Николай Ников пред ФАКТИ: Нека българите, които са постоянно в чужбина за повече от 5 г., да нямат право на глас

Машини или хартия… Това е въпросът, който тресе парламента и страната в последните дни. Но това ли е най-важното, когато гласуваме – дали ще е с машина, или на хартия. По темата за правото на глас потърсихме за коментар анализаторът Николай Ников, който е икономист. Ето какво сподели той пред ФАКТИ.

- Г-н Ников, машини или хартия – въпросът е много отворен, но и много коментиран от партиите. Как гледате на това, с което се занимават в парламента?
- Крайно време е да внесем дребни подобрения, за да съживим парламентаризма и да му дадем последен шанс. В противен случай, ако това не стане, следва спешно да организираме референдум за президентска република, последван от свикване на Велико народно събрание, което да приеме нужните промени. Губим ценно време, което ще отнеме години да наваксаме.

- Какво не му харесвате на парламентаризма. Депутатите работят, получават заплати, решават „важни“ за хората проблеми като това да се гласува с машина или хартия…
- Парламентаризмът в този вид вече не работи. Обществото е достигнало етап, в който тази система е унищожителна за него. Все едно да дадете много хубава торта на човек, който е тежко болен от диабет. Това, което съществуващата парламентарна система произвежда в момента, не е демокрация, а анархично-пагубна свободия. Гласуват около 40 % от обществото като не се знае каква част от тях гласуват под строй или просто си продават гласа. На всичкото отгоре е направено така, че всички гласове са равнопоставени и резултатът е налице. България се намира в безпрецедентна политическа криза с наличие на голям брой паразитни политици.

- Решенията са…
- Има начин да активизираме парламентарната демокрация и много бързо да подобрим политическата класа. Просто следва да сменим критериите за гласуване както следва:
Право на глас – всички лица, които не са осъждани и имат средно образование. Да се въведе образователен ценз. Необразовани и/или криминално проявени не следва да гласуват.
Тежест на глас – не може всеки глас да има равна тежест. Образованите, работещите и тези, които гледат деца, следва да имат по-голям превес при гласуване като всяко едно от избраните трябва да добавя тежест. Висше образование – 0.5 гласа; Дете-0.5 гласа; Прослужено време трудов стаж от 10 години – 0.5 гласа. Така например, висшист с 20 години трудов стаж и едно дете ще има тежест 3.0 гласа. С други думи, при избори, когато този човек гласува, все едно са гласували трима души, които нямат нито едно от изброените условия за добавяне на тежест.
Българите в чужбина – нека тези българи, които постоянно пребивават в чужбина и живеят извън страната за повече от 5 години, да нямат право на глас. Каква е логиката хора, които работят и плащат данъци навън, да избират кой ще управлява България?!
Задължително гласуване - гласуването трябва да е задължително за тези, които имат право да гласуват. Санкциите за неспазване на това следва да се непрежалими. Разбира се, при заболяване, довело до невъзможност за явяване пред урните, следва гласоподавателят да бъде извинен. Също така трябва да се предвиди и възможност в срок до 3 дни този човек да има възможност да изпълни своето задължение за упражняване правото на глас след отминаване на абсолютната невъзможност. Тук обаче законодателят следва да е много стриктен и обективен при определяне на критериите за допустимост за „не гласуване“.
Валидност на изборите – при наличие на над 50% от бюлетините с „не подкрепям никого“, изборите са невалидни. Всички партийни лидери и водачи на листи да нямат право повече да участват на парламентарни избори след такива резултати. По този начин ще се явяват нови лидери и много бързо ще се прочистим от едни и същи деградивни личности.

- Всичко това звучи някак разумно, защото въпросните теми се повдигат периодично, но е чиста утопия. Вярвам, че сам разбирате това…
- Аз вярвам, че може и да се случи. Разбира се, това ще породи необходимост от създаване на механизъм за администриране на всички тези процеси, но си заслужава усилията. Всичко от гореизброените ще подобри рязко политическата система и класа в България. Конституционалистите следва да се заемат с това и да намерят начин всичко от гореописаното да бъде направено от съществуващия парламент. Тяхна задача е да подпомогнат този процес. Дали е необходима промяна на Конституцията, или нещата могат да се случат със законодателни промени, това са неща, които следва да се разяснят. Те се опитват да ни убедят колко съвършена била парламентарната демокрация в България, а тя очевидно не работи в момента.

- И отново стигаме до тезата ви, която споделихте вече пред ФАКТИ, че е добре да вървим към президентска република?
- В случай, че след въвеждане на гореописаните неща имаме резултат от същата политическа криза, направо да правим България президентска република с парламент от 60 души, но мажоритарно избрани депутати. И без това политическата класа е пълна с едни и същи никому ненужни паразити, които на всичкото са и много на брой. Имаме 240 депутати, десетки партии и стотици активисти. Очаквам в скоро време борещите се за власт да са равни на гласуващите. Промените са прости, лесни и много ефективни. Можем много бързо да променим политическата система от неработеща в работеща, както и да се освободим от ненужни вредители.
-----------------------------------------------------
Николай Ников е роден е през 1977 г. във Велинград. Учил е „Международен бизнес“ в Лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал управленска кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон. В момента преподава: Стопанска история и Основи на управлението Микро и Макро икономика; Маркетинг; Банково дело; Застраховане; Управление на Риска; Мениджмънт; Международни отношения; Международен бизнес; Икономика на човешките ресурси; Вътрешна бизнес/корпоративна организация и комуникация и Икономически и бизнес науки. Развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.