Жега в парламента: Повече от 9 часа депутатите обсъждат финалния вариант на Бюджет 2022

Народното събрание гледа Бюджет 2022 на второ четене. Премиерът Кирил Петков пристигна в Народното събрание заради гласуването на бюджета. В пленарна зала са и вицепремиерите Корнелия Нинова, Асен Василев, както и министри от кабинета "Петков", съобщават от БГНЕС.

Повече от девет часа вече продължава обсъждането на финансовата рамка на Бюджет 2022. Разискванията се излъчват пряко по БНТ и БНР.

Прогнозните данъчни приходи за периода 2022-2024 г. са базирани на основните показатели от макроикономическата прогноза на Министерството на финансите за периода 2021-2024 г. и на резултатите от прилаганите мерки от страна на приходните агенции за подобряване на събираемостта.

С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е предложено като временна мярка за 2022 г. да се предостави възможност за използване на ваучерите за храна като разплащателно средство за заплащане не само за храна, но и за погасяване на сметки за ползвани за битови нужди електрическа енергия и вода.

От 1 април 2022 г. е предложена отмяна на окончателния данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки.
Най-значимите мерки в ключови сектори са в областта на политиката по доходите, където е разчетено увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 април 2022 г. от 650 на 710 лв., в областта на осигурителната политика, в областта на социалната политика, политика в областта на здравеопазването и други.

Между първо и второ четене на законопроекта са постъпили над 100 предложения.

Първи взе думата депутатът от ГЕРБ - СДС Кирил Ананиев по заглавието на Закона за държавния бюджет за 2022 г.

"Още след подписването на коалиционното споразумение, коалиционните партньори заявиха категорично, че от 1 юли ще има актуализация на държавния бюджет, т.е. до 30 юни тази актуализация ще бъде внесена, за да бъде одобрена. Това наистина е прецедент в нашата история - още преди да е приет основният закон за бюджета, да се говори за неговата актуализация, което показва на практика, че този законопроект, който днес гледаме, няма годишен времеви характер", каза Ананиев. Той призова да се оттегли проекта на бюджет и докрая на месец март да се внесе истинският бюджет, който ще има годишен хоризонт на действие. По думите му, вторият вариант е този закон да не се казва Закон за държавния бюджет на Р България за 2022 г., а базов закон за държавния бюджет за 2022 г.
Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС пък предложи законопроектът да се казва анализ на държавния бюджет за 2022 г., тъй като истинският ще го видим през юни.

В дебата се включиха и от ДПС.

"Нулева толерантност към корупцията. Напомням, че този проект на бюджет всъщност не е онзи проект на бюджет, който МС е длъжен по закон да съгласува с Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество. В този проект на бюджет има 89 на брой повече преходни и заключителни разпоредби. Той не е преминал оценка за корупционен риск", заяви още Александър Несторов от ДПС.
Предложение на Любомир Каримански от „Има такъв народ” предвижда да бъдат отпуснати 20 млн. лева за БАН за проекти, които трябва да бъдат защитени. Източникът на средствата ще е от перото за ВСС. В Закона за държавния бюджет първоначално бяха заложени за БАН 119.8 млн. лв. От БСП предложиха 20 млн. лв. за повишаване на заплатите на преподавателите в държавните университети. 10 млн. лв. ще бъдат осигурени от перото на МОН, а другите 10 млн. лв. от бюджета на МРРБ.

Депутатите ще разгледат и предложението на ГЕРБ между двете четения за допълнителни средства за Селскостопанска академия.

Николина Ангелкова от ГЕРБ-СДС предложи 20 млн. лева повече за програмата за 35 евро за седалка на авиопревозвачи, тъй като по думите ѝ планираните средства за сектора са недостатъчни.

От ГЕРБ изразиха притеснения, че ако инфлацията продължи да расте, в скоро време тя може да стигне 10%, което ще убие икономически растеж. Компенсациите не биха помогнали сега, ако бяха дали навреме. И разкритикуваха, че "за пръв път от 10 години липсва политика на доходите".

Финансовият министър Асен Василев разясни, че над 800 млн. евро за ВиК сектора са били неусвоени в програмния период 2013 - 2020 заради ненаправени проекти. Имаме още малко да довършим проектите. "Имаме още малко време да ги довършим. Имайки предвид до къде са проектите, вероятно ще се наложи да връщаме пари. Това не е вярно, че няма пари за ВиК сектори, а че проектите или са забатачени, или липсват. Затова в коалиционните преговори заложихме актуализация на бюджет в средата на годините, за да може министерствата да подготвят проекти, за да се изпълнят и средствата да са целеви, и да се постигнат резултати - а не като сега, 2 години след края на програмния период да има 2,4 млрд. за ВиК сектора, които седят неизползвани, защото някой не си е свършил работата в последните 7 години.

Между първо и второ четене на законопроекта бяха постъпили над 100 предложения. Пленарна зала предстои да гласува предложението на Любомир Каримански, което предвижда да бъдат отпуснати 20 млн. лв. за БАН за проекти, които трябва да бъдат защитени. Източникът на средствата ще е от перото за ВСС. В Закона за държавния бюджет първоначално бяха заложени за БАН 119. 8 млн. лв.

По това предложение се заформи дебат.

Красимир Вълчев от ГЕРБ – СДС обърна внимание, че тези 20 млн. лв. няма да бъдат за възнаграждение, а БАН има най-голям проблем и предизвикателство с възпроизводството на научния потенциал, т.е. със задържането на учените. Същото е в Селскостопанската академия, която заради историческия малшанс сега не получава тази възможност, която ще има БАН", каза още Вълчев.

Проф. Андрей Чорбанов от ИТН заяви, че е факт, че темата е изключително актуална и науката е тази, която в моменти на криза помага на всяка държава да се възстанови. „Образованието и науката са двете страни на една монета. Другата такава монета е културата и изкуството. Без тези две монети, държавите представляват едни бананови републики, какъвто и бюджет да имат“, каза още Чорбанов.

От своя страна председателят на Бюджетна комисия и депутат от ИТН Любомир Каримански допълни, че в проектите на БАН се включват и необходимите възнаграждения. „Учените няма да останат без допълнително възнаграждение“, каза той.

Цончо Ганев от „Възраждане“ изрази мнение, че има каузи, по които по-скоро не трябва да се водят спорове. „Има каузи, по които не трябва да имаме разделителни линии. Трябва да имаме каузи, които да ни обединяват. Образованието, науката са неизменна част от това нещо“, заяви още Цончо Ганев.

От ГЕРБ-СДС поискаха повече пари за общините, в т.ч и за заплати, поставиха въпроса и за повече пари за ремонт на общинските пътища. Сред основните теми на дебата бяха и средствата за Северозападния регион и парите за общински пътища в област Монтана.

От "Възраждане" настояха за по-организирана политика в областта на спорта, по-специално стопанисването и използването на спортните зали.

Спор имаше и за парите в екологията. Обсъдена беше необходимостта от подпомагането на общините. Депутати от ГЕРБ-СДС предложиха допълнителни 250 милиона лева към
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за ВиК инфраструктурата. Младен Шишков и Евгения Алексиева отправиха критики към управляващите, че пречат на реализирането на проекти в малките населени места.

Татяна Султанова от "Продължаваме промяната" коментира, че в екологията има 18 наказателни процедури. Наказателните процедури са вследствие на политиката, която се е провеждала последните 12 години, посочи тя. По думите ѝ има неефективно управление и усвояване на средствата по Оперативната програма „Околна среда“ (ОПОС).
Джевдет Чакъров от ДПС също каза, че малките населени места се нуждаят от подкрепа за инвестиции и децентрализация.

Отношение взе и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, който каза, че проблемът не е, че няма пари за ВиК сектора. Проблемът е, че проектите или са забатачени, или липсват. Две години след изтичане на програмния период има неизползвани 2,4 млрд. лв. за ВиК сектора, защото някой не си е свършил работата последните седем години, допълни той.

Относно бюджетния дефицит вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев се обърна към ГЕРБ с думите: „Стремим се към бюджетен дефицит 0 лв. или се стремим да раздаваме на всички, както досега е правено? Или правим нещо съвсем различно, което е даваме средства там, където има готовност и ясни резултати – което е нашата философия?“.

По думите му няма никакви условно постоянни разходи, за които да се вземат заеми.

„Няма риск за свръхдефиците и със сигурност не вземаме заеми, за да плащаме заплати и пенсии“, допълни Василев.

Предстои народните представители да гласуват още предложение на БСП за 20 млн. допълнително за повишаване на заплатите на преподавателите в държавните университети.
Депутатите ще разгледат още предложение на ПП за 12 млн. лв. финансова подкрепа на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство и на музеите и художествените галерии с регионален характер въз основа на проекти, одобрени по ред и условия, определени от министъра на културата.

Всички те са по чл. 1 от Закона за държавния бюджет по така наречената бюджетна рамка. 32.764 млрд. лв. приходи. Данъчните приходи са 30.352 млрд. лв. Разходите в бюджет възлизат на 20.061 млрд. лв. Разходите за общини са в размер на 5.612 млрд. лв