Поредно полицейско безумие и репресия срещу писателя Манол Глишев

За поредно полицейско безумие и репресия срещу писателя и граждански активист Манол Глишев научаваме от дълъг втрещяващ разказ на неговата Фейсбук страница, написан лично от него.

Оказва се, че "умен" кадър на българската полиция, някоя си Шопова, го е пуснала за национално издирване, докато той е бил на почивка в Турция, защото не го открила за връчване на призовка.

Ето какво разказва самият Манол Глишев за този хем комичен, хем показващ в каква "държава" живеем случай. Публикуваме написаното от него без редакторска намеса:

В три и половина сутринта на шести март София ме посрещна с хубава, почти пролетна нощ, красиво замъглена луна и птичи песни около площад „Св. Александър Невски“. Не се зарадвах на нищо изброено. Мисля, че окончателно приключвам с всякакви любовни и естетски чувства към останките от някогашна красота в този нещастен град. Пък и в цялата страна. Бездруго на всяка хубост тук рано или късно свинете ще ѝ видят сметката. Смятам да се изкъпя и да си легна. Майната ѝ на така наречената родина.

Няколко часа по-рано, към един сутринта българско време, автобусът, с който трийсетина души, сред които аз и приятелката ми, се прибирахме от Истанбул, беше спрян на ГКПП Капитан Андреево, защото полицията реши да ме арестува.

Арестували са ме десетина пъти в живота ми, обикновено по време на политически протести. Но поне досега не ми се беше случвало да ме задържат на границата, защото престъпно съм се върнал в България след едномесечен туризъм по чаршии, фериботчета и музеи. Намирам тазвечерния си арест за най-куриозния случай в иначе среднобогатия ми арестантски опит. Така де, прибира се престъпникът към местопрестъплението сам, доброволно и се готви даже на сутринта да си направи PCR-тест, като добър и законопослушен гражданин. Излязъл е този ми ти престъпник от страната с паспорт, билет и също с PCR-тест. На това отгоре същият този престъпник (сиреч аз) е публикувал в социалната мрежа относително подробни разказчета и впечатления от локумите на Истанбул, поне докато не му блокираха акаунта. Един вид – милицията през цялото време е можела лесно да установи къде се намира лицето Глишев, вместо да реагира на появата на последното с паника, селски заплахи и насиране.

Първо, турците ни пуснаха да излезем от тяхна територия без протакане. Така ни бяха посрещнали и преди месец. Тези хора може и да живеят в диктатура (а не като нас – в европейска, правова и демократична държава), но поне на границата им няма размотаване. За чистите кенефи друг път ще говорим. После се почна прибирането в България... Камиони, коли и автобуси чакат ли, чакат. Чакат, защото българските гранични власти не могат да организират трафика. Системата, обясняват митничарите, била бавна. След два часа и кусур висене нашият автобус най-сетне стигна до проверка на паспортите. Повечето хора минаха относително бързо, включително и тези, които заявиха, че нямат PCR-тест, а тепърва ще го правят в София. Само приятелката ми и аз бяхме отделени настрана, като ни се обясни, че точно защото нямаме PCR-тестове, нашите паспорти ще бъдат обработени последни.

След това граничният служител ме попита дали имам някакви призовки, защото името и данните ми му били излизали в системата. Той повика друг полицай, който бързо ме отведе в сграда, в посока обратно към Турция. Сградата се оказа щаб на граничния контролно-пропускателен пункт. Не знаех, че и такава елементарна институция има нужда чак от щаб. Не видях и следа от проф. Мутафчийски. В щаба някакъв полицейски офицер с три звездички, на име Ненко или Нейко Иванов ми обясни, че по време на отсъствието ми от България за мен се била получила призовка от Първо районно управление в София. Призовката е била за привикването ми като обвиняем по дело за хулиганство (чл. 325 от Наказателния кодекс) във връзка със събития от изминалата 2020 г. Авторката на тази призовка, някоя си разследваща полицайка Шопова от Първо районно, не е успяла да ми прати призовката, така че да я получа. Логично, защото по това време съм се намирал в чужбина. Съответната Шопова се изнервила и ме записала за национално издирване… Така че щом съм се появил на границата с туристически загар и приятни спомени от романтичния Цариград, името ми е излязло в инак бавната система на митничарите. Естествено, на глупавата служителка на МВР не ѝ е хрумнало, че не само не се крия, ами дори пиша публично достъпни възторжени отзиви за храната на Босфора. Любопитното е, че още когато стигнахме България и още не бяхме влезли за проверка, се обадих на родителите си, поговорих с тях по телефона и те определено не звучаха като хора на човек, обявен за национално издирване. Следователно тази Шопова толкова си е и направила труда изобщо да ми прати призовка, преди да насъска копоите.

Както си седях в щаба на ГКПП-то, обясних много ясно на служителите какво ще се случи сега и започнах да звъня на всичките си познати журналисти. Боя се, че бях крайно ироничен. Свързах се и с приятелката си, която още ме чакаше до автобуса заедно с всичкия ни багаж (четири огромни раници). Докато разговарях по телефона, полицаят Ненко или Нейко Иванов се опита да ме заплашва, че щял да заповяда да ми сложат белезници. Приятелката ми след малко дойде и вдигна невероятен, но напълно уместен скандал на полицаите, които неразумно се опитаха да ѝ предложат да продължи към София без мен. Аз съм щял да отпътувам едва на другия ден с полицейска кола, защото за мен било имало извадена мярка за неотклонение – принудително отвеждане. Тук в скандала вече се намесих и аз, като междувременно бях успял да се свържа не само с няколко журналисти, но и с адвоката си. Полицаят Иванов с трите звездички внезапно стана много притеснен и учтив. Може би защото през това време в София Контракоментар с Асен Генов вече беше съобщил, че ваканцията на лицето Глишев е приключила с арест.

През цялото време полицията беше държала автобуса на митницата, защото не беше ясно какво ще стане с приятелката ми и с нашия багаж. Хората в рейса напълно обяснимо се бяха изнервили. Иванов изведнъж успя да се свърже с тази Шопова от Първо районно в София. Тя била проявила разбиране. Така че добрият човечец спря да заплашва с белезници и да ми предлага транспортните услуги на МВР. Връчи ми копие от призовката с нова дата (девети март) и даже ми стисна ръка за благодарност, че съм бил съдействал.

Продължихме си към София с автобуса. Извиних се на другите пътници, защото полицаите не се бяха сетили да го направят, а вината беше тяхна. У дома съм, всичко е наред, в момента е пет сутринта на шести март, защото, разбира се, заради всички тези полицейски дивотии закъсняхме с над два часа.

Още преди заминаването си за Цариград смятах да опиша впечатленията оттам в няколко есета. Тези идиоти от полицията ми дадоха чудесен материал за заключението. Имам и няколко малки, чисто практични съвета към всеки, който попадне в моята ситуация: първо, никога не тръгвайте веднага с полицая, който ви кани да напуснете мястото, където се намирате заедно с други хора. Ако бях останал сам, сега щях още да лагерувам на Капитан Андреево. Второ, винаги имайте готовност веднага да се свържете по телефона с близки, приятели и особено с адвокат. Трето, не им цепете басма. Говорете ясно, високо, възпитано, но саркастично. Полицаите се плашат от нахакано поведение. Кажете им точно какво мислите за тях и не влизайте в сълзливо-утешителния режим „аз зная, че просто си вършите работата“. Тези хора не вършат работа. Те изпълняват заповеди. А това невинаги е хубаво. Няма абсолютно никакво място за уважение към униформата. Не и в България.

Между другото, профилът ми Manol Glishev продължава да е блокиран за още двадесет и три дни - до 30 март. Затова публикувам тази история от страницата си Manol Glishev - Манол Глишев и ви моля да я споделите.
Идват избори. Недоволните трябва да си мълчим, нали? Е, няма да стане.