Оправдан ексшеф в "Топлофикация" осъди прокуратурата за 176 000 лева

Бившият шеф в столичната "Топлофикация" Емил Антонов, който 10 години беше разследван и подсъдим за присвояване на милиони, но накрая делото срещу него беше прекратено, осъди прокуратурата да му изплати обезщетения за над 176 000 лева. Решението не е окончателно, но втората инстанция му присъди повече от първата.

Антонов заведе дело срещу държавното обвинение по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и преди дни Софийският апелативен съд (САС) му е присъдил обезщетения от 40 000 лева за преживените страдания през годините и над 136 000 лева за пропуснати ползи от неполучени заплати, показва проверка на "Лекс".

Делата по ЗОДОВ са естествено продължение на завършилите с оправдателни присъди наказателни процеси, а когато са били публични с обвиненията, свързани с работата на подсъдимите, налаганите след това обезщетения са много по-големи. По-трудно доказуеми са понесените имуществени вреди и в случая с Антонов впечатление прави именно крупното обезщетение за тях.

От решението на съдебния състав с председател Атанас Кеманов става ясно, че освен обичайните вреди Антонов е бил обект на подигравки от страна на евентуални работодатели и в продължение на 10 години е опитвал, но не е успявал да си намери работа по специалността. Съдът приема, че той е бил обречен да се изхранва с по-нискоквалифицирана работа и единствената причина за това е публичният съдебен процес срещу него.

Ексшефът в "Топлофикация" беше арестуван през декември 2006 г., няколко месеца след задържането на директора Валентин Димитров-Вальо Топлото.

"Той ни каза, че го викат за свидетел и след това се появи по новините с белезници", спомня си синът на Антонов пред съда.

Тогава прокуратурата му повдигна обвинение за съучастие в присвояването на пари от дружеството и той остана в ареста половин година. Още след задържането му е бил прекратен и трудовият му договор с "Топлофикация" поради невъзможност да го изпълнява.

Първият обвинителен акт по делото беше внесен в градския съд през 2008 г., а на следващата година Антонов беше оправдан. След още 3 години оправдателната му присъда беше потвърдена и на втора инстанция, но след това Върховният касационен съд (ВКС) върна делото, защото не беше съгласен с оправдателните присъди на част от останалите подсъдими, начело с Валентин Димитров. Според тогавашния докладчик по делото във ВКС Севдалин Мавров, който сега е член на Висшия съдебен съвет, отговорност е трябвало да се търси единствено от Вальо Топлото.

Апелативният съд обаче върна делото до първа инстанция, а тя го прекрати и така в края на 2013 г. - 7 години след ареста на Антонов, то се оказа отново в прокуратурата. В следващите две години тя два пъти опита да внесе нов обвинителен акт, в който отново бяха включени всички подсъдими, но той все беше връщан заради допуснати съществени нарушения. Едва през май 2016 г. прокуратурата прекрати делото срещу Антонов след изрично указание на градския съд. Така мудният процес срещу него приключи след точно 9 години, 11 месеца и 18 дни.

В иска си срещу прокуратурата бившият зам.-изпълнителен директор на "Топлофикация" претендира за 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и близо още толкова за пропуснати ползи.

На първа инстанция съдия Стилияна Григорова от градския съд осъди прокуратурата да плати на Антонов 40 000 лева за неимуществените вреди, но отхвърли изцяло иска му за пропуснати ползи от заплати и обезщетение, което е трябвало да получи при пенсиониране. Тя се мотивира, че обезщетение за пропуснати ползи предполага сигурност, че имуществото му е щяло да се увеличи, а в случая ставало дума само за предположение. Според Григорова отговорност за прекратения договор на Антонов носи "Топлофикация", а не прокуратурата. Тя не вижда и пряка връзка между воденото дело срещу Антонов и оставането му без работа.

Противоположно е обаче мнението на апелативните съдии, които пишат, че има причинна връзка между повдигнатото обвинение, задържането под стража и прекратяването на трудовия договор на Антонов и невъзможността му после да си намери работа по специалността. В мотивите си те пишат, че работата му в "Топлофикация" е била сигурна, на безсрочен трудов договор, който не е имало никакви изгледи да бъде прекъснат, ако не са били обвинението и арестът.

"Налице е сигурност в достатъчна степен, че е щял да получава за процесния период трудовото възнаграждение, съответно на длъжността, която е заемал преди това. От друга страна ищецът не е бездействал, търсил е работа по трудово правоотношение в сферата, в която е работел преди това, както и в други сфери, независимо от специалността си, и когато е успял да намери работа, макар и несъответна на квалификацията и опита му, и значително по-ниско платена, той е започнал да работи. Следователно, съдът намира, че ищецът е положил всички усилия да ограничи вредите", се казва в мотивите на съда.

След края на делото Антонов започнал работа в малка фирма, като технически секретар, въпреки че бил пенсионер, а в предходните години годишните му доходи били между 5000 и 7000 лева. Тогава той е опитвал да си намери и работа по специалността, но публичният му образ, изграден от публикации в медиите, бил на "крадец от "Топлофикация". Хората го сочели по улиците, а когато отивал на интервю за работа му се присмивали и питали как да го назначат, след като вестниците пишели, че е крал пари. Антонов подал документи и за работа в Министерството на енергетиката, но от там били възмутени от това - казали му: "Как не Ви е срам изобщо да подавате такива документи!".

Затова апелативният съд приема, че той наистина е търсил подходяща работа и само заради делото срещу него не е успявал да намери, поради което уважава иска му за имуществени вреди. Изчислените от съда пропуснати ползи са за 136 328,89 лева и представляват разликата между заплатите от "Топлофикация", които Антонов е щял да получи от ареста до пенсионирането си през 2016 и доходите, които е получил за това време.

Апелативните съдии потвърждават обезщетението от 40 000 лева за страданията, които е преживял - подигравките към него от съседи и познати, както и влошеното му здраве.

Решението обаче не е окончателно и предстои последната дума на Върховния касационен съд.

Докато Емил Антонов е на път вече да осъди окончателно прокуратурата, процесът все още е висящ на първа инстанция срещу Валентин Димитров и шефката на фирма "Шибър" Мая Стоилова. Освен Антонов, първоначално по него подсъдими бяха още бившият му шеф Георги Рогачев, който също беше оправдан, и Лина Абланска. Миналата година делото беше прекратено и срещу нея, тъй като тя почина и не доживя финала му. Преди седмица се очакваше най-после да се стигне до пледоарии, но съдът ги отложи за 13 юни.

И докато това дело все пак е стигало и до ВКС, рекордно е протакането на другия висящ процес срещу Димитров. По него той от 10 години е подсъдим за пране на пари и данъчни престъпления. По това дело подсъдима беше и майка му Цеца Димитрова, но възрастната жена също почина преди края на процеса. Делото беше внесено в Софийския градски съд през есента на 2009 г., но до днес съдия Петя Крънчева не го е приключила. Следващото заседание е на 12 юни.

Докато тези дела са още на първа инстанция, Вальо Топлото вече изтърпя една присъда от 3 години затвор за безстопанственост. В началото на миналата година той излезе предсрочно от затвора, а тогава пък беше и окончателно оправдан по обвинението за валутни престъпления, делото за което също се проточи 10 години.