждата, че до идущата сесия на Съвета през м. март ще може да бъде постигната пълна спогодба на всички точки. Г-н Нимайер констатира, че остават само три или четири точки, които се нуждаят от известно обяснение. Той добави, че Финансовият комитет разчита, че ще може да представи след кратко време окончателния си доклад.

***

Женева, 9 декември 1927 г. / Швейцарска телеграфна агенция/ В доклада на Финансовия комитет по настаняването на българските бежанци се констатира, че членовете на комитета, които бяха отишли неотдавна в София, се изказали похвално за компетентността, с която са ръководени службите от комисаря Шарон и от г-н Сарафов.
По финансовото положение на България в доклада се казва, че макар и да е осъществен значителен напредък, някои въпроси не са още напълно изяснени. Комитетът възнамерява, прочее, да продължи проучванията си със сътрудничеството на българското правителство и да представи доклада си в идущата сесия на Съвета.

***

Женева, 12 декември 1927 г. / Швейцарска телеграфна агенция/ Съветът на ОН разгледа в последното си заседание спогодбата относно гръцко-българското изселване. Докладчикът г-н Холсти /Финландия/ припомни, че този въпрос е бил поставен за проучване през м. септември на Финансовия комитет. Преговорите са завършили щастливо с подписването на 9 декември т. г. от българското и гръцко правителства на една спогодба върху одобрените от Финансовия комитет основи. По предложение на докладчика Съветът одобри единодушно една резолюция, в която поздравява представителите на българското и гръцко правителства, председателя на Смесената комисия и Финансовия комитет за щастливите резултати от работите им и одобрява доклада. Господата Миков и Дендрамис, от името на българското и гръцко правителства, заявиха, че приемат доклада.
След това думата бе взета от сър Остин Чембърлейн, който заяви, че е щастлив да се присъедини към благодарностите, изказани на заинтересуваните правителства, на Смесената комисия и на Финансовия комитет и отбеляза щастливото разрешение на сложния и важен въпрос, който бе внесен пред Съвета през м. декември 1923 г.
Сесията на Съвета биде приключена.