Интеграцията (не)възможна!?

По данни на Съвета на Европа близо 10% от населението на България са цигани. По неофициални данни общността им е още по-голяма. Повечето от тях живеят необразовани в изолирани гета, крайно бедни общности, нямат доходи, нито достъп до качествени социални и здравни услуги. Така малцинството се превръща в мащабен държавен проблем. Циганите са бомба със закъснител, която ще помете бъдещето на всички в България, наред с тяхното собствено. Има ли и бегла надежда така нужната интеграция да стане факт? Работи ли държавата по елиминирането на надвисналата заплаха или поне по нейното забавяне? Възможно ли е уязвимите групи у нас да бъдат десегрегирани и да заживеят нормално?

Както "Факти" вече отбеляза, циганското гето "Надежда" в Сливен се сдоби с първата си детска градина. Наред с образователното учреждение, открито на 22.11, е изграден и мултифункционален център за култура и здравеопазване.

Проектът на местната община е изпълнен в рамката на Програма ЗОВ (Здраве и Образование за Всички) на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Стойността му е близо 2 800 000 лв. - 85% от средствата са швейцарското финансиране, а останалите 15% - националното съфинансиране.

Ръководителят на ЗОВ, Ирина Файон, изтъкна целта на програмата да подпомогне социалното включване на ромите и останалите уязвими групи. В периода от 2013 до 2019 година, партнирайки си с три министерства (МТСП, МОН и МЗ), ЗОВ се опитва да подобри достъпа на циганите до качествено образование в детски градини и начални училища, както и до първично здравеопазване, репродуктивно майчино и детско здраве. Програмата подкрепя и съхраняването на културната идентичност на ромите, както и техните традиции. Надеждите са ЗОВ да устои като проект, който, с правилната политика от страна на местната власт в различни населени места у нас, да бъде мултиплициран колкото се може повече пъти... докато не достигне нужните мащаби, за да усетим интеграцията.

От ляво надясно: директорът на детска градина "Надежда" Катя Вълева, посланикът на конфедерация Швейцария Мюриел Берсе Коен и зам.-министърът на труда и соц. политика Зорница Русинова.

„Много съм щастлива, че Швейцария успя да допринесе за създаването на мултифункционалния център в квартал „Надежда“ в Сливен. Подкрепяме правителствените Ви усилия да осигурите достъп до образование на всяко едно дете. Важно за бъдещето на България е всички да бъдат образовани. Развиваме проекти на още няколко места тук – в Русе, Монтана, Пловдив, Шумен и Бургас“, сподели от своя страна посланикът на Швейцария Мюриел Берсе Коен по време на откриването.

„Смисълът на този проект е една политика, която от години социалното министерство подкрепя, а именно инвестициите в ранно детско развитие. Стремим се да създадем интегриран подход на работа на всички институции“, отбеляза зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова.

„Вече има промяна в правилата, по които се отпускат семейни помощи. По предложение на директорите на учебни заведение те могат да се изплащат под формата на такса за детска градина, например, както е в случая“, добави зам.-министърът на образованието Деница Сачева.

Тя допълни още, че от следващата година започва и голям проект по програма „Наука и образование за интегриран растеж“ на стойност от близо 80 млн. лв, който е насочен само към детските градини. Целта му е да обхване повече деца от уязвими детски групи в ранната им възраст.

„На първо място се опитваме максимално да ориентираме българската образователна система към това да подготвя децата с конкретни умения. Кариерното ориентиране и професионалното ориентиране да стават по-рано, така че децата да могат сами да правят своя избор накъде биха искали да се реализират. Опитваме се да направим така, че образование да значи добра работа“, поясни Сачева.

Да спрем за момент със сладките приказки и се върнем в суровата реалност, тъй като по неофициални данни циганите в България са над 600 000 души. Създаването на проект като детската градина в квартал „Надежда“ несъмнено е стъпка напред, но нека не се залъгваме – капацитетът ѝ е ограничен до едва 134 места за деца от 0 до 6 години. Същевременно само в това гето живеят няколко хиляди деца, а годините си текат. Колко подобни стъпки са нужни, за да не продължим да „изпускаме“ поколение след поколение при малцинствата? Има ли и искра надежда циганите и останалите малцинствени групи у нас да бъдат интегрирани преди кофата с вода да прелее и насрещният процес да стане необратим?

Именно с подобни въпроси се обърнахме към зам.-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова. Ето какво сподели тя пред „Факти“:

„В квартал „Надежда“ досега нямаше детска градина. Преди няколко години, когато за пръв път започнахме да работим с общината, си дадохме сметка, че в този голям квартал с над 25 000 жители би било целесъобразно да се направи такъв тип инвестиция, наред с останалите услуги, които осигуряваме. Считам, че мерките, подпомагащи уязвимите деца в най-ранна възраст, които с годините предприемаме, на територията на 64 общини, функционират центрове за ранно детско развитие, които осигуряват освен образователни услуги, услуги, свързани с подкрепа на децата, които имат нужда от специални образователни потребности, рехабилитация, когато говорим за здравна помощ, консултиране на родителите. Всички тези мерки ще дадат ефект заради голямата реформа в социалната сфера. Надявам се проектозаконът за социалните услуги да бъде приет от парламента“, сподели зам.-министърът.

Зам.-министър Зорница Русинова

Русинова е убедена, че след едно или две поколения в голям мащаб ще има видими резултати в интеграцията на циганите.

„Мерките, които в момента взимаме - да не допуснем нито едно дете да е извън училищната система, ще дадат резултати, след като завършат училище. Паралелно с това има множество инициативи, които организираме. Предоставяме комплексни мерки - консултиране на родителите в отношение на семейното планиране, докато децата са на ясла. Търсене на мотивация, защото част от родителите нямат такава да работят. Паралелно с мотивацията, една от мерките, които дават огромен ефект е спирането на социални помощи, защото не говорим само за социолози, които трябва да ги мотивират, но и дисциплинарни мерки“, разясни Русинова пред „Факти“.

„Една от най-действащите политики на пазара на труда е работата на трудовите медиатори. Те влизат и работят там, където има по-големи ромски общности, за да ги мотивират. Обикновено те са хора от същата общност, което дава по-голям ефект. Другата ни добре действаща мярка е синхронизираната мярка с министерството на образованието относно ограмотяването на възрастни, тъй като много трудно можем да намерим работа на нискоквалифицираните хора, регистрирани в бюрата по труда. Те нямат нито основно, нито средно образование – не можем да ги включим в квалификация. И все пак, водейки се от данните от пазара на труда и данните, които министерството на образованието изнася за деца, включени в образователната система, считам че ефект ще има“, заключи зам.-министърът на труда и социалната политика пред медията ни.