Корупция в Министерството на транспорта

Екипът на неправителствената организация "Институт за пътна безопасност" обвини Министерсвото на транспорта в сериозна корупция. Според Богдан Милчев и съмишлениците му в доклада към проекта за изменение на Наредба №37, зам.-министърът А. Попов обяснява, че с промените ще се повиши „качеството на контрола на теоретичното и практическото обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС“. На практика обаче основната цел на проекта за промени в Наредба №37 е да се докаже, че се създава система за ефективен контрол на обучението, за да влезе в сила заповедта на министъра на образованието и науката за увеличаване на часовете за практическо обучение. С други думи, официално промените се правят за да се подобри обучението, но зад това стои съвсем друга идея – целта е да се дадат "едни пари" на "едни хора" – корупция.

Ето какво пишат от "Института за пътна безопасност":

Схемата, по която се работи, за да се дадат тези пари, е следната:

1. с цел подобряване на обучението министърът на образованието предлага вдигане на часовете за практическо обучение; така инструкторите ще са доволни, защото ще се вдигне цената на обучението, а обществото ще бъде заблудено за това, че държавната администрация работи;

2. министърът на образованието казва, че за да е сигурно, че часовете по практика се дават, министърът на транспорта трябва да направи една система за GPS контрол на практическото обучение;

3. министърът на транспорта възлага на правилните хора да направят системата за контрол, срещу което те получават съответните пари; сметката, която се прави е веднъж да се дадат едни пари за направата на системата, а след това да се събира такса за всеки „проконтролиран“ обучаван водач.

Именно тази схема започна да се реализира миналата година, когато автомобилната администрация възложи на фирмата на една млада девойка от Благоевград без никакъв професионален и житейски опит, да изготви концепцията за контрол на практическото обучение. Инструкторите обаче разбраха истинските намерения на администрацията и затова беше направен протеста на 14 януари. В резултат на този протест, министрите на транспорта и образованието обещаха, че това няма да се случи и че Държавната агенция за пътна безопасност ще бъде медиатор на промените в системата за обучението.

Да, ама не. На практика работата по реализирането на описаната идея за даването на парите продължи. Министърът на образованието пусна заповед за вдигането на часовете за практическо обучение, с условието, че заповедта ще влезе в сила след като министъра на транспорта осигури система за контрол на практическото обучение. Именно затова се появява и проекта за изменение на Наредба №37. Този проект обаче, принципно е е грешен, защото:

1. няма съгласуваност на предлаганите текстове за промени в наредбата, с текстовете от учебните документации, по които трябва да се провежда обучението;

2. предложения за промени в съдържанието на обучение и неговата организация, по принцип нямат място в Наредба №37; съгласно ЗДвП съдържанието на обучението и неговата организация се определят от министъра на образованието и науката в съответните учебни документации, а министърът на транспорта, с Наредба №37 определя условията и реда за издаване на разрешенията за обучение и условията и реда за самото обучение (например учебната документация казва, че теоретичното обучение се води в кабинет, а Наредба №37 определя изискванията към кабинета – площ, осветление и т.н.);

3. предлаганите промени напълно се разминават с философията на концепцията за обучение на водачите, предложена от Държавната агенция за пътна безопасност; там доста категорично е записано, че обучението трябва да се освободи от административните тежести и ограничения, а на инструкторите се даде възможност да прилагат индивидуалния подход към всеки отделен обучаван водач, като същевременно се завишат изискванията към изпита и хората, които го провеждат.

Трябва обаче да се признае, че стремежът на инструкторите към вдигане на часовете за практическо обучение не е случаен. В резултат на намаляване на населението на страната, непрекъснато намалява и броят на хората за обучение. Същевременно, заради лесният достъп до професията на инструктора, броят на учебните центрове расте и в резултат на това приходите на хората, които се занимават с обучение на водачите, намаляват. Затова при внимателното запознаване с проекта за изменения в Наредба №37 се вижда и още едно желание за промяна – да се ограничи достъпа на по-малките фирми до пазара за обучение на водачи.

За контрола при обучението:

По принцип, за да се гарантира създаването на добри водачи, със Закона за движението по пътищата, на министъра на транспорта е възложено да осъществява контрол върху обучението. Той се осъществява от автомобилната администрация, която трябва да контролира дали инструкторите спазват учебната документация на министъра на образованието. И тук е един от най-важните моменти – какво контролира администрацията. Сега, при теоретичното обучение, тя следи за присъствието на обучаваните водачи в кабинетите, а при практическото обучение следи дали се дават часовете определени за кормуване. В този смисъл са и предложенията за промени в Наредба №37 при реализирането на контрол със съвременни технически средства.

Добрият водач се изгражда не толкова на принципа на многото часове за обучение, а на това какво е съдържанието на обучението и дали той е получил това съдържание. Затова при теорията е важно не само колко часа е преседял в кабинета по теория, а и това, какво му е преподадено и как е усвоен материала. За целта, всеки учебен център, съгласно учебната документация, е длъжен да предоставя на всеки обучаван водач учебна книжка, в която е описано съдържанието на обучението и как е организирано то. В тази книжка инструкторът трябва да отбелязва напредъка на водача в процеса на обучение и тя подлежи на контрол от автомобилната администрация. За съжаление, независимо от изискването на учебната документация, тази учебна книжка сега не се издава и тя не се изисква и контролира от администрацията, независимо от това, че те са длъжни да го правят.

Същото е положението и при практическото обучение. Подробно, съдържанието на това обучение, с излагане уменията, на които трябва да бъде обучен водачът, е изложено в учебната книжка, но за съжаление нея я няма и всичко остава в ръцете на отделния инструктор. Наистина, броят на часовете за кормуване определено има значение, за това да се произведе един добър водач, но още по-важно е какво се преподава в тези часове. Сега се контролира само даването на часове и не се контролира по-важното - дали преди да се яви на изпит, инструкторът е преподал на обучавания водач всички умения, които се изискват от учебната документация.

За учебната книжка:

Отсъствието на учебната книжка в процеса на обучение пречи на автомобилната администрация да осъществява нужния контрол и лишава системата за обучение от още една много съществена възможност за контрол върху работата на учебните центрове от страна на обучаваните водачи. Но понеже тя осветлява работата на инструкторите по обучението на водачите и дейността на администрацията по отношение на контрола, и двете страни не я искат и бягат от нея.

В заключение:

1. на практика, в проекта за изменение на Наредба №37 няма текстове, които да гарантират извършването на пълноценен и смислен контрол върху дейността на учебните центрове, с който да се гарантира тяхната качествена работа и „произвеждането“ на добри водачи;

2. категорично може да се каже, че предложението за изменение на Наредба №37 е с корупционна насоченост, а сегашният контрол е абсолютно формален и с прилагането на корупционни практики, и този проект с нищо не го подобрява.

3. Институтът за пътна безопасност ще организира безпрецедентен протест за извършване на структурни и кадрови промени в Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” .