27 октомври 1912 г. Гърция първа влиза в Солун, а България закъснява фатално

На 27 октомври, 1912 година, по време на Балканската война гръцката армия завзема Солун, където достига и Седма пехотна Рилска дивизия. Тя е формирана е през 1904 г. с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. За първи началник на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев. Това припомня "Плевен прес".

Във времето докато българите прочистват височините около Айватово, комендантът на солунския гарнизон Хасан Тахсин паша се предава с войските си на гръцката армия. Стряскащият вик „българите идат” принуждава турският паша да се предаде. Изправен пред избора да се предаде на гърците или на българите, пашата избира първия вариант. По-късно става ясно, че е бил подкупен от местни гръцки банкери, уплашени от перспективата Солун да стане български.

Влязлата без бой в Солун гръцка армия отказва да допусне български части в града, чак след последвали преговори на 28 октомври, между командващия VІІ Рилска генерал Георги Тодоров и гръцкия престолонаследник принц Константин е прието гръцкото условие за влизането на две български дружини в новоосвободения Солун. Още същата вечер в града влизат не две български дружини, а една пехотна бригада с три батареи и един конен ескадрон.

На следващия ден договорените две дружини, в пълен състав и един ескадрон с развято знаме и с музика, начело на Техни Царски Височества българските князе Кирил и Борис, аташираните при тях офицери и щаба на VІІ пехотна Рилска дивизия влизат тържествено в града с церемониален марш. Привечер пристига и още един български полк, така въпреки договорките, в Солун се съсредоточават повече от 10 000 български войници от победоносната Седма пехотна Рилска дивизия.

От емоционална гледна точка съдбата на българите в Македония е от първостепенно значение за България. За освобождаването на географската област Щабът на действащата армия е отделил единствено легендарната Седма пехотна рилска дивизия в състав 14-ти Македонски, 22-ри Тракийски, 13-ти Рилски и 26-ти Пернишки, 49-и и 50-и пехотни полкове, 7-ми артилерийски полк, 7-ма пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-мо дивизионно интендантство.

Когато мобилизацията е обявена на 17 септември 1912 г., известието се пръска със светкавична бързина и рилци се стичат към сборните пунктове. Още от сформирането си до началото на Балканската война, полковете на дивизията се готвят за извоюване на свободата на останалите под робство българи в Македония и Одринска Тракия. Из главните улици на Дупница, Кюстендил, Самоков и Радомир бавно се точи внушителна, пъстра маса, окичена с цветя – войници, граждани, селяни, жени, деца, баби, старци. Всеки войник е заобиколен от своите близки – жена, деца, баща и майка - рилци тръгваха да сложат край на ужасите в Македония.

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия етап на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна армия, която е командвана от сръбския генерал Степа Степанович. От изходната си база в района Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони между Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните действия през есента на 1912 г. се развиват в следната последователност:

5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.

10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.

11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-а низамска дивизия край Кочани и влиза в града.

12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на

14 октомври – овладява Кресненския пролом.

22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.

25 октомври – Авангардът на 7-а дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк).

27 октомври – Бой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разбива турския заслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката армия.

След като оставя една дружина от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия. След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие. Седма дивизия обаче търпи големи загуби от студовете поради недостиг на гориво и топло облекло. По тази причина в началото на февруари са извадени от строя 3000 души.

През 1913 г. дивизията е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия.