Гражданско движение срещу банките

След близо тригодишни усилия на ощетени банкови клиенти, техни обществени застъпници и адвокати, дойде времето за гражданска самоотбрана. Това е инициативата, която стартира от началото на февруари, чието лого е "ЗАЩИТИ СЕ!". Това е първата гражданска кампания, която ще стартира на живо и в интернет пространството :" Тя призовава:  "Долу чл. 417 на Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/";

Публично лице на инициативата е адвокат Веска Волева, съобщи проф. Кръстьо Петков.

Цели на Движението „ЗАЩИТИ СЕ!”:
Първо, да се създаде интернет платформа за онлайн обмен на информация, документация, финансово образование и правни консултации за граждани-данъкоплатци и бизнесмени, ощетени от банки, монополи и имотни измамници;
Второ, да се инициира -чрез социалните , интернет базирани мрежи - национално гражданско движение за самоотбрана, взаимна подкрепа и законодателни промени, които да елиминират, или сведат до минимум посегателствата върху финансовите интереси, имотите, достъпа до публични услуги и бизнеса на гражданите, домакинствата и местните общности;

Структура и приоритети на интернет-движението „ЗАЩИТИ СЕ!”:
Ще се създаде интернет портал, който включва три интерактивни тематични секции:

2.1. ЗАЩИТА ОТ БАНКОВ ПРОИЗВОЛ
Водеща консултантска и правозащитна агенция:
Кантората на адвокат Веска Волева
2.2. ЗАЩИТА ОТ МОНОПОЛНИ ТАКСИ
2.3. ЗАЩИТА ОТ ИМОТНИ ИЗМАМИ

* * *
Интернет-движението ”ЗАЩИТИ СЕ!” стартира с онлайн инициативи и кампании на живо по първата тематична секция:
ЗАЩИТА ОТ БАНКОВ ПРОИЗВОЛ
Тук има натрупан опит, информационен масив и спечелени съдебни дела. Моделът на работа в това тематично направление ще се пренесе по-късно върху другите две секции;

3. ГРАЖДАНСКО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО

Първата кампания, която стартира от началото на февруари, 2012 г. е:
„ДОЛУ ЧЛЕН 417”

Целта на кампанията е: да се мобилизират гражданите, домакинствата и бизнесмените, засегнати от дискриминационата уредба в ГПК, която ги поставя в неравностойно положение в случай на потребност от самозащита срещу банкови своеволия.

Кампанията включва:
> национална гражданска подписка за премахване на банковите привилегии, регламентирани в чл. 417 на ГПК;
> лобиране в парламента;
> обмен на международни/европейски добри практики;

Край на кампанията- до внасяне и приемане на исканата поправка в чл. 417 от ГПК;

* * *

ВУЛГАРНО БАНКИРАНЕ

/Политическа и правна технология на банковите измами/

Проблемът на българските граждани с банките е преди всичко юридически. В основата си той е породен от порочната правна уредба, създадена с Гражданско-процесуалния кодекс ( публикувано в Държавен вестник 59 от 20.07.2007 година и в сила от 1.03.2008 година).

***
Казусът се състои в следното:
Банките са търговски дружества. Те извършват търговска дейност с цел печалба. Съгласно чл. 2 от Закона за кредитните институции „Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране ЗА СВОЯ СМЕТКА И НА СОБСТВЕН РИСК”.
От това следва, че като всеки търговски субект банките получават цялата печалба от търговската си дейност, но при лошо търговско управление следва да понесат риска от действията си, респективно загубата. Така е впрочем с всички участници на пазара.
Това класическо правило в бизнеса е решено от законодателя в ущърб на всички българи – както физически лица, така и фирми. Банките са приравнени на държавата и общините и в член 417, точка 2 от Гражданско процесуалния кодекс те с извадени от класическия граждански оборот и са приравнени към статута на държавата и общините.

Какво означава това?

1. Държавата и общините, без да доказват основанията си, могат да поискат и веднага да получат заповед за изпълнение от съда и съответно изпълнителен лист, без да доказват каквото и да било – само по извлечение от счетоводни книги. Съдът веднага издава тази заповед за изпълнение, тъй като законът не му е дал право да проверява каквото и да било, освен формата на документа, т.е. дали той е наречен „извлечение от счетоводни книги”. В това производство „длъжникът” изобщо не участва, нещо повече, той дори не знае за него. Той научава за това едва когато съдия-изпълнителя предприеме изпълнителни действия срещу него.

2. Горните права на държавата и общините и съответно интересите на длъжниците са гарантирани от пакет документи, които регламентират дейността и поведението на държавата и общините. Всички техни представители и служители следва да се съобразяват с тази регламентация под страх от отговорност – наказателна и гражданска. Над тях упражняват контрол редица други държавни и общински формирования с цел предотвратяване на грешки и злоупотреби.
Като пример може да бъде даден Закон за държавната собственост и правилника за приложението му, Закон да общинската собственост и правилника за приложението му, Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и много други. Там за лицата, заемащи публична длъжност, има установени безброй ограничения, нарушаването на които влече след себе си тежки санкции.

3. На банките са дадени същите тези права без абсолютно никакви задължения. Те са скандално безконтролни при предоставянето в съда на въпросните „документи и извлечения от счетоводни книги”. Това им даде възможност да обявяват за непогасени задължения на длъжници и такива, които са определени от самите тях в процеса на изпълнение на задълженията по определен кредит, т.е. длъжникът е изправен платец, но междувременно банката е решила че той дължи друга сума, освен договорената. В зависимост от нуждите си те определят колко им се дължи и под страх от гореописаната процедура длъжниците са притиснати до стената и приемат всички наложени им условия. При несъгласие те рискуват не само заложените имоти, но и всичко останало, което притежават. Законодателят не им е дал никаква процедура, в която да изложат и докажат правата си и изнудването от страна на банките. В практиката ми случаите на доведени до самоубийство или до напускане на страната набедени за длъжници на банките растат в геометрична прогресия.

4. Пак чрез горния механизъм и ,неприемайки отговорността за непрофесионалния риск, който са поели, и под страх от горната процедура, банките притискат „длъжниците” /дори и тези, които плащат определените от тях непосилни вноски извън договорените/ да ипотекират допълнително имущество, за да може те да бъдат гарантирани многократно и с новата гаранция да продължат спиралата на увеличение на вноските по кредитите.

Обясненията на банкерите за това изнудване са абсурдни и нахални:
- Пазарни условия – сякаш ако ги има, те се отнасят само за банките, а не за останалите граждански субект; това е преценка на самата банка и по този начин тя налага условията, без да е равнопоставена страна в договорите;
- Че „индексирали” вноските - сякаш те са господ, който раздава справедливост ;
- Че се променил някой индекс – според тях той винаги се променя в тяхна полза, а дори и да е обратното, няма случай досега вноските да са намалени.

И други подобни...

5.Търговски риск е и поведението на банките, което доведе до вдигане на лихвите по депозитите до нива, които бе невъзможно да бъдат изплащани, ако не бяха изнудени и принудени кредитополучателите да ги покриват, притиснати от чл. 417 от ГПК.
Използвайки предимствата на цитирания текст банките налагат на клиентите си всевъзможни такси, глоби, наказателни лихви и тем подобни. Някои от тях, ако не бяха страшни за клиентите, са направо смешни, като например „такса за съгласие”, „такса за предоговаряне”, такса за «обслужване» - сякаш обслужването на кредитите е извън търговската дейност на банките.
Всеки средно грамотен човек знае чий прерогатив са таксите. Но не е луд който яде баницата, а този който му я дава.

***
Горната законодателна уредба пусна духа от бутилката.

1. Банките, респективно банкерите, стигнаха в наглостта си до там, че лицата, участващи в управлението им, започнаха да правят паралелни свои фирма, които след изнудване по горния начин сключваха с длъжниците анексите по първоначалните договори за кредит и последните се задължаваха към тях, без същите да отговарят на изискванията за банкова дейност.
Паралелните фирми включиха в предмета си на дейност събиране на дългове – дейност абсолютно противозаконна, тъй като по закон тази дейност се извършва от съдия-изпълнители и при известни законови гаранции. От тези фирми звънят на „длъжниците” и тровят живота им. Тези фирми управляват и се разпореждат с имотите, които са иззети от „длъжниците”.
Интересно ще бъде да се проучи с какви имоти са се снабдили банкерите и техните приближени. За всеки, боравещ с интернет е много лесно по имената на лицата в управлението и надзора на банките да провери в службата по вписвания какви и кои са тези фирми. Голяма част от тях са на чужденци, на някои дори седалищата им са в чужбина. Това са каналите, по които се краде и изнася националния ни продукт и държавата се обезкръвява.

2. Лихвата е пазарен компонент. Според мен тя не следва да се фиксира. Но за да бъде наистина пазарна, тя трябва да се определя и приема от двете страни единствено при сключването на съответния договор, тогава, когато заемополучателят я знае и си е направил съответната преценка относно обслужването на дълга. Именно в този случай лихвата би била определена на пазарен принцип. Но последващите удари под кръста с едностранното вдигане на лихвата, благословени и закрепени законодателно от Народното събрание, представляват вулгарно банкиране, което в крайна сметка ще срине държавата.

***

Стабилността в договорните отношения е основен принцип в правото. То предпоставя спокоен бизнес, предвидимост в отношенията между пазарните субекти и отговорност при изпълнение на задълженията. Тя е предпоставка за и за икономическо развитие. Тази стабилност е минирана с горната разпоредба и икономиката в държавата ни е извадена от релси. Това се отнася и за домакинствата. Нищо добро не ни предстои, ако този режим не бъде променен.
Що се касае до потребителя, той е защитен от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, чиито норми с приети у нас със Закона за защита на потребителите. Там е казано, че :

> В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

> Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по специално във връзка с договори с общи условия.

> Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на настоящия член към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.

> Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти.

Както се вижда, Европейският съюз се е погрижил за правата на потребителя. Нашият законодател обаче с един единствен текст в Гражданския процесуален кодекс /чл. 417/ е заличил тази защита. Той е лишил потребителя от процедура, където да докаже правата си. И вместо честен, присъствен и състезателен съдебен процес, той получава покана от съдия-изпълнителя да напусне жилището си, а ако може и жилищата на всичките си роднини, защото банките са решили така и никой не може да оспорва това.

И не е чудно, че политиците се грижат толкова ревностно за банките. Дайте си сметка колко и кои политици преминаха след мандата си в банковата система, дори и без елементарен ценз. Така политическата власт се превръща във финансова.

И не е чудно, че тези изключително важни за обществото проблеми не намират място в повечето основни медии. Рекламите са добре платени, защото банките имат пари и могат да ги плащат. Това обаче са нашите пари, безскрупулно ограбени от нас. И затова богатата /не могъща/ ръка на банките личи при отразяването на тези въпроси в медиите.

Накрая в България ще останат политиците и банките. Тогава няма да има кого да скубят. Ще загинат и те!

1 февруари, 2012 г. Адв. Веска Волева