Борисов моли за безвъзмездна помощ в Брюксел

Премиерът Бойко Борисов настоява в Брюксел да се осигури безмъзмездна помощ за социално слабите и хората без работа, както и да се подкрепят мерките за запазване на заетостта.

В тежките преговори между лидерите на ЕС българският премиер е препоръчал това като обща политика.

Това обаче засега не среща подкрепа, което обричана на провал идеята за помощния план, с който Борисов отиде на първия след избухването на пандемията присъствен Европейски съвет в Брюксел. На тръгване от София той заяви, че отпътува, за да работи за още повече евросредства за България и че държи да не се намаляват милиардите, предвидени за дарения (грантове) в първоначалния вариант. Борисов не коментира за твърденията, че няколко западни държави искат спазването върховенството на закона да е едно от условията за достъпа до средствата, освен протоколното "това е основата на всяка демокрация". Нищо от това не успява да устои на натиска на страни "пестеливите" като Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция. 

Към „четворката на спестовниците“, както я нарече Борисов, през последните часове към тях изглежда се присъединяват Финландия и в някаква степен Италия. Германия като ротационен председател на ЕС се опитва да поддържа арбитърска позиция.

Към 14 часа българско време няма ясно изразена позиция на Франция, а страните от Централна Европа е много вероятно да блокират взимането на решение днес и да се наложи още една среща на върха следващата седмица.

След заседание на лидерите на няколко ключови държави, продължило до 3 часа тази нощ, Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, съобщи, че е предложил коригиран вариант на плана за съживяване на 27-те икономики.

В него се предвижда орязване с 50 млрд. евро на грантовете и увеличаване с толкова на средствата, които ще се отпускат като изгодни кредити на нуждаещите се страни.

Според италианския в."Република" премиерът Джузепе Конте е коментирал, че това се очертава като интересен компромис, но изданието обяснява, че причината е друга - част от страните, които правят вноските в помощния план, са искали намаляване на грантовете с още милиарди.

Друго ново предложение е за т.нар. супер спирачка, т.е. механизъм, съгласно който една страна член може да предизвика спиране на достъпа до евросредствата на някоя държава, ако прецени, че те не отиват по предназначение. Това ще става по време на оенката на националните планове за реформи, които се представят на Европейската комисия. Още не са известни подробности за този механизъм, но медии коментират, че в новия си вариант той е подсилен спрямо предложението, което лидерите започнаха да обсъждат в петък вечерта.

Пред колегите си от Европейския съвет Борисов днес е настоял за по-координирани действия в борбата с последиците от COVID-19 пандемията. „Погрешно е да считаме, че сме в края на пандемията. Нито имаме ваксина, нито имаме лекарство“, коментира Борисов.

Според него ЕС трябва да се концентрира върху следващите 6 месеца, защото икономическата ситуация тогава ще бъде най-тежка. "Ключово е да бъдат подкрепени медицинските работници, медицинските центрове и като цяло медицинската страна на пандемията и да има единен медицински протокол за всички европейски държави, например по отношение на маските, дистанцията, училищата, ресторантите", счита Борисов.

Според него трябва да се осигури и безмъзмездна помощ за социално слабите и хората без работа, както и да се подкрепят мерките за запазване на заетостта. Борисов е препоръчал това като обща политика в ЕС, макар че кабинетът у нас не осигури достатъчно безвъзмездна подкрепа на хората в нужда.

Борисов изтъкна, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс, имат правото да търсят и по-голям контрол върху разходването на средствата. По думите му това е нормално и изрази подкрепа за т нар. „четворка на спестовниците“. 

Същевременно Борисов изтъкна, че в устройството на ЕС органът, който упражнява контрол, е Европейската комисия. 

По информация на ТАСС втората сесия на срещата на върха е била прекъсната и лидерите са преминали към двустранни консултации.

Вчера държавните и правителствените ръководители на страните от Евросъюза не успяха да се договорят на срещата на Европейския съвет за формирането на 7-годишен бюджетен план на общността за периода 2021-2027 г., както и за фонда за възстановяване на икономиката ѝ след пандемията на коронавирус. Журналистите в Европейския съвет бяха осведомени, че срещата ще продължава в събота по обяд и не се знае колко още ще се проточи. Някои прогнозират, че може да стане тридневна.

Така не се сбъдна надеждата на Борисов, който обяви, че се надява договореност да бъде постигната още в първия ден от срещата на върха в ЕС.

Дискусиите вчера продължиха 13 часа, но лидерите на страните не постигнаха консенсус. Според дипломатически източник,той  Той настоял разпределянето на парите от фонда да става с единодушното одобрение на страните-членки, което означава всяка страна да може да ги блокира по всяко време. Неговият отказ да приеме новите предложения на председателя на Европейския съвет за управлението на т. нар. механизъм за възстановяване и устойчивост на практика принудиха Шарл Мишел да прекрати заседанието.

Австрийският канцлер Себастиан Курц заявил, че неговото правителство категорично отхвърля предложението 500 млрд. евро от фонда за възстановяване да бъдат разпределени под формата на безвъзмездна помощ. "Основното ни искане е да не се превръщаме в съюз с дългосрочен дълг. Разбира се, искаме да покажем солидарност, но трябва да имаме предвид и интересите на австрийските данъкоплатци", написа той в Туитър.

От името на четирите държави, определяни като "пестеливата четворка" (Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания), той предложил предвидените 500 млрд. евро безвъзмездни помощи да бъдат орязани до 200-250 млрд. евро. Тези пари, заедно с още 250 млрд. евро за преференциални заеми, трябва да дойдат чрез генериране на общ дълг на съюза. Курц нарече също така южноевропейските държави "счупени".

По-рано дипломатически източници твърдяха, че се очаква европейските лидери да постигнат компромис под името "преговорна кутия".

Според други дипломати обаче Европейският съвет е далеч от споразумение по бюджета на ЕС за следващите 7 години и възстановителния план от пандемията, предаде БНР.

Унгарският премиер Виктор Орбан заплашил да наложи вето върху всички предложения, ако отпускането на средства от фонда се обвърже с върховенството на закона. Това предизвикало бурна реакция от премиера на Люксембург Ксавие Бетел, който изригнал, че ако не се основават на общи ценности, лидерите на държавите от ЕС няма за какво да се събират.

Чешкият премиер Андрей Бабиш пък директно обяви, че възгледите на евролидерите остават много различни. Още при пристигането си на Европейския съвет в Брюксел Бабиш заяви, че разпределянето на парите от фонда за възстановяване трябва да се основава на намаляването на растежа на икономиката в отделните страни, а не на досегашното състояние на икономиките им.

"Ще усетим влиянието на пандемията догодина и това влияние ще се отрази главно на БВП. Така че това трябва да бъде най-големият критерий - каза Бабиш. - Чехия има едно от най-ниските нива на безработица, едно от най-балансираните съотношения на дълг спрямо БВП и също така имаме растеж. Невъзможно е да се наказват успешните страни, защото са били успешни".

Двудневната среща на Европейския съвет трябва да одобри или отхвърли проекта за 7-годишния бюджет на Еврокомисията в размер 1,074 трлн. евро и за фонда за възстановяване на икономиката в размер на 750 млрд. евро.

Още в четвъртък източник от Европейския съвет съобщи на журналисти, че страните членки нямат предварително съгласие нито относно начините за попълването на бюджета и фонда за възстановяване, които ще изискват големи държавни заеми и въвеждането на нови данъци в Европа, нито относно бъдещето разпределение между държавите на дотациите от еврохазната.

Според последните оценки на Еврокомисията, тази година се очаква 8,3% спад на БВП на общността, което е небивал показател в следвоенната история на Европа.